Евроизборите са важни за българите, но темата е далечна на хората

Евелина Славкова е завършила социология в Софийски университет, а в момента следва „Политически мениджмънт“, също в Алма Матер.  Има зад гърба си редица изследвания. Участвала е в кампании на президентски, парламентарни и местни избори. В момента е директор на Агенция за социални и статистически измервания „Прогноза“ и един от създателите й. С нея разговаряме за политическите нагласи в страната, лидерите във властта,  новите политици, изборите за Европейски парламент и разцеплението вляво.

Какво можем да очавакме от евроизборите през месец май?

У нас има едно нестабилно политическо статукво, което влияе на нагласите на евроизборите в различни посоки. Все пак това, което можем да очакваме на изборите през май, е ниска избирателна активност в сравнение с парламентарните избори. Защото европарламентът е тема, която вълнува по-малко хора. За това играят роля два фактора: първо - апатия или незаинтересованост, и второ - липса на алтернатива за избирателя.

Това, което прави впечатление като действие от всички партии, е поставянето на вътрешнополитически въпроси като основа за евроизборите - нещо, което не се случва само в България. Тук залогът обаче е по-голям, защото това, което се поставя като тема, е легитимността на властта. Евроизборите биха определили дали да очакваме предсрочен парламентарен вот.

В сегашния контекст има един важен въпрос: Какво включва властта - измерването на кои сили и в каква комбинация ще даде отговор дали това правителство е легитимно? Това е големият въпрос, чието тълкувание ще видим след 25 май. Резултатите няма да бъдат толкова положителни поотделно за двете официално управляващи партии - БСП и ДПС, и затова техният резултат под формата на депутатски места в европарламента ще бъде пресметнат заедно, макар това да е политически некоректно. Необходим е много голям брой гласове за един евродепутат. Ако за едно депутатско място в нашия парламент трябват 16-20 хил. гласа, за едно място в европарламента трябват над 100 хил. гласа.

Какъв е шансът на по-малките партии?

Обичайно е преди избори да се раждат много политически формации. За новите формации обаче е най-важно да мобилизират протестния вот. Малките партии имат изгода от висока избирателна активност. Шансът те да вземат евродепутати е много малък и битката между тях е за две-три места. Реформаторският блок, България без Цензура, Атака и НФСБ са по-малките партии, които ще се борят за 2-4 места, тъй като общата квота за Брюксел е 17 места.

Голяма активност би дала шанс на по-малките формации, защото когато има ниска активност, основна роля в изборите играят твърдите ядра, а те са основно при големите партии в лицето на ГЕРБ, БСП и ДПС.

Изходът от изборите обаче зависи от личността на кандидата за евродепутат, от нареждането на листите, както и от действията и говоренето на номинираните.

Как изглежда лидерският двубой между Томислав Дончев и Сергей Станишев?

Битката Сергей Станишев - Томислав Дончев не е особено равностойна, главно заради различните позиции, които те заемат. Лидерът на БСП е председател на ПЕС, а кандидатът на ГЕРБ е управлявал европейските средства като министър. Двата профила не са лесно съпоставими. При Дончев положителното е, че той не носи негативи от своята работа, а само от партията, която представлява. ГЕРБ залагат на Дончев и заради провала с изслушването за комисар на Румяна Желева. Този път кандидатурата на партията на Борисов трябва да бъде по-представителна личност, която да носи позитиви.

От друга страна е нормално Станишев да бъде лидер на евролистата на БСП, заради разцеплението в ляво от последните месеци - събития, които са типични предимно за дясното пространство у нас. 

В нашите изследвания по-голям процент от анкетираните определят, че личността е водеща при избора за евродепутат. Над 50% от хората не знаят името на нито един настоящ евродепутат. Затова е важно партиите да залагат на по-разпознаваеми личности. Такива са и Томислав Дончев, и Сергей Станишев.

Може ли изходът от евроивотът да предначертае евентуални предсрочни избори?

За България значението е по-скоро вътрешнополитическо. Предсрочните парламентарни избори са възможен сценарий, но при определено тълкуване след евровота през май. Властта успя да поеме една голяма глътка въздух и да запази работещ парламент с условието "да видим какво ще стане на евроизборите". Ако ГЕРБ има повече евродепутати от БСП, това определено ще повлияе на политическата обстановка, тъй като Борисов ще има основания да иска оставка на кабинета.

Евроизборите биха определили дали сегашното мнозинство ще управлява и занапред. Общата бройка на евродепутати от БСП и ДПС е важна за стабилността на кабинета, но ключова роля ще изиграе и разпределението на останалите места по политически сили.

Цялото интервю четете в брой 36 на списание "Икономика"