Защо инжекцията от $20 млрд. за Intel е знак за слабостта на САЩ?

Intel Inc. получава 20 млрд. долара под формата на безвъзмездни средства и заеми, за да финансира разширяването на производствения си капацитет в САЩ. Това превръща компанията в най-големия бенефициент по Закона за чиповете и науката от 2022 г. – крайъгълен камък в плана на президента Джо Байдън за обръщане на продължаващия вече десетилетия спад на дела на САЩ в световното производство на полупроводници.

Белият дом вече изтъква предприетия ход като доказателство, че политиките му работят за Америка, но в действителност условията, свързани с нея, само подчертават конкурентните недостатъци на страната, пише Bloomberg. И докато световното търсене на чипове бележи рязък ръст, най-вече поради пробива в изкуствения интелект, САЩ не разполагат нито с работна сила, нито с регулаторен режим, за да се справят.

Производителите на чипове са напът да добавят около 115 000 работни места до 2030 г., заяви през юли Асоциацията на полупроводниковата индустрия, позовавайки се на поръчано от нея проучване, но въз основа на сегашните нива на завършване на висше образование около 58% от тези прогнозни позиции може да останат незаети.

За да се класират за безвъзмездните средства, свързани със Закона за чиповете, получателите трябва не само да разширят производствения си капацитет в САЩ, но и да го направят по начин, който подпомага по-широката програма на администрацията на Байдън, като например условието за увеличаване на представителството на маргинализираните служители в технологичната индустрия. Подобни цели може да са полезни, но те увеличават производствените разходи и правят разширяването на производството рисковано.

В случая с Intel, базираната в Санта Клара компания няма да получи цялото финансиране веднага, според Bloomberg News. Отпускането на парите може да отнеме години и ще зависи от изпълнението на производствените цели на гиганта и други критерии. Показателен е фактът, че акциите на Intel са претърпели малко променени от средата на февруари, когато стана ясно, че компанията води преговори за средствата, въпреки че по-широките капиталови пазари се повишиха.

Най-големият производител на чипове в света – Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. – спря строителството на обект за 40 млрд. долара в Аризона заради спор с местния профсъюз на работниците по тръбопроводите. TSMC, както е известна компанията, преговаряше със синдиката в продължение на шест месеца, преди да постигне споразумение, което позволи строителството да продължи. Ръководителите на TSMC заявиха пред инвеститорите, че изграждането на завода в САЩ ще струва четири пъти по-скъпо, отколкото в Тайван, главно поради по-високите разходи за труд и регулаторни разходи. Още през юли ръководителите на компанията заявиха, че сред няколкото предизвикателства, пред които е изправена, е недостигът на квалифицирани работници.

Работим върху подобряването на този проблем, като изпращаме квалифицирани технически работници от Тайван в САЩ“, заяви тогава председателят Марк Лиу по време на конферентен разговор за обсъждане на приходите.

Възможността за трудови спорове, забавяне на разрешителни и други преразходи очевидно прави изграждането на съоръжения в САЩ по-рисково предложение за производителите на чипове. Това означава, че впечатляващият ръст на разходите за строителство на нови фабрики, който се удвои при управлението на Байдън, може да се забави.

Конкурентоспособността на Америка по отношение на разходите, ако не друго, се влошава и когато държавните пари свършат, производителите могат отново да се насочат към Азия или други места, където работната ръка е евтина, а регулациите са по-свободни, за да разширят производството си. Дори сега повечето от съвременните чипове на Nvidia се произвеждат в Тайван.

Това е съществено за САЩ на фона на доминацията ѝ в развитието на изкуствения интелект. Полупроводниците са особено важни за AI технологиите и очевидно ще станат още по-критични за американската икономика, а рисковете, свързани със зависимостта от вносни чипове, ще се задълбочават. На САЩ се падат 34% от световното търсене на чипове, но само 12% от световното предлагане. Последиците от този дисбаланс бяха очевидни през 2021 г., когато световният недостиг на чипове по време на пандемията спря производството на автомобили в най-голямата икономика в света.

Задълбочаващият се недостиг може да застраши лидерството на САЩ в областта на изкуствения интелект.