Завръщането на Путин

 

Дойче Веле

Герхард Шрьодер, Силвио Берлускони, Александър Лукашенко, Нурсултан Назарбаев, Виктор Янукович - списъкът с високопоставени гости от чужбина, поканени на днешната церемония (7 май 2012) по встъпването в длъжност на президента Путин, има символичен характер. Това са хората, които явно са особено близки на новия силен човек в Кремъл: един бивш правителствен шеф от Германия и един от Италия (и двамата доста оспорвани личности у дома); и трима авторитарни президенти от бивши съветски републики - Беларус, Казахстан и Украйна.

И Путин е оспорвана личност, макар той самият да се смята за "баща на нацията". На 4 март т.г. той спечели президентските избори с 64%. Вотът обаче бе предшестван от масови протести, каквито Русия не бе виждала от 20 години. В края на миналата година само в Москва десетки хиляди излязоха по улиците, за да протестират срещу фалшифицирането на резултатите от парламентарните избори, провели се на 2 декември 2011. Постепенно недоволството се обърна и лично срещу Путин.

Гневът на средната класа

Протестното движение "За честни избори" се състои предимно от представители на средния ешелон руски граждани. До голяма степен тази средна класа бе създадена при управлението на Путин, но сега една нейна част се отвръща от него, казва Ханс-Хенинг Шрьодер от берлинската Фондация за наука и външна политика. "Проблемът се състои в това, че един стар президент, прекарал 8 години в Кремъл, сега се сблъсква с едно ново руско общество", казва Шрьодер.

На същия ден преди 12 години Путин за първи път премина по червеното килимче на влизане в Кремълския дворец, останал от царско време. Той управлява два мандата и трябваше да напусне Кремъл - заради малкия "недостатък" на руската конституция, която предвижда максимално два последователни президентски мандата. След 4 години начело на изпълнителната власт, днес Путин се връща в Кремъл, отново разменяйки поста си с Дмитрий Медведев. Когато през есента на 2011 година стана ясно, че рокадата отново ще се състои, двамата искаха да демонстрират приемственост в руската политика. Много руснаци обаче разчетоха в сделката истинска провокация. "Времената днес са други, много хора са възмутени, че Путин и Медведев се договарят кой ще управлява страната", казва председателката на Московския клон на Хелзинкския комитет Людмила Алексеева.

И други наблюдатели смятат, че Путин трябва да разшири достъпа на гражданското общество до политиката. "Средната класа вече представлява истинска политическа величина, която не може да бъде водена за носа както работническата класа. Затова и средното съсловие руснаци няма да се успокои докато не се убеди, че в Русия се завръщат либералните политически свободи", казва Александър Рар, германският биограф на Путин и ръководител на центъра Бертолд Байц.

Голи надежди

Либералните реформи обаче не са в дневния ред на новия стар президент на Русия. И обяснението за това е много просто: "Добрият президент е онзи, който прави това, което хората очакват от него", заяви в навечерието на изборната си победа Путин. А какво очакват руснаците от него личи от представителните социологически проучвания. В тях две трети от руските граждани заявяват, че очакват президентът да продължи да управлява по старому. Като приоритетни задачи анкетираните посочват икономическото оживление и борбата срещу корупцията и бедността. В същото време искането за повече демократични права и свободи остава приоритет по-скоро за малцинството от по-образованите руски граждани. Предстои да видим колко дълго Путин ще удържи на натиска, идващ от това малцинство. Все пак то става все по-силно. "Ако Путин използва новия си президентски мандат, за да циментира още повече властта си, това няма да остане незабелязано и рано или късно руснаците ще престанат да го подкрепят", смята и шефът на външната комисия в ЕП Елмар Брок.

Тази година Владимир Путин става на 60 години. Преди началото на третия си президентски мандат той каза, че в живота на човека все някога настъпва денят, в който той спира да се интересува от определени неща и започва да мисли за съдбата на родината си. В неговия живот този момент вече бил настъпил.