Фандъкова: София ще има пет кръстовища на две нива

- Г-жо Фандъкова, какви инвестиции направи Столичната община от началото на годината до момента? Бихте ли конкретизирали по области - колко са парите за транспорт, за инфраструктура, за ремонт на улици и тротоари през тази година?

Инвестиционната програма на Столичната община за тази година е  доста сериозна. Безспорно основният източник на финансиране са европейските програми. Неслучайно се стремим да подготвяме добри проекти – вече имаме и опита, и капацитета за това. Искаме да решаваме сериозни проблеми на града без това да натоварва допълнително софиянци.

Един от най-големите проекти е строителството на метрото, което е около 300 млн. лв. за тази година. До края на лятото ще бъде пуснат и вторият метродиаметър. За тази година, както я нарекох „годината на метрото за София”, това са, заедно с продължението на първия метродиаметър, 13 км и 13 нови метростанции. Един проект, който безспорно е интегриран, комплексен, осигурява най-екологичния, най-бързия и удобен градски транспорт. Чрез проекта за метрото се изграждат и нови улици с велоалеи, ремонтират се подлези, сменя се осветлението, тротоарите. Всичко, което прави града ни по-привлекателен.

Един от най-важните моменти  е, че този път, заедно с откриването  на метростанциите, се откриват и подземните паркинги. Вече работи най-големият буферен паркинг за 1 300 коли на бул. „Цариградско шосе”. До края на лятото той ще остане безплатен за ползване. С това искаме да стимулираме повече хора да оставят колите си в периферията и да слизат в центъра на града с метрото. Това със сигурност излиза много по-евтино, отколкото да дойдеш с автомобил в центъра и да го оставиш в синя зона.

Следващият проект, който е заложен като сериозна инвестиция, е  първият етап от изграждането на интегрираната система за преработка на отпадъци. За нея са заложени над 75 млн. лв., като над 70% са европейски средства. С тези пари строим депото в с. Яна., което ще бъде готово до края на годината и започваме изграждането на първите две инсталации за компостиране на зелени и хранителни отпадъци. Това ще позволи годишно да се преработват около 40 хил. т отпадъци, както и производството на електрическа енергия и нейното използване. Този проект е насочен към трайното решаване на проблема с отпадъците.

- А как се справяте с разделното събиране на отпадъците?

В рамките на проекта, финансиран от Европейската комисия, подготвяме два  района – „Овча купел” и „Кремиковци”. Сега текат процедури за закупуване на техника и контейнери, за да заработят  тези проекти. Аз лично много разчитам на тях, за да може да подобрим разделното събиране, въпреки че вече в някои райони то дава добри резултати, но не навсякъде. Затова казвам, че сме  много далеч от желаните резултати. Трябва да минем към следващия  етап – от събирането и транспортирането на отпадъците към сепарирането.

- Какво друго предстои?

От средства на общината финансираме строителството на пътища, реконструкцията на паркове и градини и разбира се строителството на детски градини. Това е един важен приоритет, върху който продължаваме да работим през последните години. Тази година ще завършим осем детски градини и ще започнем други шест, като междувременно ще започнем да проектираме още 40.

Другият вид ключови  обекти са кръстовищата на две нива. Очаквам до края на месец юни да бъде завършено първото. Това е естакадата в ж.к. „Младост”. Едновременно с това започна работа по още две от петте кръстовища, за които имаме финансиране от Европейската инвестиционна банка. Това е кръстовището на телевизионната кула и кръстовището на бул. „Иман. Ев. Гешов” и ул. „Георги Софийски”. До края на годината трябва да стартираме и другите две, а именно при Семинарията и на бул. „България” и бул. „Гешов”. До края на 2013 г. трябва да приключим с този проект за пет ключови кръстовища, всяко от тях има минала процедура, има своите срокове по договора. Аз лично контролирам спазването на сроковете, както и строителството на важните инфраструктурни обекти. Отново превърнахме София в строителна площадка, но нямаме друг шанс, трябва да работим интензивно, бързо, за да преодолеем трупани с години проблеми. Естакадата в „Младост” е първата такава от над 30 години. Това безспорно означава, че години наред не сме се грижили за това, което имаме в града.

Давам си сметка и за пореден  път се извинявам на хората, които  търпят неудобства

- Кога ще започна строителството на третия метродиаметър?

Трасето за третия метродиаметър вече е избрано. Бяха разгледани пет варианта и беше избрано трасето, което предполага обслужването на най-много граждани и съответно влагането на най-малко средства, т.е. най-ефективното трасе. То ще свързва кв. ”Овча купел” с кв. „Левски”. Минава през центъра и през няколко важни обекта за София, като Медицинска академия, Нов Български университет. Това са обекти, които предполагат много голямо движение на хора. В момента се работи върху подготовката на апликационните форми, за да можем отново да кандидатстваме за европейски средства за следващия програмен период, който започва само след година и половина – от 2014 г. Точни срокове можем да даваме, само когато имаме одобрението. Сигурна съм, че всички срокове ще бъдат ускорени максимално, стига да се подготвим, а нямам съмнение, че това ще стане. В момента работим активно за продължението на метрото от „Цариградско шосе” до Летище София. Целта е да свържем, както е във всеки европейски град, аерогарата с централите жп гара и автогара, както и с центъра на града. За това очакваме решение на комисията още в рамките на тази година.

- Кои са основните проекти до края на година?

До края на годината започваме изграждането на пробива на бул. „Царица Йоана” в жк. Люлин, който свързва квартала с автомагистрала "Люлин". Заедно с обектите, които Столичната община финансира, се развиват и националните обекти на територията на общината, които са не по-малко важни. Още наесен ще бъде готов участъка от южната дъга от „Симеоновско шосе” до „Младост”. В същото време започва изграждането на участък от края на автомагистрала "Люлин" през бул. „Европа” до река Какач. Много важен участък. Знаем каква тапа се образува след магистрала "Люлин" в момента. Затова ние добавяме средства, за да може да се изгради пробива на бул. „Царица Йоана”, за да се облекчи движението и в двете посоки. Вече сме приключили всички процедури по отчуждаването на имоти. Най-трудната част, най-бавната и изискващата най-голям финансов ресурс са отчужденията. Вече започнаха процедурите по избор на изпълнител.

Започнахме и подготовката на проекта за модернизация на градския транспорт, който се финансира също с европейски средства – тролеите, трамвайните линии, интелигентните кръстовища, електронните информационни табла – на 600 спирки. Това е първият етап от нашата идея за модернизацията на градския транспорт. Подготвяме за следващия програмен период и следващия етап от този проект, който да включи подмяна на трамваите.

- Кога ще бъде модернизиран трамвайният транспорт?

През последните три години сменихме над 20 мотриси, което е крайно недостатъчно. Но трябва да кажа, че стойността на един нов трамвай е между 2.5 и 3 млн. евро. Това е огромен ресурс. За да подменим около 200 трамвая, от каквато  нужда има града ни, са необходими около половин милиард евро. Разбираме, че това е огромен обем от средства и се насочваме към използването на европейски средства. Затова и подготвяме този втори етап от проекта за модернизация на градския транспорт, който включваме трамваи. Приоритета ни по отношение на градския транспорт това е електротранспортът – метро, тролей и трамвай. В момента текат процедурите за цялостната рехабилитация на трамвайната линия по бул. "България", за да може да увеличим и скоростта на трамваите, да направим спирките достъпни.

 Другото е строителство на нова трамвайна линия от Семинарията до Студентски град. Това е важно трасе по всички изчисления и анализи, които са направени, за да се подобри придвижването в тази посока без да се дублира линията на метрото.  

- Колко е стойността на този проект?

Стойността е над 60 млн. евро. Вече имаме подписан договор  с министерството на транспорта. Очакваме в следващите седмици одобрението  и от европейската комисия. В момента  текат всички процедури и след това започвам и поетапното подмяна  на тролеите и строителството. Специално за този проект съфинансирането е от Европейската банка за възстановяване и развитие.

- Може ли транспортните средства да бъдат сменени с такива, които не емитират или емитират по-малко фини прахови частици и парникови газове, каквото предложение направи министър Нона Караджова?

Темата за екологията е една тема, която включваме във всеки един сектор. Тя е в основата както на транспорта, така и на жилищното строителство. Така че освен по-добри паркове и повече зелени площи е много важно да работим за това да се използва все по-малко енергия. Безспорно електротранспортът е най-екологичния. В същото време не можем да пренебрегнем автобусите. Над 20% от автобусите, които се движат по улиците на София, са нови. Но това също е крайно недостатъчно, затова и подготвяме процедури. Много години работа сме изпуснали.

Работим по подготовката на всички проекти, по които можем да кандидатстваме за следващия програмен период. Най-страшното е да не останем без проекти. След това по-лесно се намира и финансиране, включва се и публично-частното партньорство като начин на финансиране, така че да се развива градът по-бързо.

- Казахте, че ще предложите ново презониране на София, което този път ще е с ясни критерии. Кога ще стане това и какви ще се критериите?

Допуснахме голяма грешка с това, че не обяснихме на хората достатъчно добре кое налага това презониране. Затова този път подхождаме внимателно и подготвено. Ще припомня че в момента ние плащаме данъците по критерии, определени през 1998 г. Това са 14 години, тогава градът изглеждаше по съвсем друг начин. Само за последните 3 г. в инфраструктура са инвестирани над 1.3 млрд. лв. Няма как това да не се отразява на различните райони - условията са различни.

- Презонирането ще доведе ли и до по-високи данъци? Ако да, колко ще е увеличението?

Презониране на означава непременно вдигане на данъци, категорично искам да го подчертая. Това означава подреждане на данъчната карта на града, което е необходимо, за да могат хората да знаят къде, за какво плащат и какво очакват да се случи с техните пари. Аз съм сигурна, че когато хората виждат, че парите им отиват за подобряване на средата, тогава по-мотивирано плащат данъците си.

Работата на експертите, на които бях възложила подготовката на предложенията, вече приключи. В момента съм го разпределила в работна група, която включва представители на всички ресори. Това е тема, която засяга всяка сфера. Очаквам в скоро време да приключат и те работата си и да предложим на обществото и да започнем обсъждането на тези критерии, които са заложени. Безспорно в някои райони на столицата ще има повишаване на данъците, в други ще се стигне до понижаване. Но в по-голямата част съм сигурна, че ще се стигне до запазване до сега съществуващото положение. В повечето случаи това ще бъде промяна от една зона в следващата, а не през, както беше преди. Но нека да изчакаме да приключи работата на експертите и тогава ще се види, при спазване на законовите разпоредби, за разпределението на различните райони.

Никой не иска да плаща по-високи данъци. Аз си давам сметка за това, тъй като и аз съм данъкоплатец. Но ние сме длъжни да направим справедливо  разпределение. Преди 14 г. никой не ни е питал кой квартал в коя зона да бъде, така че това е едно заварено положение, което ние трябва да променим, за да на правим малко по-справедливо  разпределението на данъчната тежест.

- Как гледате на предложението за нов Студентски град? Има ли пари за него? Как може да се случи това или ще си остане една „хубава мечта“?

Като на една приятна мечта. Аз не виждам откъде ще дойдат пари за такова нещо. Това означава да се определи един район, който не е застроен, и да се започне от нулата. Това е инфраструктура, канализация, водопроводи, улици, жилищни сгради и блокове. Това са огромни инвестиции. Общината не бе тръгнала в подобна посока. Ние се стараем да поддържаме и да инвестираме в парка, това е наша територия. Имаме желание да инвестираме и в по-добро осветление. Миналата година направихме най-големия на балканския полуостров скейт парк.

Университетите са тези, които преценяват по какъв начин да организират живота на студентите.

- Може ли тази идея да се осъществи с европейски средства?

Аз не зная за съществуването на такава възможност. Ако собствениците имат такова желание и намерят финансиране, ние само бихме я подкрепили.

- Имаше идея освен синята зона да се въведе и зелена. Какво очаквате да се промени с това?

Решението за това е взето и тече подготовка. Промяната влиза в сила от 1 септември. Искам да подчертая, че това е не просто едно самостоятелно решение, а част от цялостната концепция за мобилността в града, за това да използваме всички възможности да облекчим трафика в центъра. Това на първо място засяга темата за чистотата на въздуха. Затова се работи комплексно – осигуряването на по-качествен градски транспорт, изграждането на околовръстния път. Целта е да изведем транзитното движение от центъра. Тази мярка е за ограничаване на паркирането в историческия, идеалния център на града. Ние стесняваме синята зона, каквато тя е в момента, показва се и таксата за паркиране.

- Как ще бъдат компенсирани живеещите в центъра столичани?

За живеещите са предвидени специални условия. Те могат да закупуват стикери за паркиране при преференциални условия. Те ще могат да паркират не само на улицата, на която живеят, а на по-голям периметър.

- Какви паркоместа предвиждате да бъдат изградени? В много европейски градове се строят безплатни паркинги на няколко нива в по-централни части?

В момента разработваме такива проекти. Тази седмица имаше обществено обсъждане за подземен паркинг под  площад „Македония”. Водят се доста бурни дебати. Трудно се намира баланс между желаещите да има къде да се паркира и тези, които смятат, че това не е в интерес на града.

За централна градска част смятам, че най-добрата форма за изграждането на такива паркинги е публично-частното партньорство. Има и инвестиционни интереси към това. Такива са опитът и практиката на другите европейски градове.

И в момента в центъра на града съществуват и подземни паркинги, и надземни, голяма част от които остават незаети. Може би защото се заплаща, но няма как.

Смятам че това е най-правилният начин – да се ограничи движението в центъра, да се подобри градския транспорт, да се стимулира използването на велосипеди. Затова правим и велоалеи и изграждаме пешеходни зони.

- Има ли желаещи за концесията на „Западен парк” и няма ли защитните механи да отблъснат инвеститорите?

Предстои да обявим конкурса за концесия съгласно условията, които бяха приети на последната сесия на Общинския съвет. Очаквам да има интерес, затова и работихме усилено. Възможностите на публично-частното партньорство не се използват през последните години. Думата концесия се превърна в мръсна дума заради злополучни проекти. Време е да реабилитираме тази форма, защото това е една възможност с частни средства да се постигне обществен интерес. Това обаче ще става при ясни и категорични параметри, за да не се загуби обществения интерес. Затова и беше толкова дълго обсъждането и няколко пъти се връща този доклад. Всички искахме да сме сигурни, че договорът няма да доведе до злоупотреба от страна на бъдещ концесионер с общинска собственост. Смятам, че има достатъчно защитни механизми. Надявам се да има интерес.

Средствата на общината винаги са ограничени, затова и взехме това решение, за да може по-бързо да се справим с тези изостанали места в София.

- Колко е общинският бюджет по програма „Зелена София” за тази година? Върху какво ще акцентира програмата сега?

150 хил. лв. е бюджетът тази година. Програмата цели предоставяне на възможности на етажни собствености, а от тази година и на читалища, за това да облагородят пространствата около домовете си. През миналата и по-миналата година проектите, които получиха такава възможност, са 130. До края на тази седмица ще бъдат обявени новите правила от комисията и ще започне приемането на нови проекти. Интерес има.

- Миналата седмица се срещнахте със здравния министър Десислава Атанасова. От срещата стана ясно, че ще се обсъжда дали министерството или общината да инвестират в ремонтите на диагностично-консултативните центрове. Има ли общината пари за това?

В цялата тази дейност това е най-лесното. Общината предоставя помещението, ако има възможност и оборудване и ремонт, а спешната помощ – екип и линейка. Отваряме четири такива кабинета в различни части на София. Сумата за тези четири кабинета ще е около 100 хил. лв. За общината тези пари не са проблем. Надявам се да бъдат гласувани от Общинския съвет. Може да се ползва приватизационния фонд за такава дейност.

 

Виолета Иванова