„На практика имате безплатна топла вода“: Как Кипър стана лидер в слънчевото отопление

Камионът на компанията Thriamvos спира по обяд пред четириетажната сграда в сърцето на Никозия. Това е третата покривна инсталация на слънчева система за отопление на вода, която Петрос Михали и неговият асистент Сотерис са направили в кипърската столица, откакто работният им ден започва в 7 часа сутринта.

Процесът е идеално хореографиран и почти винаги един и същ: под изгарящото обедно слънце кранът, завинтен към камиона, повдига първо котела, след това слънчевите панели с черно покритие, след това стоманената стойка, върху която ще стои цялата система. В рамките на два часа след настройването на топлинната технология, домакинството, казват служителите на компанията Thriamvos, ще е „слънчево“.

Извършваме около четири инсталации на ден в цял Кипър“, казва Михали. „И всяка отнема малко повече от два часа, защото, както самата система, всичко е толкова лесно.“

Кипър изпревари всички останали държави-членки на ЕС в инсталирането на слънчеви системи за топла вода, като около 93.5% от домакинствата използват алтернативната форма на енергия за битови нужди.

Данните на ЕС показват, че островът в източното Средиземноморие надвишава целите за възобновяема енергия, определени за отоплението и охлаждането на сградите, благодарение на широкото използване на слънчевата топлинна технология.

Има много области, в които Кипър не е постигнал целите за емисиите на парникови газове“, казва Харалампос Теопемпту, първият комисар по околната среда на острова. „Но по отношение на възобновяемите енергийни ресурси, използвани за устойчиво отопление и охлаждане на сгради, ние постигнахме целта лесно, точно поради такова широко използване на слънчеви бойлери в продължение на толкова много години.“

Теопемпту, депутат от Зелената партия, който оглавява комисията по околна среда на кипърския парламент, все още може ясно да си спомни как е видял първата слънчева система за отопление на вода, инсталирана на покрива на семейния дом на съпругата му преди почти 60 години.

„В края на 60-те години бойлерите бяха въведени в Кипър и все още мога да си спомня първата система тук, защото случайно беше издигната на покрива на онази сграда в Никозия“, спомня си той. „Израелците бяха тези, които ни представиха технологията и тя бързо се наложи, защото е толкова проста. Всичко, от което се нуждаете, са слънчеви панели, резервоар и медни тръби. Оттогава това е чудесно решение за нуждите от топла вода на домакинствата тук.“

Слънчевите топлинни системи бяха изключително рентабилни и помогнаха за създаването на цяла индустрия, обяснява той.

„Беше страхотно за семействата с ниски доходи, а има и работни места: толкова много бяха създадени“, казва депутатът. „Има местни производители, които произвеждат частите и след това всички хора, които са обучени да ги монтират. Това е голям бизнес.”

 

В ролята си на комисар по околната среда Теопемпту настояваше слънчевите системи да станат задължителни за всички новопостроени жилищни и търговски сгради – ход, въведен от Израел през 70-те години на миналия век.

„В ролята ми на комисар това беше приоритет“, казва той. „Архитектите сега трябва да се уверят, че покривите не само имат достатъчно място за инсталациите, но и че могат да носят тежестта.“

Популярността на водонагревателите е такава, че през 1977 г. е създаден съюз на местни слънчеви топлинни индустриалци. Оттогава са инсталирани повече от 962 564 квадратни метра „колектори за слънчеви [панели]“, казва съюзът.

Все по-често динамичната туристическа индустрия на страната също прибягва до зеленото решение със захранвани от слънчева енергия системи за гореща вода, разположени в, според тях, близо 100% от хотелите.

Електричеството достигаше бавно до домакинствата в Кипър. Едва през 1903 г. електричеството е въведено от британското колониално правителство на острова. През 1952 г., осем години преди страната да спечели независимост, в крайна сметка е създаден нейният Електрически орган. Всъщност в отдалечени райони слънчевите системи често се поставят на покривите на селата преди пристигането на електрическата мрежа.

Кипър е сред кохортата държави от ЕС, принудени да купуват квоти за емисии от други държави-членки, за да изпълнят законовите цели. Това също е изиграло роля при собствениците на жилища, които инсталират слънчеви системи за отопление на вода.

За Деметра Аспроу, пенсиониран инженер, е очевидно, че регион, благословен с повече от 300 слънчеви дни годишно, трябва да приеме слънчевата енергия. „Намалява разходите за електроенергия, повишава ефективността, с която се осигурява топла вода, и е щадящ околната среда“, казва тя.

„Защо някой би използвал други, по-традиционни средства за загряване на вода, когато само няколко часа слънчева светлина, между 11 сутринта и 14 часа, са достатъчни, за да се напълни резервоар от 200 литра [44 галона] с топла вода, която ще издържи 48 часа? В дните, когато няма слънчева светлина, което е рядкост, винаги имате електричество като резервно копие, ако е необходимо.“

Сега на 70 години, Аспроу, която живее в дървена къща във финландски стил в подножието на планината Троодос, на 30 минути с кола от Никозия, е преминала към топлинната система преди близо 40 години.

Днес разходите за инсталиране може да са три пъти по-високи, но има грантове, финансирани от ЕС, които правителството предоставя и в рамките на една година всичко се изплаща“, казва тя. „След това на практика имате безплатна топла вода и виждате, че сметките ви за електричество са значително намалени.”

Теопемпту приема, че слънчевите системи имат един недостатък: те развалят хоризонта.

„Няма начин, те са грозни на покрива“, оплаква се той. „Съжалявам, че не успяхме да въведем регулации, които да подобрят естетиката на инсталациите. Въпреки това, аз все още вярвам, че те трябва да бъдат задължителни за всички сгради в региона, като се има предвид големият брой дни, в които имаме слънчево греене в Средиземно мое“.