Интервю | Италианският бизнес разширява инвестициите си в България
Работи се по интермодален терминал за около 2 млрд. евро, който да свърже България със Северна Италия
Снимка: Конфиндустрия България
~ 3 мин.
Антония Симова Роберто Санторели е президент на Конфиндустрия България, която обединява италианските предприемачи в България. Той е член на Италианската търговска камара в България и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Университета по хранителни технологии.
Той получава образованието си в Luiss Guido Carli University в Рим. Професионалната му квалификация расте през годините чрез обучение по програмата за обучение ELITE на London Stock Exchange Group.
През 2009 г. житейският му път го довежда в Пловдив, България, където семейният му бизнес се занимава с отглеждане на плодове и има преработвателна дейност и значителна продукция за износ към 35 държави.
В средата на април Конфиндустрия България организира международна конференция на тема „ESG и Глобалните цели: практически насоки за фирмите“.
Г-н Сантолери, по Ваши наблюдения, как италианският бизнес в България приема ESG концепцията и какви стъпки в тази посока прави той?
Италианският бизнес в България приема лесно ESG концепцията, защото тя е доста развита в Италия. Големите предприятия от години подготвят отчети за устойчивост и изискват това от техните доставчици, които основно са малки и средни фирми. Италианските компании в България вече са готови за тези изисквания, защото те го правят там и започват да го изграждат и тук.
Какви инвестиции правят италианските фирми в България?
Много фирми инвестират в соларни паркове, които изграждат в предприятията, и това, което правят, е да инвестират в кръгова икономика. Те също така много се интересуват от вътрешни обучения на персонала. В момента Конфиндустрия България участва в един международен проект за изкуствен интелект, който да следи компетентностите в компаниите и ги развиват. Този проект ще го използват фирмите за допълнителни обучения на техните служители.
Предстои въвеждането на т. нар. ESG отчитане в България, транспонирането на CSRD, с промените в Закона за счетоводството. Какви предизвикателства среща бизнесът в тази връзка?
Винаги, когато има нещо ново, фирмите се притесняват. Но реално това не е нещо ново, защото в Италия се докладва отдавна. Затова организираме тази конференция – за да докажем на фирмите, че да се следят обвързаните с ESG показатели е важно за самата фирма. Въпросът не е да се докладва само защото го изисква законът. Това, което е важно, е, че когато една фирма започва инициатива, трябва да мисли как това влияе на околната среда, на служителите, на обществото и на самата фирма. Това е най-важно, защото само така може да си устойчив като бизнес. Ние виждаме много ясно това с оплакванията от недостиг на някои специалисти – те не се изграждат от днес за утре. За тях трябва да се инвестира в обучение. Иновациите навлизат много бързо и ако ние не сме близо до университетите, училищата, няма как да имаме готови кадри.
Имате ли някакви забележки по повод законопроекта за промени в Закона за счетоводството?
Засега не. Чакаме новото правителство, за да видим дали ще внесат някои промени или ще решат да го приемат по този начин.
Изглежда, че италианското присъствие в България расте в последните години. Има ли интерес от потенциални нови италиански инвеститори в България и от какви сфери са те?
Това, което забелязваме в последните две години, е, че самите фирми, които са инвестирали преди години, се разширяват. По този начин се увеличават италианските инвестиции.
А има ли нови инвеститори, които проучват България?
Има проучване, ще видим дали ще се осъществи като инвестиция. Голяма инвестиция, която ще бъде въведена в експлоатация, е заводът за фотоволтаични панели край Ямбол.
Кои са най-големите притеснения на потенциалните инвеститори?
Най-голямото притеснение на потенциалните инвеститори и на нас, които вече сме тук, е политическата нестабилност. Ако има стабилно правителство, може да се разговаря, да се обсъждат планове за бъдещето. Ако не, постоянно се променя начинът на действие и фирмите не могат да планират тези неща. Това е сериозен проблем и не знам дали със следващи избори ще се отстрани по някакъв начин.
България наполовина вече е в Шенген. Това изглежда голямо предимство за Италия, тъй като една трета от българския експорт за Италия е по вода.
Да, търговският обмен към момента между България и Италия е около 3.5 млрд. евро. Наистина фактът, че вече сте в Шенген улеснява много транспорта, макар и България да не е напълно в Шенген. Това улеснява много транспорта и движението на стока. Също това оказва добър ефект на туризма.
Този макар и половинчат Шенген може ли да бъде стимул за потенциални инвеститори?
Сигурно това е улеснение, но най-голям стимул е политическата стабилност, което е свързано и с пълноправното влизане в Шенген. Инвеститорите искат да влагат в стабилна държава. От друга страна фактът, че стока може да се движи по-бързо, е много важно. Преди години имахме една италианска фирма в Русе, която искаше да разшири производството си, но заради твърде натовареният мост между България и Румъния предпочете да отидат в Румъния. Затова ние много често говорим с Министерството на регионалното развитие да натиснат на втори мост при Русе, защото това е важно за инвестициите.
Ние работим и по един проект за интермодален терминал. Идеята е да вържем Северна Италия с България и от България вече да стигаме Източна Европа. Този проект включва железопътен, морски и сухопътен транспорт и изисква инвестиции от Италия, от България и от частни инвеститори. Искаме това да бъде публично-частно партньорство.
Колко би струвал този проект?
По груби сметки около 2 млрд. евро.
