42 000 кожи от норки ще произведе българската ферма
Износът на земеделска продукция и храни формира 17% от общия износ на страната
За тази първа година 42 000 кожи от норки ще произведе българската ферма за норки, това заяви Иван Ангелов, съсобственик на холдинг "Градус". Той и брат му Лука Ангелов получиха приза "Агробизнесмен на България" за 2015 г., предава репортер на economic.bg. Планът на дружеството е да увеличи производството на кожи от норки в следващите години. От пилешките отпадъци дружеството прави храна за животните. В България норки са се отглеждали край Плевен през 80-те, а през 1987 г. производството е закрито. За сравнение преди 5 години Полша е произвеждала 4 милиона норки, а сега произвежда 18 милиона норки.
"Превърнахме птицевъдството в конкурентен бизнес, а не в кокошкарство. Тази година произведохме 27 000 тона птиче месо и 119 млн. разплодни яйца, от които повече от половината изнасяме за Германия, Гърция, Полша, Румъния, Ирак, Русия, Азербайджан и др.", заяви още Иван Ангелов.
„Сериозни са инвестициите на дружеството и по отношение на производство на биогаз. Това е производство, което от тор прави газ, от която съответно се произвежда ток и ние печелим пари”, коментира още Ангелов. Най-новото производство на холдинга е кожи от норки. Норките няма да стават по-евтини, вероятно ще се оскъпяват, добави той.
Иван Ангелов благодари за наградата и каза, че тя е оценка и за 1560-те работници в "Градус", които отглеждат птици на 534 000 кв. метра застроена площ. Холдингът произвежда и олиото "Бисер", има винарна, а през последните години инвестира и в производство на биогаз от тор, както и фермата за норки.
На последвалата дискусия на тема „Износът на агростоки – пробиви и нови възможности” се коментираха възможностите на страната за износ. През 2015 г. хранителната индустрия е произвела продукция на стойност около 10 млрд. лв., за сравнение през 2014 г. е на стойност 9,6 млрд. лева. Делът в общата промишлена продукция на страната нараства значително. В условията на евроинтеграция, отрасълът постига сравнително конкурентни предимства в националната икономика. Експортът на стоки от хранителната индустрия се развива по-интензивно от общия за страната. Износът на хранителни стоки и напитки надхвърля 3 млрд. лева от началото на годината до момента, което е ръст с около 10% спрямо миналата година. Той е насочен предимно за страните от ЕС – Германия, Гърция и Италия. Извън ЕС също се наблюдава увеличаване на интереса към български храни – Турция, Китай, Казахстан, Япония и др., това сочат данни на Агенция за насърчаване на малките и средни предприятия.
Състоянието на агроизноса коментира и Стилиян Гребеничарски– анализатор от "ИнтелиАгро". През 2014 г. износът на земеделска продукция и храни формира 17% от общия износ на страната.
Веселин Илиев (БСК) коментира и малко известния факт, че България е на 1 място в света по износ на сплескани зърна, които се ползват основно за закуски. Според него тези данни са показателни затова към какво да се насочат политиките на държавата. Много години страната ни е на 2 място по износ на семена кориандър в света, но ние изнасяме семената, а не подправките, които се правят с него. България е в челните места и по износ на временно консервирани череши, които се използват основно в три направления- сладкарска промишленост, кетъринг и за домашни нужди, а тези които се продават в България са или италианско производство или са австрийски, защото ние не можем да си ги преопаковаме. По същия начин стой въпросът и с патешкото месо и дроб, България също е на 2 място в света по износ с основен пазар Франция, която е на 1 място в света по износ на тези продукти.
Според него фрапиращи са и примерите в зърнопроизводството – България е на 2 място по износ на слънчоглед, вместо той да се преработва в олио. Едно от най-качественото зърно отива в Белгия, откъдето България внася бисквити, със същото това зърно можем да ги произвеждаме и ние, категоричен бе Веселин Илиев. По данни на Световната здравна организация България изнася слънчоглед за Румъния, а тя го препродава с 20-25 долара на тон отгоре, което ни дава възможност да правим съответните изводи, добави още той.