Нашата мисия е защита на вярата и помощ за бедните

Ваше Превъзходителство, как стана така, че толкова здраво се свързахте с България чрез Посолството на Суверенния Малтийски орден?

Моите връзки с България датират много преди да стана посланик, за първи път дойдох през 1991 г., веднага след промените, със съпруга ми бяхме на гости на наши приятели дипломати, които бяха на мисия в София. След 2004 г. съпругът ми Камило Дзуколи започна да помага в дейността на Ордена в България и през 2005 г. отвори заедно с тогавашния посланик Умберто ди Капуа посолството на Малтийския орден в София. През 2007 г. на свой ред моят съпруг стана посланик в София и аз го придружавах в много от неговите пътувания и ангажименти. През 2019 г. след неговата смърт ме помолиха да продължа мисията му като посланик.

Какво място е България за развитие на Вашата човеколюбива мисия да осъществявате хуманитарна и социална дейност?

България е прекрасна държава, с богата история  и голям потенциал, тя претърпя големи промени, особено след влизането в ЕС. Безценен ресурс за държавата са хората - високо образовани, с много таланти и много сърдечни. След падането на комунизма имаше голяма нужда от подкрепа и Орденът изпрати камиони с хуманитарна помощ. През годините сме подпомагали различни болници, които не са имали нужната апаратура. Сега работим повече по конкретни и дългосрочни проекти.

Какво е добре да знаем за Малтийския орден – като организация и най-малката в света държава?

Особено е цялото наименование – Суверенен Военен Хоспиталиерен Орден на Свети Йоан от Йерусалим, от Родос и от Малта. Преди всичко Малтийският орден е религиозен орден на Католическата църква, създаден е през 1048 г. в Йерусалим и до 1798 г. всички членове са били монаси. И днес малка част са монаси, но по-голямата част от 13 500 кавалери и дами на Ордена са светски лица. В световната история Орденът е един от примерите на наднационални органи, които впоследствие се превръщат в характеристика за многостранната международна политика на XX век, с особеността, че Орденът непрекъснато е имал тази характеристика от XI век до наши дни.

Обяснете този феномен – държава, която няма своя икономика, но в 120 страни се грижи за хора в нужда чрез своите медицински, социални и хуманитарни дейности?

Средствата идват от членове, частни и публични дарения. За болниците на Ордена в света има договори със съответните здравни каси. В развиващите се страни понякога дейностите са подпомогнати от Европейската комисия, от агенциите на ООН и други международни организации.

В края на май тържествено бяха отбелязани 30 години от установяването на дипломатическите отношения между България и Малтийския орден. Защо за Ордена е важно да има присъствие в България? Какво поле за действие имате тук?

В България Орденът е помагал за болните още в началото на XX век по време на войните с дарения на лекарства и присъствието на лекари. След падането на комунизма даренията са многобройни. Както във всички страни от Балканите, и тук има много нуждаещи се, най-вече сред възрастните хора или деца, които живеят в специализирани институции.

Как България и българите допринасят към възможността да осъществявате мисията за помощ и подкрепа в мрежа по цял свят?

В България дейностите на Ордена се финансират изцяло от посолството, като в последните години бяхме приятно изненадани от готовността на български бизнесмени да подкрепят нашите проекти. През 2016 г., например, направихме кампания за постното време в подкрепа на дейностите на Ордена в Сирия.

На практика посолството е факт от близо 20 години. Кои от хуманитарните и социалните проектите, осъществени през това време, ще откроите?

Следвайки идеалите на Ордена в защита на вярата и помощ за бедните, се опитваме да бъдем в България, за да донесем утеха там, където липсват всекидневните ресурси и училищни материали. Нашите доброволци раздават топли храни, материали за лична хигиена, хранителни пакети и други неща на стотици хора в трудност. Дарили сме ехографи, линейки и различни видове медицинска техника на много болници в цялата страна. От 2013 г. започнахме да организираме летни лагери за деца, които живеят в центрове за настаняване от семеен тип и създадохме специални проекти за тях. Първият апарат за дигитална рехабилитация за деца „Нирвана“ в България го донесохме ние, първо в София, а после и в Стара Загора. Общо хуманитарните, болнични и социални дейности на Малтийския орден в България са 550 в 250 различни населени места.

Нуждаещите са повече от наличните ресурси за помощ. Как определяте какви проекти да развиете и кого точно да подкрепите?

Да, това за съжаление е вярно и важи за целия свят. Имаме социален екип от много добри експерти, които правят преценка на база на това, което разбират на място. И в отделните проекти имаме валидни партньори, които ни съветват на кого да помогнем.

Какви перспективи се откриват пред вашата дейност в България в близко бъдеще?

Имаме голям проект – да отворим кинезитерапевтичен кабинет в София на Малтийския орден, където да идват хора, които не могат да си позволят платена физиотерапия. Бихме искали да е както за възрастни, така и за деца, и в момента търсим финансиране и начин да го реализираме. Имаме и проект да създадем плажове, достъпни за хора с увреждания – поставяйки специални колички и устройства, за да им помогнем да достигнат до морето.

Какво в двустранните отношение може да се засили?

Двустранните отношения са отлични и винаги прекрасно сме сътрудничили както с централната, така и с местната власт. Пожелавам си да работим конкретно със Столичната община за реализирането на кинезитерапевтичния кабинет.

Текстът е част от бр. 122 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.