МОН готви нови промени в училищното образование

Много повече практически и междупредметни задачи ще има още от тази година на изпитите за Национално външно оценяване (НВО) на учениците, които завършват 10. клас. От следващата учебна година за първи път подобен формат изпит ще се проведе и за децата от 4. клас. Това обяви на брифинг в МОН министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, който представи мерки за промени в обучението на учениците.

Те са свързани с промяна на подхода, представяне на визия за стандарта за качество, повишаване на практическите умения на учениците за сметка на по-малко наизустяване и възпроизвеждане на факти. Проф. Цоков обяви, че учениците, които в момента са в 5. клас, ще бъдат първият випуск, който ще се яви на изцяло нов формат на изпита след 7. клас през 2025/2026 учебна година.

Знаем колко важен е изпитът след седми клас. Затова искаме да дадем време за пренастройване на системата и да се помогне на децата да бъдат ефективно подготвени за новия формат“, заяви просветният министър.

Той подчерта, че се вземат мерки по отношение промяна в учебните програми, като по думите му трябва да се изработи визия за изцяло нови такива, за да може образованието да подготвя хора с компетентности и умения за живота. Образователният министър коментира, че важен аспект е създаването на отделен модул за повишаване на резултатите от PISA в националните програми. Цоков поясни, че това ще даде възможност на учениците ни да бъдат подготвени по-добре за предстоящите PISA тестове през 2025 година.

Освен това се предвижда от началото на следващата учебна година да се въведат входни и изходни равнища за 8. и 9.  клас по основните предмети - български език, математика, природни науки, като задачите и тестовете ще са свързани с PISA.

Те ща са насочени към установяване на уменията и за възможност за решаване на практически проблеми от учениците”, каза министър Цоков.

Министърът на образованието открои, че PISA тестовете не са толкова важни, колкото фактът, че начинът на проверка на компетентностите на учениците ще бъде насочен към установяване на уменията за живота, за практически използване на умения и компетентност, а не само към възпроизвеждане на знания.

Към това ще бъде насочена и друга наша дейност с изработване на визия за рамкови и компетентно ориентирани учебни програми”, обяви той.

Според него това не може да се осъществи за година или две, а ще са необходими поне 3-4 години. С помощта на експерти от МОН, учители, директори, социални партньори, бизнес и граждански организации, са определени показателите за качество в 4 направления - преподаване, управление на институцията, взаимодействие с общността и резултати на учениците и училището. Промени ще има във външното оценяване на десетокласниците, където ще влязат по-практически задачи.

След това, през следващите години, постепенно ще променим задачите във външното оценяване след четвърти клас, а след две години и задачите във външното оценяване и след седми клас", обясни министърът.

Той отбеляза, че промените в учебните програми и в учебното съдържание ще се свържат с промяна в начина на оценяване и на въвеждане на повече елементи на формиращо оценяване. По думите на Цоков, през 2024 г. планират да има възможност за формиране на интегрални учебни предмети. Просветният министър поясни, че според него това ще даде добавена стойност към възможностите за промяна към по-компетентно ориентирано образование.

“Ориентирането на нашето образование към компетентности и уменията за живота ще даде добавена стойност и на личностното развитие на нашите ученици”, каза той.

“Образователна система функционира добре по посока на овладяване на знания и възпроизвеждане на тези знания от учениците, но ние трябва още малко да я балансираме, да я калибрираме към компетентностите, така че нашите ученици да бъдат още по-успешни”, смята Цоков.

Просветният министър обърна внимание на нещата, които са свършили в МОН през последните пет, пет и половина месеца.

В рамките на тези месеци ние успяхме да свършим много неща - на първо място по отношение на подзаконовите нормативни документи", заяви той.

Цоков допълни, че са направили промени в Наредба 10 и 11, включително и по въвеждането на втора дата за децата на външно оценяване. Той подчерта, че са направени важни промени в Наредба 16 за конкурсите за директори.

Направихме значими промени в Закона за професионалното образование и обучение - този закон вече е в парламента, мина първо четене в комисии. Тези промени ще дадат ново ниво на развитие на професионалното образование, включително по отношение на нов списък на професии", добави просветният министър.

По думите му се работи в последните седмици по промяна в Закона за висшето образование в частта му за даване възможност за тригодишни бакалавърски програми и структуриране чрез различни характеристики. Просветният министър заяви, че през последните седмици и месеци са успели да пуснат в действие "Дигитална раница" и тя да се ползва от десетки хиляди ученици. Той каза, че в момента се обсъжда и промяна в няколко закона като тези изменения са насочени към яслите и детските градини.

Идеята е в рамките на яслите да има повече специалисти, които имат определени компетентности свързани с педагогиката и психологията”, поясни Цоков.

Той увери, че работещите специалисти не са застрашени, а се търси възможност за добавена стойност чрез други специалисти, които да влязат и подкрепят развитието на децата. Министърът на образованието изрази надежда в бюджета за догодина да бъдат заложени повече ресурси за сектора.

Повечето от стандартите се увеличават като средства. Надявам се, че между двете четения на бюджета ще има допълнителни възможности за увеличение, например на инстанционните разходи”, каза той.

Проф. Цоков поясни, че са направили сериозни промени в посока езикова подкрепа и езикова интеграция. Той допълни, че са приели и много важна стратегическа визия за дуалното обучение.