Маските падат

С всеки следващ недомислен ход правителството създава все повече напрежение в сектор „Тютюн”. С последното решение за разпределението на 100-те милиона лева национални доплащания маските окончателно паднаха. Дори и най-заблудените едва ли още вярват на разните баналности от типа, че добрата държава трябва да предпази производителите от лошия пазар и да подпомогне „стратегическия” отрасъл. Единствената функция на средствата, отделени за тютюнопроизводителите, е социална, а крайната цел на занятието – чисто политическа.

Повод за нови протести на тютюнопроизводители е решението една от сортовите групи – „Басми”, да бъде субсидирана с две ставки в зависимост от премираното количество през референтния период 2007-2009 г. За до 2 тона изкупен тютюн през референтния период ще се дават по 3 лева на килограм, а за над 2 тона – по 2,04 лева/кг. Мярката е насочена към най-малките и неефективни (част от тях вече бивши) тютюнопроизводители.

Публична тайна е, че има редица случаи отделни членове на едно и също семейство да са си прехвърляли производството през трите референтни години (2007, 2008, 2009) и сега всички те да получават национални доплащания за тютюн. Например едно семейство, което е обработвало 10 декара през референтния период и е добивало по тон и половина тютюн всяка от трите години, който е бил премиран първата година на името на бащата, втората - на името на сина, третата - на името на майката, сега ще получи 13 500 лева национални доплащания. В същото време едно семейство, което е отглеждало тютюн на 50 декара, също е добивало по тон и половина средно от хектар, но производството е било премирано на името на един човек и трите години, сега ще получи 15 000 лева. В първия случай реално произведените количества са 4,5 тона за трите години, а във втория - 22,5 тона.

Ясно е, че националните доплащания не са обвързани с производство, но настоящият напълно реален пример има за цел да онагледи порочността на сегашната система, която се крепи основно от една партия. Защо, не е трудно да се досетим.

Размерът на общите средства, отделени от държавния бюджет за тютюнопроизводителите в периода 2000-2013 г., е 1,376 млрд. лева. Постигнат ли е с този значителен финансов ресурс видим позитивен ефект? Станало ли е тютюнопроизводството по-ефективно, така че да се издържа на пазарен принцип? Намаляла ли е безработицата в основните тютюнопроизводителни райони?  Спряно ли е обезлюдяването на тези райони? Ориентирало ли се е населението достатъчно успешно към алтернативен поминък?

Време е данъкоплатците да се замислят това ли е начинът, по който биха искали да се разходват парите им. Ако обществото достигне до консенсус, че проблемът с тютюнопроизводителите е достатъчно важен от социално-икономическа гледна точка, то дали алтернативното приложение на националните доплащания за тютюн няма да постигне значително по-добри ефекти?