Данъчни промени 2025: Без мерки за повече бюджетни приходи

Министерство на финансите публикува своите предложения за промени в данъчните закони, които да действат през календарната 2025 г. Това е събитие, което неизменно съпътства процеса по приемане на държавния бюджет за съответната година, като е също толкова очаквано, колкото и сметката на държавата за бъдещите ѝ приходи и разходи.

Това, което първо прави впечатление в предложените текстове от служебния финансов министър Людмила Петкова, обаче е липсата на конкретни мерки, с които да се овладеят проблемите в бюджета, които скоро може да се превърнат от временни в структурни.

Защо данъчните промени са важни

Предложенията за данъчни изменения са от ключово значение, защото очертават приходната политика на държавата за следващата една година.

Данъците, по своята същност, представляват основен инструмент за финансиране на държавните разходи, а в случая на България – почти единствен, като се има предвид, че страната не получава толкова много приходи от дивиденти от държавните предприятия, приватизация или от продажбата на квоти за емисии на парникови газове. Всъщност при последния финансов инструмент имаше сериозно нарастване през 2022 и 2023 г., когато цените на енергията скочиха до небето. По данни на Министерство на околната среда и водите (МОСВ) през всяка от тези две години постъпленията са над 2 млрд. лв., докато през 2020 г. те са под 900 млн. лв.

Страната ни обаче не може да разчита на тези продажби, тъй като настъпването на източниците на възобновяеми енергия ще свие търсенето на квоти на такива емисии, каквито бяха прогнозите на икономистите за 2024 г. Очакванията са постъпленията да паднат до 2 млрд. лв.

Съвсем отделен е и фактът, че предназначението на тези продажби не е генериране на повече приходи, а свиване на парниковите емисии за постигане зелените цели на Европейския съюз.

В този ред на мисли е от особено значение как може да се подобри данъчната събираемост у нас или най-малкото да се осигурят повече приходи, за да се свие дефицитът в бюджета, който по последни данни достига 1.6 млрд. лв. към края на август. Последващо разширяване на финансовата „дупка“ може да се окаже и още една пречка, в допълнение към високата инфлация, за присъединяването на България в еврозоната (процес, който вече бе отложен поне два пъти).

Какво точно предлага финансовото министерство

На първо място, в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се предлага изменение с „редакционен характер“, както е описано и в мотивите към законопроекта, с което се прецизират текстовете за данъчните облекчения за деца и деца с увреждания.

Идеята е облекченията да се използват само от родителя с действащи родителски права в случаите на развод и само ако този родител няма достатъчно доходи, облекчението да може да се ползва изцяло или частично от родителя, на когото не са предоставени родителски права.

Причината за редакционната поправка е, че в практиката от Националната агенция по приходите (НАП), към която се подават исканията за ползването на отстъпката, са констатирали случаи, в които родители без предоставени родителски права ползват данъчните облекчения, без да уведомят другия родител, лишавайки го от правото да използва намалението.

По данни на агенцията през 2023 г. 522 670 души са използвали отстъпката за деца, а 15 648 – за деца с увреждания. Това са общо 538 318 души, за които не е ясно колко от тях са злоупотребили.

Другата редакционна поправка е свързана с реда за внасяне на данъци в НАП. За разлика от досега, когато НАП работеше със сметки на териториалните си дирекции, в момента Агенцията е разпределила сметките си по пера, като например сметка за приходи на централен бюджет, сметка за приходи на държавното обществено осигуряване, сметка за приходи на здравно осигуряване, сметка за приходи от принудително събиране и пр. Съответно вече, независимо къде е регистриран платецът, той ще извършва плащанията си към съответната сметка на база характера на плащането.

Третата промяна, отново чисто козметична, касае облагането на доходите на лицата, които не са търговци – от събиране на диворастящи гъби и плодове, като желаният ефект е прецизиране на текстовете.

В Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се предлагат мерки, свързани с минималната помощ de minimis поради настъпили изменения в европейския Регламент (ЕС) 2023/2831, уреждащ въпросните отстъпки.

Минималната помощ (de minimis) представлява финансова подкрепа (вкл. под формата на данъчни отстъпки), която не нарушава принципите на добрата конкуренция на пазара. Тя се счита за нарушена, когато размерът на получените помощи надвиши прага от 200 000 евро за период от 3 години, включващи текущата и предходните две години.

За да се транспонират промените в еврорегламента, се предлага вдигане на горния праг на минималната помощ, предоставяна на едно предприятие за период от 3 години – от 200 000 евро на 300 000 евро – като с тази мярка от Европейската комисия отразяват инфлацията за периода 2014 – 2023 г. Предвижда се отстъпката да действа до края на 2030 г.

От МФ обаче посочват, че мярката „ще окаже въздействие върху държавния бюджет, тъй като минималната помощ е под формата на данъчно облекчение за преотстъпване на корпоративен данък, което е свързано с формирането на данъчни разходи“.

Според Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) понастоящем малките фирми в България могат да се възползват от освобождаване от задължението за начисляване на ДДС само ако са установени в страната. В резултат на това при извършване на сделки в други страни тези фирми трябва да се регистрират по ДДС и да изпълняват задълженията си по съответния закон, като подаване на периодични справки-декларации за ДДС, издаване на пълни фактури, сметка за ДДС и пр.

Това оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на вътрешния пазар за дружества, които не са установени в държавата членка, в която е дължим ДДС, в сравнение с установените там“, смятат от МФ.

Затова и сега се предвижда възможност за малките предприятия у нас и в Европейския съюз да могат да се възползват от освобождаването от задължението за начисляване на ДДС до прага за регистрация, който се предлага да запази сегашното си ниво от 166 000 лв.

В Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) са вкарани разяснения какво представляват течностите за електронни цигари, съдържащи или несъдържащи никотин. Идеята е да се предотвратят разнопосочни тълкувания на закона относно търговията с тези течности, подлежащи на облагане с акциз.

"Констатирано е, че поради нарастващото разпространение и употреба на такива продукти от ново поколение, с цел регулиране на национално ниво, държавите членки са предприели едностранни мерки за въвеждане на данъчно облагане на тези продукти. В тази връзка, в скоро време се очаква от ЕК да представи оценка на въздействието и предложение за изменение на Директива 2011/64/ЕС, като се очаква основният акцент да бъде върху създаването на подходяща регулаторна рамка за данъчно облагане на новите изделия за да се преодолеят затрудненият пред функционирането на вътрешния пазар, както и различното третиране в рамките на ЕС", обясняват от МФ, като допълват, че към момента 18 страни от ЕС са въвели данъчно облагане на течностите за електронни цигари, независимо дали съдържат никотин.

Липсващата част от финансовия пъзел

Липсващото звено в предложените текстове са мерки за справяне с нарастващия дефицит в бюджета, което според някои експерти е напът да се превърне в структурен проблем.

Това донякъде се обуславя от факта, че политическата нестабилност в България влияе върху процеса по приемане на бюджета и не е логично служебно правителство да налага своята визията върху финансовата рамка в страната, имайки предвид, че хоризонтът му на работа би трябвало да е кратък.

Отделно, тепърва предстои да стане ясно какви ще са параметрите на бюджета за 2025 г., какъв ще е заложеният дефицит и таван за нов държавен дълг. Тези параметри допълнително ще дадат яснота какви са вижданията на МФ за финансовото състояние на страната и успяха ли честите избори да изтощят не само населението, но и държавната "кесия". Както предупредиха и от Института за пазарна икономика (ИПИ) в своя публикация миналия месец, ако се запази текущата средносрочна рамка, всяка година "дупката" в бюджета ще е от порядъка на 6 – 7 млрд. лв., държавният дълг ще доближи границата от 30% от БВП, а разходите за лихви ще нараснат от 600 – 700 млн. лв. на година в периода 2018 – 2022 г. до над 2.3 млрд. лв. през 2026 и 2027 г.

Според ИПИ, един прекомерен бюджетен дефицит чисто фискално показва, че държавата се намесва в икономиката чрез експанзия на паричното предлагане.

Тази експанзия обаче би имала смисъл само ако действа стабилизиращо – противоположно на бизнес цикъла. Министерството на финансите, както обикновено, не си прави труда текущо да оценява фискалната позиция спрямо икономическия цикъл, което навежда на мисълта, че размерът на бюджетното салдо е просто случайна величина, а не част от предварително премислена и реализирана антициклична политика", допълват от института.

Увеличението на дефицита често е следвано и от ръст на държавния дълг – чувствителна тема за всички – което, при последващи подобни развития, би означавало България да си остане в "чакалнята" на Еврозоната за неопределено време, докато нещата се стабилизират – политически и икономически.