Кризата с УНСС като отражение на управлението на висшето образование

Преместването на Централноевропейския университет от Будапеща във Виена е сред ключовите събития от европейския академичен живот последните няколко години. Причината бе, че прекалено свободното и неподлежащо на контрол знание, което предлагаше той, не се нравеха особено на режима на Виктор Орбан. На този фон тази седмица се оказа, че българският Университет за национално и световно стопанство (УНСС) също е изправен пред криза, която заплашва да възпрепятства нормалното му функциониране. Причината за нея обаче е доста по-злободневна – неспособността на университета и няколко министерства да дофинансират изграждането на новия корпус на сградата му, като, разбира се, е намесен и европроект.

С две думи казусът (описан в отворено писмо на УНСС до медиите) е, че в края на 2016 г. е започнал строежът на разширението на основната сграда, финансирана отчасти по европейската програма „Региони в растеж“ (4,5 милиона лева) и отчасти - от държавния бюджет (7,5 милиона лева). Тъй като държавата, в лицето на министерствата на финансите и на образованието, обаче не изпълнява своята част от сделката, през 2018 г. изпълнението на проекта е спряно, а преди дни изпълнителят решава да си поиска дължимото за извършената досега работа. Тъй като УНСС обаче не разполага нито със средствата от европейското финансиране, нито със съфинансирането от държавата, днес той е изправен пред запориране на сметки и фалит, което пък от своя страна води и до неспособност да плаща заплатите на персонала и стипендиите на студентите си. Характерно за всяка криза, която получи публичност, лично премиерът се зае с разрешаването на казуса, а финансовото министерство реши да направи проверка.

Част от проблема очевидно се корени в неразбирането между институциите – позицията на министерство на финансите е, че държавната помощ следва да бъде предоставена чак след като бъдат усвоени средствата по оперативната програма, което все още не се е случило. Според министъра на образованието пък обещаната държавна помощ не представлява „бюджетен ангажимент“, а в бюджета на МОН пари за това няма. Ръководството на УНСС обаче няма как да стигне до усвояването на остатъка от парите по европейския проект без да се разплати с изпълнителя на новия корпус, за което пари няма. Дотук кръгът се затваря, а изход не се вижда, не и преди поне една от институциите да реши да отстъпи.

Това безизходно положение е симптоматично за начина, по който общуват институциите у нас. От една страна правителството поема задължение, без да са ясно зададени параметрите на това задължение, а става дума за немалка сума. От друга, радващ се на академична свобода университет е на мнение, че държавата има задължение да решава проблемите му и да го спасява, в случай че сгази лука с планирането на проектите си.

Симптоматично е и за начина, по който се усвояват средствата по европейски програми. Днес нямаше да седим пред този казус, ако университетът беше в състояние самостоятелно да извърши от край до край одобрения проект и разполагаше с достатъчно средства за това. Не е без значение и обстоятелството, че от времето на поемане на ангажимента за дофинансиране от държавата до днес обемът му е нараснал с още 1,2 милиона лева за самия строеж и 1,5 милиона лева за обзавеждане на новите зали. Това от своя страна говори или за неспособност на администрацията да оцени реалната стойност на разширението (което е доста ключова способност при провеждането на такъв тип дейности с публично финансиране), или за приоритизиране на усвояването на малко пари от европейски фондове и малко повече пари от държавния бюджет, без значение дребните детайли точно как са похарчени и какви ще са ефектите.

Добре е да се замислим и дали има нужда изобщо от изграждането на такова разширение. През последните години броят на студентите в България намалява значително – по данни на НСИ, през учебната 2017/18 студентите в страната са били 230 хиляди, на фона на 277 хиляди пет години по-рано, благодарение отчасти на демографските тенденции, отчасти на все по-лесния достъп до по-качествено образование в чужбина. Въпреки че няма достъпни данни за самия УНСС, данните на НСИ позволяват сравнение на броя студенти в няколкото специалности, върху които се фокусира икономическият университет – графика 1 представя сумата от броя бакалаври, магистри в направленията „Стопански науки и администрация“, „Право“, „Науки за обществото и човешкото поведение“ и „Хуманитарни науки“.

Източник: НСИ 

Изводът от динамиката на броя студенти е повече от очевиден, а най-големият спад се наблюдава именно в групата специалности във фокуса на УНСС – стопанските науки. В този контекст изглежда все по-съмнително дали на фона на свиващия се брой студенти университетът изобщо има нужда от ново разширение, и дали, предвид че няма изгледи тази тенденция да се обърне в близко бъдеще, скоро ще има кой да учи в новите зали. Да не говорим, че последните години условията за прием се снижиха дотолкова, че  общо взето няма кандидат -студент, който да не е успял да влезе след n-то на брой класиране[3].

Изглежда, че администрацията на УНСС е забравила и още една особеност – новите, модерни сгради и техника не означават непременно подобряване на качеството на образователния процес и резултатите от него, което би трябвало да е основната ѝ цел. Вниманието ѝ би трябвало да се съсредоточи именно там – в модернизирането на учебното съдържание и на методите на преподаване, в привличането на преподаватели, които да развиват и научна дейност, както и в привличането на най-добрите студенти. Това са (предимно, но не изключително) елементите, които правят едно добро и смислено висше училище, а не стените, банките и компютрите.

В заключение, кризата с УНСС тази седмица е доста подходяща метафора на цялостното състояние на управлението на висшето образование. Институциите се намират в състояние на постоянен сблъсък, който възпира развитието, планирането е лошо и се съсредоточава върху грешните цели, а добавянето на европейско финансиране само усложнява, но не подобрява условията и резултатите. Потърпевшите от това, разбира се, са най-вече студентите и техните знания и умения, които са причината изобщо да има университети