Ефектът на бумеранга
Растящите възнаграждения в Китай местят известна част от производството обратно към богатия свят
Преди 30 години Шенжен е нищо повече от едно село, долепено до границата с Хонконг. След като в началото на 1980г. се създава първата икономическа зона на Китай, Шенжен е погълнат от новостроящите се небостъргачи. Днес населението наброява 12 милиона души, 6 милиона от които са работници, живеещи главно в общежития, в близост до фабриките, в които работят. Именно те спомагат на Хонконг да се превърне в един от най- богатите градове в Китай.
Една от най- популярните фабрики в района е известна под името "град Foxconn". Собственост е на Hon Hai Precision- тайванска компания, в която работят около 230,000 души. Някои от продуктите на Apple като iPhone и iPad се сглобяват тук. В началото на годината външен одит установява нарушения в кодекса на труда и през март от Apple се съгласиха да подобрят условията на труд във всички свои китайски фабрики.
Страните, които правят нещата по- евтино, отколкото други, често са обвинявани в неспазване на човешките права. Но с течение на времето и с увеличаване на просперитета на китайските работници, точно както това се е случило в Тайван, Япония и Южна Корея преди години, исканията за по- високо заплащане, по- кратки смени и повече ползи не закъсняват. Разходите за труд в Китай наскоро се увеличиха с около 20% годишно. Не са малко фирмите, които твърдят, че общият размер на разходите за производство в Китай не са толкова ниски, колкото изглеждат. С нарастващите цени на горивата транспортирането с контейнери също се превръща в скъпа дейност, която изисква поддържането на персонал и от двете страни.
Някои от тежките производства се местят от крайбрежните райони към вътрешността на Китай, където разходите са по- ниски. А множество фирми, най- вече такива, които правят дрехи и обувки, преместват дейността си в Бангладеш, Камбоджа, Индонезия и Виетнам. "Nike", например, известни с това, че произвеждат маратонките си в Китай, наскоро създадоха най- голямата си производствена база във Виетнам. Освен ако производството на подобен род стоки не се автоматизира напълно, този вид бизнес е на път да търси нови локации за дейността си.
Разбира се, има и друга страна на монетата. За някои производители разходите за заплати са все по- малко важни, защото заплащането на труда често представлява една малка част от общите производствени разходи.
Така например, изследователи от Калифорнийския университет наскоро проучиха всички разходи, необходими за производството на един 16- гигабайтов 2010 iPad. С цена от 499$ той съдържа материали и части, доставени от американски, японски, южнокорейски и европейски производители на стойност 154$. Общите разходи по труда се оценяват на 33 щатски долара, като делът на Китай е само 8$. Apple непрекъснато променят своите продукти и цифрите постоянно се менят, но не с много. Ако делът от общите разходи на Китай е толкова малък, може ли тогава от Apple да си позволят производство на iPad- и в Америка? Оказва се, че ниските заплати не са единствената атракция. Това, което Шенжен може да предложи е 30- годишен опит в производството на електроника. Те разполагат и с мрежа от фирми за доставки, дизайн, инженерни умения, както и дълбоко познание на всички процеси и желание да се впуснат в действие при искания за увеличение на производството. С други думи, това което Шенжен предлага, е един успешен индустриален клъстер. Това работи за Apple, тъй като много от електронните части, които използват, са продукт на сътрудничество. Истинската иновация се крие в проектирането и създаването на интелигентен софтуер, което всъщност е специалитет на друг успешен клъстер в Силиконовата долина, където се намира седалището на Apple.
И все пак някои работни места се завръщат към развитите страни. С нарастването на китайските разходи за заплати, повишаването на производителността на Америка може да спомогне за наклон на везните, особено ако американските фирми инвестират повече в автоматизация. Роботите вече може да се използват навсякъде, за да се намалят разходите за труд. Например Тери Гоу, шеф на Hon Hai, казва, че планира използването на повече роботи при производството в Китай. Той също е един от тези, които предприемат създаването на фабрики в някои от вътрешните провинции.
Нищо не може да спре Китай от еволюционния процес на придобиване на производствени способи и анализаторите изследват бъдещия ефект върху световната икономика. Вече е ясно, че някои от новите методи на производство ще намалят привлекателността на Китай и след като автоматизацията намали капиталовите разходи, се очаква преразпределение на пазара на труда.
The Economist