Поне 100 млн. лв. са нужни за българските плодове и зеленчуци
Македонската стока е вредна за здравето ни, а ние издържаме Македония и част от европейските производители, категоричен е Цветан Цеков, зам.-председател на АЗПБ* и председател на експертния съвет по плодове и зеленчуци към асоциацията
- Г-н Цеков, преди 10 дни започнаха масирани проверки за контрол на нерегламентирания внос. След тези акции успяват ли българските производителите да продавате стоката си и намаля ли нерегламентирания внос на плодове и зеленчуци?
Трябва да сме много наивни, за да мислим, че за една седмица могат да станат чудеса. Трябва да има трайни мерки и ограничаването на нерегламентирания внос да е постоянно – ежедневно трябва да се правят проверки на малки борси, на големи борси, по гранични пунктове… за да се види истинския ефект.
Засега тези, които извършват контрабанда на плодове и зеленчуци са в застой и изчакват да видят какво ще се случи, или търсят други варианти. Със сигурност контрабандата няма да спре. Въпреки "усилията" през последните 20 години, никой не е спрял контрабандата. Да не кажа, че тя се е увеличила в пъти.
След месец или два ще е ясно дали има сериозен ефект от сегашните действия. Те обаче, със сигурност, са малка част от мерките, които трябва да се вземат, за да може българските плодове и зеленчуци да се появят и трайно да присъстват в търговските вериги и на борсите.
- Зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев каза, че контрабандата вече е пресечена…
Този зам.-министър все още не знае, че подпомагането на българските плодове и зеленчуци не е от държавния бюджет, а от Европейския съюз (ЕС), а все още бърка и мерките по земеделските програми… затова нека Явор Гечев да влезе в час и тогава да коментира.
Моите препоръки към Явор Гечев са наистина той и колегите му да работят и, когато има истински ефект, тогава да се коментира. Несериозно е политик от такъв ранг да коментира подобни неща. Г-н Гечев вместо да ходи и да си прави PR, нека да работи и, когато има трайни резултати, тогава да се коментира.
Навсякъде по медиите говорят, че това са отрасли, които трябва да се подпомагат и, че са били забравени, но никой не казва колко ще е националното подпомагане за 2013 г. Защо не кажат?
- Кажете вие – какъв в размерът на националното подпомагане?
Не знам. Ние също задаваме подобни въпроси. Вместо изказвания нека се види какви са резервите в бюджета и да се види има ли включени суми и колко са те.
Без изравняване на нивата на подпомагане на нашите производители с нивата в ЕС, никога няма да сме конкурентоспособни.
Дори да се спре контрабандата ще бъдем залети с тонове високо субсидирана продукция, която ще се продава на много ниска себестойност. До 15 пъти е по-високо подпомагането в някои страни от ЕС спрямо България. Нашите управници трябва да се борят за конкурентоспособността на българската продукция.
Приказките, че сме разпокъсани и не се обединяват не са верни, защото ние нямаме производители, които да се обединяват. Сериозните производители няма да се появят без да се налеят пари.
А тези средства ще се върнат многократно – от данък добавена стойност (ДДС), от корпоративен данък, от социални осигуровки, от заетост в сектора… За обработката на 20 хил. дка зърно трябват 10 човека. А за 20 хил. дка трайни насаждения и зеленчуци трябват 5 хил. човека!
Ние е момента издържаме Македония. Издържаме и част от европейските производители, защото сме имали такава политика. Добре, но Македония е извън ЕС – защо няма мита? Защо македонската продукция ще ни залива и унищожава?
- По-качествена ли е българската продукция от македонската, гръцката или турската?
Разбира се, че е по-качествена. Никой обаче не го казва. Македония е извън ЕС и там няма правила за растителна защита. Методиките им са недопустими за правилата на ЕС. Ако в България се прилагат подобни практики ние ще бъдем санкционирани и няма да ни се позволи да произвеждаме подобна продукция. В Македония има трайно замърсени почви. И тези продукти влизат в България.
Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) прави проверка и казва, че всичко е в нормата на допустимото. Но, когато всичко това се консумира всеки ден се разболяваме. Затова и нацията ни е толкова болна. Ние сме тоалетната на Европа! И не само. Внасяме и зеленчуци от Йордания, а там няма почва. Там има само химически лаборатории, от там идва синтетична продукция.
Трябва национална политика. Апелът ми е към зеленчукопроизводителите е да прецизират политиката си и ако трябва да търсят начини за алтернативни канали за продажба – по морето или във веригите.
Подкрепяме действията на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) за създаване на работни групи за взаимоотношения с големите търговски вериги. Вече има вериги, които създават отдели за работа с българските производители. Но те отговарят, че при тях идват производители, които нямат фактури или сертификати! Не може да взимаш от държавата без да даваш. Няма как да се подпомага и сивият сектор.
Смятам, че сега нещата тръгват. Надявам се това да не е поредният PR и най-накрая България да застане зад националните си приоритети. Трябва твърда ръка, трябва да се тропне по масата и да се изберат националните приоритети. Не може да се отделят близо 85 млн. лв. за тютюнопроизводителите и да не се мисли за плодовете и зеленчуците.
- Какви мерки трябва да се предприемат, за да се съживи вашият сектор?
Със сигурност са нужни сериозни финансови инжекции. До момента тези сектори не бяха подпомагани. Те и сега не са.
Управниците казват, че са предвидени 15 млн. лв. субсидии. Да, но тази помощ не е от държавата България, а от ЕС. България подпомага всички производители с 26.50 лв. за дка, като близо 80% от тези пари отново са от Европа.
Трябват поне 100 млн. лв. за традиционни сектори като производството на плодове и зеленчуци. Има резерви, които позволяват тези пари да се намерят.
- Има ли възможност българското производство да отговори на търсенето на пазара у нас и дори да изнася на конкурентни цени?
България е била традиционен производител на плодове и зеленчуци. В началото на XX в. нашите производители са работили в цяла Европа и сме ги учили как да произвеждат. България може да е градината на Европа. И не само на Европа. Имаме потенциал и ресурс, но трябва да се даде тласък на това производство.
Нашите производители трябва да имат сигурност и гаранции. Иначе няма как да накараш човек да произвежда. В Европа 65% от доходите на производителите на плодове и зеленчуци са гарантирани от държавата, защото това са сложни сектори. Гаранциите се дават без значение дали годината е добра или лоша.
За 10 дка зеленчукови насаждения са нужни 40-50 хил. лв. И при лоша година производителят загива. През 1990 г. произвеждахме 1-1.2 млн. тона продукция, а за 2012 г. качествената и сертифицирана продукция в България беше 49 хил. тона! Ужасяващ спад, за който алармираме от години.
Затова казвам, че парите за подпомагане на секторите плодове и зеленчуци не са нищо за държавата. Има начини за преразпределяне. В България има 39 млн. дка обработваеми площи, за които се дават около 900 млн. лв. субсидии. 95% от тези пари са за 3.5% от производителите – най-вече зърнопроизводителите. По 2-3 лв. да им се намали субсидията – ето ги парите за подпомагане за плодове и зеленчуци. Никой няма да усети разликата.
Аз не искам, не бива и не противопоставям секторите, но тяхната алчност вече няма граници. Преди години инкасираха стотици проценти печалба и се оплакваха. Сега казват, че ще фалират, защото печалбата им щяла да е 30-40%. Освен това голяма част от тях са в сивия сектор и лъжат с добивите. Има места, на които се жънат по 600-700 кг от дка, но се дава информация за 390 кг/дка. Ясно е, че останалото зърно е в сивия сектор.
Не може министри да ни казват, че от 2015 г. ще идват по 200 млн. лв. за подпомагане на производители на плодове и зеленчуци. Да, но не се знае дали и колко ще останат тези производители.
- Устройват ли ви по-големите субсидии, които ще се дават след 2014 г.?
Те няма да са по-големи. Хората не искат да живеят с бъдещи и предполагаеми вземания, а искат да знаят днес и утре какво ще се случи.
Един производител, който иска да работи с оперативните програми трябва да има финансов ресурс. Но го няма. Програмите, които действат и в момента са направени за бутиково производство – те са за определен кръг богати хора.
- Алармирали ли сте за тези проблеми?
Разбира се. Дори участвахме в писането на национална стратегия, която е при министъра на земеделието. Би трябвало вече да е стигнала и до премиера Пламен Орешарски. Там има над 15 спешни и постижими точки, които да дадат приоритет на тези сектори.
България беше традиционен износител на плодове и зеленчуци за необятните руски пазари. Но вече няма консервна промишленост, няма ги преработващите предприятия. Всичко се срина!
- Какви са цените на сезонните плодове и зеленчуци към момента?
Много са динамични. Сега е модерно да се говори за доматите. В последно време се чува за цени от 20 до 40 ст., но процесът наистина е динамичен. Всичко е много относително. Това са пазарни механизми, които някъде действат бързо, другаде – не толкова.
*АЗПБ - Асоциация на земеделските производители в България