Еврокомисията иска значителен процент от въглеродните приходи

Европейската комисия иска да увеличи собствените си приходи, като предвижда това да стане основно по линия на приходите от търговия с въглеродни квоти. Освен това Брюксел предлага да получава 15% от дела, с който се облага т.нар. остатъчна печалба на най-големите мултинационални компании. Комисията определя представените днес нови източници на приходи като следващoто поколение собствени ресурси за бюджета на ЕС.

Новите приходи трябва да помогнат за изплащането на заемите, взимани от Европейската комисия за финансиране на пандемичния План за възстановяване и устойчивост NextGenerationEU. С новите собствени ресурси ще се финансира и Социалният фонд за климата. "Този фонд е съществен елемент от предложената нова схема за търговия с емисии, обхващаща сградите и автомобилния транспорт, и ще допринесе за това никой да не бъде изоставен при прехода към декарбонизирана икономика", пише в мотивите на Комисията.

С днешния пакет от мерки полагаме основите за изплащането на набраните по NextGenerationEU средства и осигуряваме съществена подкрепа за пакета „Подготвени за цел 55“, като въвеждаме финансирането за Социалния фонд за климата. С набора от нови собствени ресурси гарантираме, че NextGenerationEU наистина ще донесе ползи за следващото поколение", коментира комисарят по въпросите на бюджета и администрацията Йоханес Хан.

Търговия с емисии в ЕС

Пакетът „Подготвени за цел 55“ от юли 2021 г. има за цел да се намалят нетните емисии на парникови газове в ЕС с поне 55% до 2030 г. в сравнение с 1990 г., за да може да се постигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. Този пакет включва преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии. В бъдеще търговията с емисии ще се прилага и за морския сектор, ще се увеличи предлагането на квоти за авиационни емисии чрез търг и ще бъде въведена нова схема за сградите и автомобилния транспорт.

Съгласно настоящата схема на ЕС за търговия с емисии повечето приходи от продажбата на квоти за емисии чрез търг се прехвърлят към националните бюджети. Днес Комисията предлага в бъдеще 25 % от приходите от търговията с емисии в ЕС да постъпват в бюджета на ЕС. Според оценките, при нормален ритъм приходите за бюджета на ЕС ще бъдат средно около 12 милиарда евро на година за периода 2026—2030 г. (средно 9 милиарда евро за периода 2023—2030 г.).

Освен за изплащането на набраните по NextGenerationEU средства тези нови приходи ще се използват за финансиране на Социалния фонд за климата, предложен от Комисията през юли 2021 г. Чрез този фонд ще се гарантира социално справедлив преход и ще се подпомагат уязвимите домакинства, ползватели на транспорт и микропредприятия да инвестират в енергийна ефективност, нови отоплителни и охладителни системи и по-чиста мобилност, а при необходимост ще се финансира и временно пряко подпомагане на доходите. Общият финансов пакет на фонда по принцип съответства на сума, равняваща се на около 25 % от очакваните приходи по новата схема за търговия с емисии за сградите и автомобилния транспорт.

Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите

Целта на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, който Комисията също предложи през юли 2021 г., е да се намали рискът от изместване на въглеродни емисии, като се насърчават производителите в държавите извън ЕС да направят производствените си процеси екологосъобразни. Чрез него за вноса ще се определя цена на въглеродните емисии, която съответства на цената, която би била платена, ако стоките са произведени в ЕС. Този механизъм ще се прилага за определени сектори и е изцяло съобразен с правилата на СТО.

Комисията предлага 75 % от приходите по механизма за корекция на въглеродните емисии на границите да постъпват в бюджета на ЕС. Според оценките приходите за бюджета на ЕС ще бъдат средно около 1 милиард евро на година за периода 2026—2030 г. (средно 0,5 милиарда евро за периода 2023—2030 г.).Не се очаква механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите да генерира приходи през преходния период от 2023 до 2025 г.

Реформа на международната рамка за корпоративно данъчно облагане

На 8 октомври 2021 г. над 130 държави, участващи в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, постигнаха съгласие за реформа на международната данъчна рамка — основано на два стълба решение за справяне с избягването на данъци, което има за цел печалбите да се облагат там, където се осъществява икономическата дейност и се създава стойност. На държавите, подписали споразумението, се падат над 90 % от световния БВП. По първия стълб на това споразумение участващите държави от целия свят ще имат право да облагат с данък дял от т.нар. остатъчни печалби на най-големите мултинационални компании в света. Комисията предлага собствен ресурс, равняващ се на 15 % от дела на остатъчните печалби на включените в обхвата компании, които се преразпределят към държавите от ЕС.

Комисията е поела ангажимент през 2022 г. — веднага след като бъдат финализирани последните детайли по споразумението относно първия стълб, постигнато в приобщаващата рамка на ОИСР/Г-20 — да предложи директива за прилагане на това споразумение в съответствие с изискванията на единния пазар. Тази директива ще допълва директивата относно втория стълб, за която днес Комисията прие отделно предложение. В очакване на финализирането на споразумението, приходите за бюджета на ЕС могат да са между 2,5 и 4 милиарда евро на година.

Законодателен процес

За да включи тези нови собствени ресурси в своя бюджет, ЕС трябва да измени два основни законодателни акта.

Първо, Комисията предлага да се измени Решението за собствените ресурси, за да се добавят трите предложени нови ресурса към настоящите ресурси.

Второ, Комисията предлага и целево изменение на регламента относно настоящия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., известен още като многогодишна финансова рамка (Регламента за МФР). Това изменение дава правна възможност погасяването на заемите по NextGenerationEU да започне още по време на настоящата МФР. Същевременно се предлага да се увеличат съответните тавани на разходите по МФР за периода 2025—2027 г., за да се включат допълнителните разходи за Социалния фонд за климата.

Решението за собствените ресурси трябва да бъде одобрено единодушно в Съвета след консултация с Европейския парламент. Решението може да влезе в сила, след като бъде одобрено от всички държави от ЕС в съответствие с техните конституционни изисквания. Регламентът за МФР трябва да бъде приет единодушно от Съвета след одобрение от Европейския парламент.

Следващи стъпки

Сега Европейската комисия ще работи заедно с Европейския парламент и Съвета за бързо прилагане на пакета от мерки в сроковете, определени в междуинституционалното споразумение.

Освен това до края на 2023 г. Комисията ще представи предложение за втора кошница от нови собствени ресурси. Този втори пакет от мерки ще се основава на предложението „Бизнесът в Европа: рамка за подоходно данъчно облагане”, предвидено за 2023 г.