Как да разрешим демографската криза? Мислим за 2050 г. и действаме през 2023 г.

Ако искаме да имаме достойно бъдеще като нация, нашият поглед трябва да е отправен далеч. Да мислим за 2050 г, а да действаме през 2023 г. Имаме четвърт век. Това е времето за смяна на едно поколение. Струва ни се далечко, но трябва да оставим на това поколение добро наследство.

С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри второто издание на националната конференция „Демографията няма цена“, на която се обсъжда и се търси решение на негативната демографска тенденция в България. Събитието се организира за втора поредна година от ДНК (Движение за национална кауза), Economic.bg и платформата Bulgaria Wants You.

Имаме кауза и днешният форум е една сериозно доказателство, защото трябва да оцелеем като народ и като нация“, допълни тя.

Според нея демографският проблем няма едно единствено решение, а са необходими дългосрочни действия в множество цели.

Демографската политика не е просто да се дават едни пари, а най-трудното – да се създава среда, в която има предвидимост, а не хаос, среда, в която младите българи да планират живота си, среда, в която има правила, а не произвол“, заяви Йотова.

Тя допуска, че младите българи, които избират чужбина пред България и създават живот там, го правят именно заради правилата.

От съществена нужда за подобрение е достъпът до детски градини, адекватната медицинска помощ, социалната работа с младите родители, изкореняването на домашното насилие.

Трябва да имаме стратегия, която да бъде последователност от ангажименти. Демографската стратегия е последователност от тези ангажименти, а не ротация“.

На подобно мнение е и Боян Томов, издател на икономическата медия Economic.bg и специализираната платформа за ESG политики – ESGnews.bg, който призова властта да се съсредоточи върху 2 – 3 стъпки.

Става въпрос за неща, които наистина да реализираме, за да можем нанякъде да тръгнем“.

Той подчерта, че това не е толкова важно за нас сега, а по-скоро за нашите деца и това, което оставяме след себе си.

И за тази цел от съществено значение е да се постави акцент върху възможностите за кариера в България.

Имаме много инвестиции, сериозни компании, които развиват бизнес в България, всеки ден идват различни инвеститори, които искат да се развиват тук, но ние нямаме кадри, които да предложим“, подчерта Томов.

Той апелира да се сложи фокус и върху усилията талантливите българи, които са разпръснати из целия свят, да дойдат да работят в България, както и да се улеснят процедурите за привличане на служители от трети страни.

Томов описа всичко това като „изключително важен въпрос за бизнеса“, защото без кадри той няма как да съществува.

Реалните стъпки

Съоснователят на Bulgaria Wants You Андрей Арнаудов предложи и конкретни мерки, които да бъдат предприети с цел България да не се стопи до 2050 г. По данни на ООН след по-малко от три десетилетия населението на страната ще се е стопило с близо една четвърт.

Ще бъдем по-малко от 5 милиона и половина“, предупреди Арнаудов.

А ето и мерките, които Bulgaria Wants You предлага, за да се преобърне негативната тенденция и българите през 2050 г. да бъдат 7.5 милиона:

Нужни са конкретни действия в 3 ключови направления: Раждаемост, миграция и кариера.

Раждаемост

• Еднократна подкрепа до 20 000 лв. на всяко новородено дете. (Добре е да има определени данъчни и/или образователни критерии);
• Да се построи целия брой необходими детски градини в страната за 1 – 2 години;
• Месечните детски надбавки да се увеличат;
• Да се създадат условия всяко българско дете да бъде лекувано от държавата в страната или чужбина.

Миграция

• Държавна подкрепа от 10 хил. лева еднократно за българи, които са се завърнали в страната след повече от 5 години отсъствие. (да има критерии, с които да докажеш намерение да останеш);
• Създаване на регистър с данни за българите в чужбина;
• Създаване на пакет от данъчни (по примера на Полша) и кредитни стимули за задържане на българите до 29 години в страната.

Кариера

• Инвестиции и реформа в образованието;
• Улеснени процедури за придобиване на „сини карти“;
• Идентифициране на професии с недостиг на пазара на труда;
• Организиране на кариерни форуми за българите в страната и чужбина.

С други думи всички тези мерки биха стрували на правителството 15 млрд. лева за три години по конкретни дейности в тези три направления.

Защо държавата да не може да отдели това, след като отдели 10 млрд. лв. за компенсации за бизнеса“, попита реторично Арнаудов.