Ангелов забрани износа на лекарства за лечение на COVID-19
Снимка: Красимир Свраков
~ 1 мин.
Министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов забрани износа на лекарствени продукти, които влизат в терапевтичните схеми за лечение на COVID-19 и се прилагат в болничната и извънболничната помощ. Днешната заповед се издава във връзка с постъпило писмо от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) предвид усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавируса на територията на страната.
Според писмото от изпълнителния директор на ИАЛ към настоящия момент задължително използваните лекарствени продукти, които медицинските специалисти от болничната и извънболничната помощ прилагат при лечението на болни от коронавирусната инфекция, са от различни анатомо-терапевтични групи:
- С международно непатентно наименование Azithromycin;
- С международно непатентно наименование Enoxaparin;
- С международно непатентно наименование Nadroparin;
- С международно непатентно наименование Dexamethasone;
- Медицински газ кислород.
Анализът на данните, които ИАЛ получава от Националната система за верификация за посочените лекарствени продукти, показва значително повишаване на потреблението им в сравнение с предходните месеци, като усреднено за INN Azithromycin повишението е с 5000%, за INN Dexamethasone е с 2300%, за INN Nadroparin и Enoxaparin - с почти 500%, пише в мотивите към заповедта на Ангелов.
Резултатите от извършените от ИАЛ проверки по сигнали за недостиг от лекарствени продукти, осъществени през ноември до настоящия момент показват, че лекарствените продукти с посочените по-горе международни непатентни наименования са предмет на паралелен износ от територията на България за други страни, в количества, създаващи предпоставки за потенциален недостиг от лекарствените продукти за българския пазар.
Посочва се още, че независимо от законния характер на извършваната дейност, износът на лекарствени продукти, използвани в процеса на лечение на български пациенти с COVID-19 в период на увеличено потребление, нарушава крехкия баланс между доставените на територията на страната лекарствени продукти и повишените нужди от тях за задоволяване на здравните потребности на населението.
