Свободният пазар можеше да донесе по-ниски цени на тока за бита
Отлагането на реформата е „изкуствено дишане“ от страна на държавата към въглищната индустрия
В ситуация на предизборна кампания щеше да бъде безпрецедентно депутатите да оставят решение, което основно да промени начина, по който е проектирана жизненоважна услуга като доставката на енергия. Тя обаче в годините беше отлагана не веднъж по различни причини. А темата винаги е била изключително деликатна за българите, припомняйки си протестите от 2013 г., който свалиха правителството. И макар реформата да беше съживена през октомври миналата година, политическият шум по нея се появи последните седмици, след като стана ясно, че отиваме на предсрочни избори. С три законопроекта за отмяната на либерализацията почти всички партии скочиха да защитават потребителите от „високите цени на тока“, които обаче въобще не е сигурно, че щяха да бъдат такива.
Още живот за въглищата
В България за излизането на битовите потребители на свободен пазар на ток се говори още от 2015 г., по европейска директива това трябваше да се случи още през 2014. И макар основният мотив на политиците да бяха „негативни последици за крайните битови потребители” и „опасност от рязък скок на цените“, причината за запазването на регулирания пазар изглежда е възможността ТЕЦ „Марица Изток 2“ отново да бъде включена в енергийния микс, потушавайки поне за кратко напрежението сред енергетици и миньори, гарантирайки си гласове на предстоящите избори.
Темата беше дискутирана по време на кръгла маса, организирана от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД). Според Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист в Центъра либерализацията е политически проблем в момента, тъй като тя „ще коства гласове на някой“.
Отлагането на либерализацията на енергийния пазар е „изкуствено дишане“ от страна на държавата към въглищната индустрия, чийто резултат ще са по-високи сметки и допълнително кашляне за хората“, коментира във Facebook бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов.
Според Стефанов всъщност трябва да се свърши много практическа работа по реформата, тъй като това е най-добрата измислена система, за да няма субсидиране на свръхбогати хора, но да има достатъчно възможност за идентифициране на енергийно бедните и да може човек сам да управлява потреблението си.
Мартин Владимир от ЦИД също допълни, че отлагането няма нищо общо с домакинствата, а с продължаващото субсидиране на въглищните централи и опит да се запазят работни места, които са безвъзвратно изгубени.
А цената...
Ако реформата беше приета битовите потребители щяха да продължат да бъдат защитени през цена на тока, която щеше да се определя от Министерски съвет и към която Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) добавя компенсация за търговците - до 7% от зададения таван от МС.
Не знаем как щеше да изглежда цената за потребителите, защото тя щеше да зависи от компенсацията, която регулаторът определи. Обаче, това което със сигурност виждаме, че през последните месеци средната цена на борсата е по-ниска, отколкото е миксовата на Национална електрическа компания, коментира пред Economic.bg Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.
Според Александър Давидов, директор на отдел „Енергийни баланси, секторни политики, стратегии и пазари“ в Министерство на енергетиката тази година беше най-удачната за процеса и като аргумент той също изтъкна това, че в момента цените на борсата са много по-ниски от регулираните и либерализацията можеше да се случи безболезнено.
Трудът ни с колегите ще го отложат с година и половина. Драмите с либерализацията на пазара са от 2014 година и най-накрая се намери министър, който успя тези промени да влязат в закона и в момента ги отлагат с още една година, каза още той.
Предвид всички прогнози за следващите месеци може да се окаже, че потребителите, оставайки на регулиран пазар може би ще плащат повече, отколкото биха плащали на свободния.
Според Стайков това е един от основните аргументи ТЕЦ „Марица Изток 2“ да спре да продава на регулиран пазар, защото, ако тя е толкова конкурентна може да продава на свободен, но тя не го прави защото там цените са по-ниски.
Логиката на политиците е да вкарат тази неконкурентна централа с надпазарна цена в сегмента, който по дефиниция трябва да е защитен – регулираният пазар е за защитени потребители. И вместо те да получат по-ниска от пазарната цена, те получат по-висока, защото се вкарва в микса ТЕЦ „Марица Изток 2“, допълни експертът от Института.