Дран, дран, недодран... електроенергиен сектор

Нова година, ново поевтиняване на цената на електроенергията. „Така им се пада”, ще кажат много потребители, „на чуждестранните монополисти (електроразпределителни дружества), които източват страната”. И на американските ТЕЦ-ове (Мини Марица изток 1 и 3). И на фотоволтаичните централи. И на кой ли още не. „Народните врагове” в сектора се увеличиха драматично през последните години, което гарантира безапелационната победа на популизма над здравия разум.

Само пет месеца след началото на новия ценови период Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) реши, че цените на електроенергията могат да се намалят. Да не би нещо в системата да се е променило? Има няколко сценария, при които цената обективно може да се намали, сред които:

• по-ниска цена на енергийните ресурси – цената на въглищата от Мини Марица-изток беше увеличена в средата на август;
• по-висока ефективност при производството на електроенергия или нейния пренос и разпределение – малко вероятно на фона на ежегодно орязваните от ДКЕВР инвестиционни разходи на дружествата;
• по-високо потребление в страната – за периода август-ноември то се увеличава с 1,4% на годишна база;
• по-висок износ – за периода август-ноември той се увеличава с 10% на годишна база, но е едва с 0,9% над нивата си от 2011 г., когато цените на регулирания пазар бяха по-високи.

От всичко това се вижда, че цената не просто не трябва да се намалява, а трябва да расте, най-малкото заради по-скъпите въглища и заради липсата на инвестиции в сектора. Ако пък има обективни фактори, които наистина да наложат поевтиняване на електроенергията въпреки гореизброените проблеми, то ДКЕВР можеше поне да ги спомене в своето решение. Мотиви към него няма.

Понижението на цената на електроенергията на регулирания пазар е за сметка на по-ниски производствени цени за топлофикационните дружества и ТЕЦ „Варна” (при по-висока цена на въглищата), както и по-ниска цена за разполагаемост на АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ „Марица Изток 2” и ТЕЦ „Бобовдол”. Това решение води до два въпроса: можеше ли това понижение да се случи през август 2013 г., а не през януари 2014 г.?; ако да – защо не се случи?; ако не – какво го позволява сега? Ако понижаването на цената е било възможно по-рано, но не е било предприето, значи потребителите са плащали по-високи цени, отколкото е трябвало. Ако не е било възможно, а по-всичко личи, че положението в сектора не е по-добро в сравнение с 2011 г., трето поредно намаление на цените в рамките на десет месеца изглежда като поредната тежест на врата на сектор, борещ се да излезе от блатото, в което се намира.   

Заедно с всичко това се намаляват цените и за пренос, разпределение и достъп до мрежата. След като „Електроенергийният системен оператор” (ЕСО) беше отделен от „Националната електроенергийна компания” (НЕК), изведнъж таксата за пренос на електроенергия беше отрязана наполовина – от 9,71 лв./Мвтч на 4,15 лв./Мвтч. Пет месеца не представляват достатъчно технологично време за повишаване на ефективността на мрежата с над 50%, за да е възможно подобно намаление. Това, плюс липсата на мотиви, навежда на мисълта, че решенията целят единствено и само финансиране на НЕК за сметка на системния оператор. Тук отново стои въпросът дали свалянето на цената не е било възможно и по-рано.

Същото се отнася и за електроразпределителните дружества. Цената за пренос и достъп през мрежите за средно и ниско напрежение на ЕВН и Енерго-Про са намалени с по близо 9%, а на ЧЕЗ – с  по близо 10%. Такова намаление няма да предизвика проблем, единствено ако ефективността на мрежата е подобрена, а загубите и авариите са намалени. Това обаче е невъзможно, защото за настоящия ценови период ДКЕВР не признава дори и 1 лв. от инвестиционните програми на дружествата. Ако няма инвестиции, няма как разходите за пренос и достъп да намаляват, а дори ще се увеличават с амортизирането на мрежата.

При всички тези намаления не става ясно защо НЕК ще продава енергията с 4,8% по-скъпо. Отговор на гатанка може да се намери в доклад на Сметната палата от септември 2013 г. относно дейността на ДКЕВР, според който „в сектор „Електроенергетика“ са извършвани промени, които водят до изменения в ценообразуващи елементи и с това е нарушена регулаторната рамка и енергийните дружества са принудени да работят в непредвидима регулаторна среда. Нормативно приетият модел за регулиране на цените на електрическата енергия, действащ през одитирания период, не е ефективен. Независимостта на регулаторния орган остава открит проблем въпреки нормативно въведените изисквания за независимост, публично и прозрачно упражняване на правомощията на ДКЕВР в съответствие с европейските директиви. Реалната независимост на регулаторния орган може да се постигне чрез промяна на модела в посока на елиминиране на зависимостта му от изпълнителната власт.” С други думи причината НЕК да купува по-евтина електроенергия и да плаща по-ниски цени за преноса ѝ, но да я продава по-скъпо е чисто политическа и няма нищо общо с техническите и финансовите нужди на сектора. Логиката е следната: „предприятието е в тежко финансово състояние и трябва да му се помогне”. Това че помощта е за сметка на всички останали в електроенергийната система, включително потребителите, не е важно.

Институт за пазарна икономика (ИПИ), www,ime.bg