Капацитетът за приемане на бежанци в България е изчерпан

- Г-н Чеширков, какъв е дневният поток на сирийски бежанци в България?

- Това, което мога да Ви споделя е, че през последните седмици виждаме едно увеличение на потока на пристигащите бежанци от Сирия, които преминават границата с Турция и идват в България. Точна цифра не мога да ви дам, но общо взето те са между 30-70 на ден. Към днешна дата 2 млн. сирийци са напуснали своята страна и се намират предимно в близки до Сирия страни. Това е Ливан, държава с население 4.8 млн. население, която приютява повече от 700 хил. бежанци от Сирия. Йордания приютява над 515 хил. души от Сирия. В Турция са над 450 хил. бежанци. През последните две седмици виждаме в Кюрдистанския район на Ирак как около 45 хил. пресякоха границата, докато ако погледнем в Европейския съюз - около 45 хил. са пристигнали за 2.5 години от началото на конфликта. Тези хора са предимно в Германия и Швеция, а в България към края на юли статистиката показва, че са дошли около 1400 сирийци.

- Очаквате ли дневният поток да се увеличи?

- Това, което можем със сигурност да кажем е, че както се развива конфликтът в Сирия, така реципрочно се увеличава и бежанския поток към България. Когато имаше ескалация на конфликта, тогава броят се увеличи двойно - от 24 за един месец, на 48. Оттогава насам виждате, че конфликтът се задълбочава. В последните дни има едно допълнително ескалиране на ситуацията, тя е динамична. В следствие на това и към България се е увеличил потокът. Но в никакъв случай не можем да говорим за вълна от бежанци или за масово навлизане.

- Говори се, че ще дойдат 10 хил. бежанци. Колко реално може да поеме държавата?

- Това, което мога да кажа е, че с настоящия капацитет на България, преди да се развие и преди гласуването миналата седмица за допълнителни средства за настаняване на 500 души, страната ни имаше възможност да приюти около 1200 души, търсещи закрила. Към днешна дата този капацитет е изчерпан. Центровете са запълнени и много трудно могат да се приемат нови хора в настоящите центрове. Това е предимно, защото системата е адаптирана към потока от хора, които са пристигали традиционно към България през последните 10 години. Това бяха около 1000 души на година. С изключение на пиковата 2002 г., когато около 3 хил. афганистанци пристигаха към България.

- Има ли България готовност и ресурс да поеме пристигащите бежанци от Сирия?

- На този етап това, което виждаме е, че системата за закрила е задъхана, приемателният капацитет е недостатъчен да посрещне дори тези малко на брой хора, които пристигат в България. Но същевременно виждаме, особено през последните няколко дни, едно активизиране на правителството, междуведомствени срещи, включително и срещата в петък на Съвета за сигурност, на която се взимат важни решения. Трябва бързо да се действа, тъй като ситуацията в момента е тежка за тези уязвими хора, които пристигат в страната и са избягали от ужасяваща война. Те са травмирани до такава степен, каквато ние дори не бихме могли да си помислим. Те идват тук, имат нужда от помощ, от подслон, от храна и от подкрепа.

- Прокарват се коментари в медийното пространство, че не трябва да допускаме бежанците на българска територия. Какво е вашето мнение?

- Това, което е потвърдено не само от нашата организация е, че няма как да се наруши принципа на невръщане. Когато един човек е дошъл до границата на страната, няма как да бъде върнат обратно. Няма как да бъде затворена границата. И нито една страна от Европейския съюз не може да затвори своята граница. Така както са отворени границите на Ливан, Дания, Египет, Ирак и Турция. Тези държави показват голяма щедрост, приемайки стотици хиляди бежанци.

- Кои са най-големите рискове за страната ни ако конфликтът ескалира?

- Конфликтът ескалира допълнително за хората, които са разселени в рамките на Сирия, и не могат да напуснат страната. Това е една глобална катастрофа, която няма как да не окаже влияние на редица страни. Ако част от потока се пренасочи към Европа, това означава, че трябва да се предвидят допълнителни ресурси за тези бежанци. Към този момент не можем да говорим за вълна от бежанци.

- Какви мерки трябва да предприеме правителството за справяне със ситуацията?

- На първо място трябва да има един добре синхронизиран ведомствен план в ситуация за навлизане на по-голям брой бежанци. Такъв план за временна закрила има. Според него той се активира, ако повече от 500 души преминат границата за един ден. Към момента това не е налице и сме далече от тази бройка.

- Правителството излезе с 11 мерки срещу бежанския натиск. Подкрепяте ли ги?

- Разбира се. Правителството е приело серия от мерки, които включват да се направи добра прогноза какъв брой бежанци би могло да влязат в страната. Това е изключително важно, тъй като България трябва да има план, за да може да предвиди колко ресурси ще трябва да отдели за това.

- Как се справя вашата Агенция със създалата се ситуация?

- Нашата Агенция е изключително отдадена, все пак е за закрила на бежанците. В Сирия имаме все още екипи, които работят с хората там. Наши екипи има и в Ливан, Йордания, Турция, Ирак и особено областта Киргистан. Екипите ни работят денонощно, за да може да се окаже помощ. В България и в ЕС нашата Агенция има мониторингова роля. Ние сме тук, за да наблюдаваме работата на правителството.

- Къде настанявате бежанците?

- Бежанците се настаняват от Държавната агенция за бежанците. Тази административна структура има правомощия да настанява бежанци, търсещи закрила, да ръководи процедурата по определяне на техния бежански статут и след това да улесни тяхната интеграция в случаи, че те са признати.

- България трябва ли да участва във военен удар срещу Сирия?

- Нашата Агенция е неполитическа хуманитарна агенция и няма как да вземем отношение по един подобен въпрос. Но със сигурност можем да кажем, че въоръженият конфликт, каквито и измерения да има, носи след себе си човешки жертви и именно тази трагедия на уязвимост на човешкият образ, на човешката съдба, когато например едно сирийско семейство, което губи своите деца или деца, губещи своите родители, тръгнали да избягат. Това е измерението, което не трябва да забравяме. Не е правилно да гледаме само от гледна точка на статистики и средства. Трябва да говорим и за човешките съдби и историите на хората, които са част от тези събития.