Какво пишат българските медии за блокчейн технологията?

През първите три месеца на 2018 г. са генерирани над 3400 споменавания за блокчейн. Това е значително по-малко от споменаванията на криптовалутите, за които в периода ноември-януари има над 23 000 резултата. Тези данни са изнесени в доклада на стартъпа Нетикъл, занимаващ се с медиен анализ. 

Компанията е проследила потока от новини и публикации за иновативната техноллогия в българското онлайн пространство, включително в социалните мрежи. Изследването е проведено в периода 1 януари-31март и цели да покаже какво пишат медиите за новата технология, както и за какво текат дискусии във Facebook по темата. 

Относно 3400-те споменавания на блокчейн, анализаторите изтъкват, че разпределението им във времето не е било равномерно. Любопитно е, че от началото на годината до средата на февруари почти няма такива. Това е валидно най-вече за социалните медии, единствено 10-20 статии на ден се занимават с темата.

От средата на февруари обаче данните показват драстично увеличение на споменаванията на блокчейн, като всеки ден са генерирани по 50-100 резултата. Настъпва промяна и в основната платформа за комуникация: от февруари броят на новинарските статии спада и споменаванията са основно от Facebook.

Как този обрат влияе на отношението по темата? Всъщност никак, отношението към технологията постоянно се увеличава, без особени амплитуди, което означава че през периода е нямало новина или дискусия в социалните медии, от които да се промени позитивният тон. Тоналността на статиите и споменаванията в социалните медии не се различават много един от друг, те са предимно позитивни, като няма драстични разлики в мненията на журналистите и потребителите в социалните медии.

Нека видим по-отблизо данните. Върху какво се фокусират медиите и какво предизвиква коментарите в социалните медии?  

Близо една четвърт от споменаванията (23%) се генерират от пресата, и въпреки че динамиката на традиционните онлайн медии е по-уравновесена от социалните медии (вж. 1. графика), и в новинарските сайтове са генерирани повече статии през втората половина на периода.

Заслужава си да се спрем на два по-значителни момента. На 12 февруари новинарските медии споменават новината, че водещата източноевропейска ИТ компания SoftUni е започнала сътрудничество с организацията Academy School of Blockchain, която първа в света организира акредитирано обучение по блокчейн. На 15 март са отразени няколко свързани теми от новинарските сайтове: амбициозните планове на SoftUni си остават тема с продължение, все повече големи компании започват да използват или да подпомагат новата технология (Jarvis Edge, IBM, Maersk), както и новината за първото използване на технологията в избори, но последната новина беше официално отречена от правителството на Сиера Леоне.

Тези позитивни съдържания внушават на обикновения интернет потребител, че технологията се разпространява все повече, водещите международни компании също й се доверяват, а стартирането на обученията показва интереса и проактивността на българите. Така не е изненада, че отношението към темата до края остава позитивно.

Лекият спад в началото на февруари се дължи на спекулациите с криптовалутите и бързите промени в курсовете им, които индиректно влияят и на отношението към технологичната част.

Друг леко негативен аспект е, че пресата – позовавайки се на дефицита на енергия в региона – счита блокчейн технологията за опасна, но тези критики не са толкова силни и много, за да предизвикат по-сериозен спад в отношението. Едва 7% от споменаванията в медиите са негативни, позитивните резултати са 17%.  

Три четвърти от споменаванията идват от социалните медии, с повече от 2600 резултата. Темата присъства във Facebook след началото на февруари, дотогава основно новинарските медии се занимават с нея.

Facebook е най-популярният канал с дял от 65%, останалите социални канали са незначителни: под 5% са форумите, коментарите под статиите (3%), Twitter(3%), т.е. най-активните дискусии по темата еднозначно са във Facebook, където мненията са основно в групи за финанси и търговия с криптовалути, статии.

И в социалните медии отношението към технологията е позитивно (вж.графика 3), потребителите виждат в нея децентрализация, улесняване на финансовите потоци, по-голяма сигурност в съхранението на данни. Леко негативният тон идва основно от съмнения в легитимността на блокчейна и съмненията, че българското правителство наистина ще осъзнае възможностите на новата технология.

От данните на Нетикъл ясно се вижда, че пресата се занимава най-вече с практическите събития около блокчейна, и които подсказват разпространението на технологията (обучение, приложение в големи компании), докато потребителите в социалните медии по-скоро се концентрират върху това дали си струва да се използва тази технология и нейната децентрализирана, бърза и сигурна същност.