Скришом АПИ сключи договори за пътна поддръжка за почти 1 млрд. лв.

Против всички заявки на новата власт Агенция „Пътна инфраструктура“ сключи договори за пътно поддържане с фирми, класирани по търгове на служебното правителство на президента Румен Радев. Поръчките бяха прекратени миналата година, а регионалният министър Андрей Цеков обоснова спирането им с множеството открити нарушения.

До странната, и доста потайна ситуация се стига след множество обжалвания от страна на фирмите и решения на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – веднъж в полза на компаниите, веднъж в полза на АПИ. Кулминацията идва в началото на декември, когато Агенцията отменя собственото си решение и така малко преди коледните празници сключва 4-годишни договори с фирмите, избрани по време на служебното правителство.

Подписите са сложени на 22 декември, но излизат на бял свят едва на 24 януари и то благодарение само на медийния интерес. Първи за сключените договори за поддържане на Североизточен и Северен централен район съобщиха колегите от „Медиапул“.

Стойността на контрактите за двата района е почти 1 млрд. лв., като избраните фирми ще изпълнят освен дейности по почистване на сняг и текущо поддържане, но и основни ремонти. Това е така, тъй като в предмета на стартираните търгове от служебната власт миналата година бяха включени именно и те.

Освен че договорите са подписани тихомълком, без да бъде съобщено за това от АПИ или от МРРБ, въпреки че темата с това как се поддържат пътищата е от обществено значение, фирмите са индиректно или директно свързани със собственика на „Хидрострой“ Велико Желев, който строи „Хемус“ по порочните инхаус процедури.

Екипът на Economic.bg описа тези връзки, още когато през май месец миналата година АПИ класира победителите именно в търговете за Северен Централен и Североизточен район. Тогава служебната власт се опитваше набързо да финализира поръчките преди идването на новото правителство. Единствената разлика оттогава досега е, че Желев излезе от съдружие с обичайно заподозрения му съдружник Григор Иванов от фирмата „Пътни строежи – Велико Търново“.

Как се стигна до тук?

През февруари 2023 г. предишното ръководство на АПИ, назначено от служебния кабинет, стартира мегапоръчки в размер на 3.6 млрд. лв. за поддържане на пътищата в страната. Процедурите бяха 4-годишни и вече включваха елементи на основни ремонти – тема, която бе особено гореща през последните 2 години и най-вече по времето на кабинета „Петков“, когато пътният бранш и държавата влязоха в сблъсък за извършени дейности, но неизплатени пари. Това бе част от наследството, оставено от ГЕРБ – основни дейности да се извършат по договорите за текущо поддържане, а с фирмите властта да се разплаща обикновено в края на годината.

Малко преди да стане ясно, че България ще има редовно правителство, т.е. в периода между 2 и 7 юни 2023 г., АПИ се опита да финализира търговете, като дори класира кандидатите, а Комисиите издадоха решения за избор на изпълнители. Това се случи по абсолютно неконкурентен начин, като Комисиите отваряха най-често ценовите оферти на един кандидат и елиминираха останалите още на етап технически проекти.

С идването на редовния кабинет обаче регионалният министър Андрей Цеков смени ръководството на АПИ и нареди одит на мегапоръчките. През юли 2023 г. проверката показа, че в търговете са налице ограничителни критерии и изисквания, чрез които се създават предпоставки за незаконосъобразно, непрозрачно и неефективно разходване на публични средства. Така мегатърговете на служебната власт бяха прекратени, с едно изключение.

Не бе прекратен единствено търгът за поддръжката на област Велико Търново, където победител бе именно „Пътни строежи – Велико Търново“. По онова време Желев вече е излязъл от Съвета на директорите и компанията се преобразува в еднолично акционерно дружество. Собственик стана Григор Иванов със 100% от акциите. Той е собственик на "Пътинженерингстрой-Т", която участваше в редица поръчки с "Хидрострой".

Като обяснение за това регионалният министър Цеков казваше, че решението за търга вече е било влязло в сила и заради това не е могъл да бъде прекратен.

Така през август АПИ стартира нови търгове. Този път те бяха със срок от 18 месеца и не включваха дейности по основни ремонти. При тях основния критерий за избор на изпълнител бе най-ниска цена. Общата им стойност бе над 849 млн. лв. без ДДС. Търговете обаче масово бяха бламирани от пътните фирми. Само месец след старта им в Комисията за защита на конкуренция (КЗК) имаше входирани 32 жалби, включително и от фирмите, свързани с Григор Иванов. Основният им мотив бе, че вече има процедури, които са със същия предмет на дейност като стартираните от новата власт. 

Другите жалби в КЗК

По старите прекратени търгове на служебната власт обаче също се събират жалби в КЗК. Според фирмите основанието за прекратяване, на което АПИ се позовава – наличието на една единствена подходяща оферта – не е правомерно. Антимонополният орган намира за основателни възраженията на фирмите.

Така през септември КЗК излиза с решение, че прекратяването на търговете е незаконосъобразно и връща преписката на председателя на УС на Агенцията "Пътна инфраструктура" за продължаване на процедурите за възлагане. Тук обаче не е ясно дали Агенцията е оспорила решението пред Върховния административен съд. 

Едно е ясно със сигурност – в началото на октомври АПИ излиза с ново решение за прекратяване, като този път в мотивите се посочва, че в техническите спецификации има пропуски. И допълва, че ако бъдат коригирани, ще се променят условията по процедурите и заради това решава да ги прекрати. Така следва ново обжалване в КЗК.

И тук вече се случва нещо интересно. През ноември КЗК излиза с решения за областите Югоизточен и Югозападен, като този път потвърждава спирането на процедурите. Дотогава обаче няма решение за областите Северен Централен и Североизточен. Такова към настоящия момент също липсва.

Въпреки това, на 11 декември Пътната агенция решава да отмени собственото си последно решение за прекратяване от октомври и да сключи договори с фирмите, без да изчака решението на КЗК по случая. В документацията като мотив за това се посочва, че:

По аргумент от разпоредбата на чл. 130,ал. 2 АПК, никой друг орган няма право да разглежда спор, който вече е предмет на разглеждане от съда. Нормата определя изключителната подведомственост на административния съд по административни дела и лишава от компетентност други органи да се произнасят по административния спор, който съдът е приел за разглеждане. Това важи и за органа, издал акта, предмет на съдебен контрол.“

В този смисъл процедура по възлагане на обществена поръчка, завършила с решение за определяне на изпълнител, което е предмет на висящ спор пред съд, не може да бъде прекратена с решение на възложителя по чл. 110 ЗОП преди окончателното разрешаване на спора с влязло в сила решение, се посочва още.

Освен това по процедурите за Северен Централен и Североизточен е налице влязло в сила предварително изпълнение на решението за избор на изпълнители от май месец (бел.р. – класираните фирми по времето на служебния кабинет).

…което означава, че единственото законосъобразно действие на възложителя до приключване на спора по същество е било сключването на договор с избрания изпълнител.“

След медийния шум контрактите вече са публикувани в регистъра за обществени поръчки в сряда (24 януари), т.е. месец след като са сключени. През целия период на драмите и обжалванията обаче нито министърът, нито ръководството на АПИ съобщават какво в действителност се случва.