Кипър доказа, че депозитите в ЕС не са гарантирани
Европейските лидери могат да предложат други алтернативи за събирането на 5.8 млрд. евро от Кипър, смята макроикономическият анализатор в CEEMarketWatch и ЕКИП Методи Цанов
Г-н Цанов, как се стигна до решението на Европейската комисия да предложи данък върху депозитите като спасителна мярка за Кипър?
Предложението на ЕК да се обложат с данък депозитите в кипърските банки е условие страната да получи спасителен пакет от 10 млрд. евро за своята банкова система. Изчисленията на Комисията показват, че чрез тази мярка ще се съберат 5.8 млрд. евро, които представляват гарант за "тройката" (ЕЦБ, ЕК и МВФ) кредитори. Друго условие за получаване на финансовата помощ е увеличаването на корпоративния данък в страната от 10% на 12.5%.
В късните часове на 19 март кипърският парламент все пак отхвърли предложението на ЕК. Какви алтернативни решения може да бъдат предложени от европейските лидери?
Европейските лидери могат да предложат други алтернативи за събирането на 5.8 млрд. евро от Кипър, но предвид финансовите затруднения в страната и високите нива на държавен дълг, няма много място за маневри. Евролидерите може да поискат увеличаване на някои данъчни ставки в страната, но предвид нейния статут на данъчен рай и провала на този вид мерки в страни като Гърция, Португалия и Испания, това би било пагубно за малката островна държава. Не изключвам и предложения за събиране на тези средства чрез продажба на държавни активи, въпреки че тази алтернатива изглежда малко вероятна.
Има ли опасност ситуацията в Кипър да се повтори в някоя от останалите страни в Еврозоната, които изпитват затруднения?
Такъв сценарии не може да бъде изключен. Много европейски бюрократи изразиха мнение, че случаят на Кипър е уникален и такива проблеми няма да изникнат в друга страна от валутния съюз. Последните обаче неведнъж са показвали, че изказванията им са нищо повече от политически обещания, а те често не са съпроводени от икономическа логика. Всяка държава с големи вложения в рисков актив може да последва пътя на Кипър. Испанските банки например държат голяма част от правителствения дълг на страната. Ако последва преструктуриране на този дълг, испанската банкова система ще се изправи отново пред голяма ликвидна дупка, която ще трябва да се запълни от "тройката", ако дотогава не е заработил механизмът за директно рекапитализиране на банките от Европейския стабилизационен механизъм.
Част от банките, които оперират в Кипър, имат и клонове в България. Може ли нашата банкова система да пострада по някакъв начин?
Не мисля, че съществува риск от това. Банките опериращи на територията на България са самостоятелни юридически лица, които попадат под надзора на БНБ. Дори и кипърска банка да фалира, нейно подразделение в България ще продължи да функционира самостоятелно и най-вероятно нейните активи в страната ще бъдат изкупени от друга банка.
Много от депозираните средства в Кипър са на руски бизнесмени, които вече декларираха, че ще изтеглят влоговете си. Коя е европейската страна, която предлага най-благоприятни условия за инвестиране в момента?
Аз лично бих заложил на страна със стабилна макро и фискална рамка и традиции в инвестициите. Ако говорим за страна от Еврозоната, това е Люксембург. Но имайки предвид практиката на ЕК да отнема частна собственост по един или друг начин, по-скоро бих заложил на страна извън валутния съюз със суверенна политика. Такава държава в момента е Швейцария.
Възможно ли е част от тези средства да бъдат инвестирани у нас?
Възможно е чисто хипотетично, но се съмнявам, че това ще стане в момента. Следват парламентарни избори след по-малко от 3 месеца и несигурността относно партията, която ще управлява България през следващите 4 години поставя много въпросителни. Инвеститорите искат прозрачност, сигурност и неприкосновеност на частната собственост, а някои политически партии в България не могат да осигурят това.
По какъв начин спадът на еврото, който наблюдаваме през последните дни, ще се отрази на българската икономика?
Спадът на еврото ще има отражение върху нашата икономика по няколко канала. Повечето икономисти биха казали, че това ще доведе до увеличение в износа, но това не може да се твърди с пълна сила заради по-скъпия внос, а оттам оскъпяване на крайната продукция, както и времевия лаг.
Очаква се и продукти деноминирани в друга валута да се повишат в левово изражение, като бензина например. Увеличението на горивата обаче също ще се случи с времеви лаг заради складовите наличности на рафинериите. Ще бъдат засегнати и резидентите, притежаващи пасиви в чужда валута, като евтиното евро ще оскъпи тези задължения.
Като цяло очаквам повече негативни отколкото позитивни ефекти за икономиката ни. Съществува мита, че евтината валута е нещо хубаво за една икономика, но това е просто плод на политическо говорене и евтин популизъм.
Защо сътресенията в банковата система на Кипър предизвикаха толкова силен отзвук както в Европа, така и по света?
Причините са няколко. Едната се дължи на изненадата, че Кипър поиска помощ в момент, в който повечето погледи бяха насочени към Испания в очаквания страната да поиска спасителен пакет за своя бюджет.
Друга причина са опасенията за "зараза" в други страни от Еврозоната и евентуална банкова паника в страни като Испания, Португалия и Гърция. Разбира се, трябва да се спомене и факта, че предложението за облагане на депозитите в Кипър е прецедент като условие на "тройката" за предоставяне на спасителен пакет.
Много анализатори разгледаха това предложение и като част от външнополитическите игри на ЕС с Русия. Други пък начертаха сценарий, в който Кипър се превръща в първата страна напускаща Еврозоната.
Каква поука може да си извади България от кипърската криза?
Поуките са няколко. Първата е, не се подавайте на политически популизъм. Обещанието, че депозитите в ЕС до 100 хил. евро са гарантирани се оказа поредната лъжа на европейските политици, с която те искаха единствено да трупат дивиденти пред своите избиратели.
Втората поука е "не слагай яйцата си в една кошница". Диверсификацията е един от основните принципи във финансите и неспазването на този закон ще струва скъпо на Кипър.
Трета поука може да се свърже с постоянните спекулации за ползите и вредите от влизането на България в еврозоната.
Вие преценете в коя графа ще сложите случващото се в Кипър.