Как и защо НАТО инвестира $1 млрд. във „войната“ на бъдещето?

През май миналата година Глен Келп отива на изложение за стартиращи компании в Естония, за да търси подкрепа за новата си фирма, когато се натъква на неочакван щанд – на НАТО.

Военният алианс набираше кандидати за първия си бизнес акселератор, разказва Келп пред Bloomberg. Той знаел, че отбранителната индустрия е започнала да обръща повече внимание на технологичните стартъпи, но не и че интересите ѝ се простират до неговата сфера на дейност.

Глен Келп е физик, доскоро част от академичните среди в Естония. Неотдавна обаче той и двама негови колеги разработили метод за изграждане на невероятно фини керамични тръбички, тънки колкото човешки косъм, които биха могли да образуват по-леки и енергийно по-ефективни версии на горивните клетки, използвани за захранване на електроника или мрежи.

Ентусиазирани от изобретението си, тримата изследователи създават предприятие, наречено GaltTec, за да продават технологичната си иновация.

На изложението за стартъпи Келп прочита материал за новата акелераторска програма на НАТО. „Чакайте“, помислил си той: „Това е нещо, което ние правим.“ Месеци по-късно стартъпът на Келп се присъединява към 43 други в първата кохорта на Акселератора DIANA (Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic), част от експеримента на НАТО като рисков инвеститор.

През 2023 г. отбранителната организация обяви DIANA и фонд от 1 млрд. евро за инвестиции в технологии, като парите се събират от десетки държави членки. Макар че Пентагонът е стартирал подобни програми, това е първата за европейските военни. Инициативата стартира на фона на ширеща се политическа несигурност на континента и на потенциалното завръщане на Доналд Тръмп, критик на НАТО, на президентския пост в САЩ.

НАТО сформира своя фонд и акселератор преди нахлуването на Русия в Украйна, но конфликтът само подчерта защо Алиансът търси нови начини за водене на войни и тяхното предотвратяване – и защо навлиза в енергийния сектор.

НАТО покани стартъпи, работещи в областта на киберсигурността, наблюдението и енергийната устойчивост. Последната категория е дефинирана като технологии, които помагат на съюзническите държави да се възстановят от „енергийни смущения“ – намек за страха, който обхвана Европа след войната с Русия, че доставките на енергия могат да бъдат прекъснати. Програмата прие 13 стартиращи предприятия, предимно в сектора на чистата енергия, които правят енергийните мрежи устойчиви или поддържат микромрежи. Те работят за изобретяването на редица компоненти – от трансформатори на електрическата мрежа в Лондон до вятърни турбини в Рейкявик и батерии за съхранение в Делфт.

В момента, в който се замислите за изменението на климата и битката за природните ресурси, всички тези глобални системни проблеми, с които може да се сблъскаме – ние вече се сблъскваме“, казва Диф Чана, управляващ директор на DIANA. „Съвсем ясно е, че ако те се влошат, тогава ще се появят конфликти.“

Чана работи от основния пункт на DIANA в кампуса на Imperial College London. Но по-голямата част от действието се развива другаде. Има 23 регионални обекта, където стартиращите компании могат да се събират – на места от Талин до Сиатъл – и 182 тестови центъра с лаборатории и машини за обучение, които DIANA планира да отвори за своите стартиращи компании, предоставяйки ресурси, както казва Чана, до които младите компании „не биха могли лесно да достигнат сами“.

DIANA предоставя на участващите компании известни парични средства – първоначално по 100 000 евро безвъзмездна помощ – но това не е много, особено за тези, които работят с големи и сложни машини. Матю Уилямс, основател на Ionate Energy, британски стартъп, който е част от DIANA, се надява, че програмата може да осигури достъп до съоръжения за тестване на огромното оборудване за мрежови трансформатори, което компанията му работи за модернизиране.

Необходими са много специализирани лаборатории“, казва той. „Освен това е доста скъпо.“

Ionate Energy е провела изпитания с предприятие за комунални услуги в Испания и Португалия, използвайки своето оборудване, което е предназначено да помогне на мрежите да управляват по-добре доставките на възобновяема енергия.

Келп описва GaltTec като все още намираща се във „фаза на прототипиране“. Изобретението на компанията се основава на керамичния материал циркониев диоксид, натъпкан в кухи тръби, който действа като електролит в горивната клетка, произвеждайки електричество чрез химическа реакция. Келп си представя, че устройството ще бъде малко колкото батерия за телефон и до десет пъти по-леко от сегашните водородни горивни клетки, което ще му позволи да се вгради лесно в спътници или безпилотни самолети.

Стартъпите, подкрепени от DIANA, изглеждат добре подготвени за осигуряване на помощ за електропреносните мрежи, но не отговарят на сериозността на заплахите за сигурността, които според НАТО представлява изменението на климата – от прегряване на военните самолети до разпалване на войни за ресурси, отбелязва Ричард Милбърн, изследовател в Училището за изследвания на сигурността към Кралския колеж в Лондон. Той си представя, че Алиансът призовава компаниите да произвеждат евтина енергия с нулеви емисии в ограничени условия, след което да пренесат тези изобретения в търговския сектор, както военните направиха с GPS.

НАТО би могла да направи нещо доста задълбочено“, казва той. „Това е добра отправна точка. Но все още не е на нивото, което да съответства на реториката.“

За разлика от повечето акселератори, които подкрепят недоказани технологии, DIANA не поема никакъв капитал в компаниите. Вместо това програмата се опитва да насочи стартъпите към своите военни членове. По средата на едногодишния акселератор, който започна през януари тази година, Чана казва, че служителите му ще представят на заинтересованите агенции компаниите, които търсят договори в областта на отбраната, без да дава повече подробности.

Можете да мислите за DIANA като за брокерска програма“, казва той.

Някои участници са започнали да обмислят приложения в областта на отбраната, но компаниите в DIANA казват, че програмата не ги подтиква да работят с военните. Ръководителите на програмата подчертават, че тя е предназначена за фирми, които имат както търговски, така и правителствени клиенти. „Те признават, че работата с отбранителния сектор е много трудна“, казва Даниел Макгуайър от McGuire Aero Propulsion Solutions, канадски разработчик на турбини в DIANA.

С инвестирането в стартиращи предприятия Алиансът се подлага и на контрол за използването на публични средства за подкрепа на стартъпи, които са с висок процент на неуспех. Друг риск е, че стартиращите предприятия, обслужващи военните, ще намерят по-малко пътища за капитал след това.

Фредерик дьо Мевиус, председател на Planet First Partners, европейски фонд за рискови инвестиции в областта на климатичните технологии с бюджет 450 млн. евро, смята програмата DIANA за „доста вълнуваща“ заради потенциала ѝ да подкрепя „технологии на синьото небе“. Въпреки това той признава, че не може да инвестира в компании, които продават на военните, тъй като спонсорите на фонда му изключват тази категория, което е част от общите забрани за финансиране на алкохол, игри или оръжия.

Редица инвеститори не искат това (военни изделия и индустрия)“, казва той.

Адриан Дан, главен търговски директор на DIANA, казва, че широкият мандат на програмата означава, че повечето от стартиращите компании няма да се сблъскат с тези военни ограничения по-късно. НАТО създаде свое собствено подразделение за рисков капитал, отчасти за да компенсира сдържаността при финансирането на приложения в областта на отбраната. Чана вижда, че фондът на НАТО подкрепя някои стартиращи предприятия, които завършват програмата DIANA, въпреки че според него той не е принуден да го прави. Фондът на НАТО все още не е подкрепил пряко нито едно стартиращо предприятие.

Бюджетът на DIANA е в размер на „десетки милиони“, но според Чана той ще се увеличи през следващите години. За следващите партиди той си представя, че ще покани енергийни стартъпи, работещи по интелигентни мрежи или ядрен синтез. Синтия Шоу, старши мениджър на предизвикателства за DIANA и експерт по горивни клетки, дава пример с устойчиво авиационно гориво и изкуствен интелект за откриване на нови материали.

Не става въпрос само за това да хвърляме ракети по хората“, коментира тя, подчертавайки, че енергийните и климатичните предизвикателства остават повече от актуални.