„Перфектна буря“ е напът да отклони глобалната икономика от посоката ѝ

Всичко вървеше толкова добре – успешните програми за ваксинация (бел. р. – не и в България) раздвижиха пост-пандемичното възстановяване, фондовите пазари се върнаха на рекордно високи нива, а цените се повишиха точно толкова, че да оставят страховете от дефлация в миналото. Но проблемите с предлагането, свързани първоначално с наличието на луксозни автомобили и конзоли PlayStation, се задълбочиха в мащабна криза, пише The Guardian в свой анализ. И добавя, че става дума за недостига на енергия, работна ръка и транспорт – навсякъде от Ливърпул до Лос Анджелис и от Кингдао до Куинсланд.

Всички проблеми по един или друг начин са заплетени около скока на потребителското търсене след пандемията. Взети заедно, те будят страха от т.н. „стагфлационен вятър“, който може да отклони световната икономика. (Бел. р. – От „стагнация“ + „инфлация“ – стагфлацията е термин от макроикономиката, с който се означава състояние на икономиката, характеризиращо се с икономически застой, ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата). За него говори Мохамед Ел-Ериан, съветник на застрахователния гигант „Алианц“ и президент на Куинс Колидж, Кеймбридж.

Според икономиста изненадващият спад на фабричното производство в Китай тази седмица е ясно предупреждение, че световната икономика може да се срине, докато цените все още се покачват бързо. „Проблемите във веригата на доставки са много по-трайни, отколкото повечето политици очакват, въпреки че компаниите са по-малко изненадани“, коментира той.

Правителствата трябва да преосмислят нещата бързо, защото трите елемента – предлагането, транспортът, работната ръка – се обединяват в стагфлационен вятър, който може да мине през световната икономика.“

Недостигът на енергия е най-ярката илюстрация на проблема. Британските бензиностанции остават без гориво, а заводите в Северен Китай продължават да затварят заради проблемите с мрежата. „Фабриката на света“, както е наричана азиатската страна, спира работа на фона на наближаващия коледен сезон на запад. Всичко това се случва, когато целият свят има нужда от природен газ и петрол, а техните цени скачат.

Междувременно на места продължават да тежат COVID ограниченията, а големи индустриални страни като Виетнам да изпитват недостиг на компоненти, например на компютърни чипове. Именно заради липсата на полупроводници британското производство на автомобили се сви с 27% на годишна база през август, което пък намали сериозно износът за Австралия, САЩ и Китай.

По-рано тази седмица гиганти като Volkswagen и Ford обявиха нови временни затваряния в Германия заради проблема с чиповете. Opel пък каза, че затваря завод до 2022 г., което е най-дългото такова спиране досега.

В Япония индексът на запасите от готова продукция е спаднал до нива, които не са наблюдавани след земетресението през 2011 г. и катастрофалното цунами.

Но дори и да могат да се доберат до повече източници на енергия и материали, а заводите да имат възможност да произвеждат повече стоки, транспортът вече е поскъпнал. Корабният индекс на Drewry, който измерва цената на контейнерите, е нараснал с 291% в сравнение с преди година. По някои натоварени маршрути, като например от Китай до най-голямото европейско пристанище в Ротердам, разходите за доставка на контейнер са се увеличили шест пъти през последната година.

Проблемите не свършват с това. Когато стоките пристигнат на порта, идва ред на недостига на работна ръка, който прави транспортирането до крайните дестинации мъчително. Липсата на шофьори на камиони в много части на Европа, отчасти поради спорове за условия и отчасти поради продължаващите COVID ограничения, води до сериозни забавяния.

Флавио Ромеро Макао, експерт по веригата на доставки от университета „Едит Коуан“ в Западна Австралия, казва, че значителните намаления на потребителското търсене вследствие на пандемията са напрегнали деликатния баланс на икономическата екосистема в света. „Потребителите са полудели да купуват неща, защото светът е затрупан с долари от правителствени стимули, по-високи спестявания и забавено търсене на PlayStation, лаптопи, телефони, оборудване за фитнес“, посочва той.

По-високото търсене и ограниченото предлагане е равно на инфлация: няма изход от това. Съберете всички тези неща и това е перфектна буря.“

Въпреки че се увеличават предупрежденията за заплахата от стагфлация, все повече икономисти смятат, че може да се наложи централните банки да предприемат по-бързи стъпки за повишаване на лихвените проценти, докато инфлацията се разпространява в развития свят. Английската централна банка заяви, че лихвите могат да се повишат през следващата година, а Федералният резерв на САЩ най-накрая сигнализира за края на своя маьабен антикризисен план.

Нийл Ширинг, главен икономист в Capital Economics, заяви, че Великобритания и САЩ са изложени на най-голям риск от прегряване заради инфлация. „Има реална възможност инфлацията да се увеличи до много по-висок темп, което с времето ще наложи по-съществено затягане на политиката“, каза той.

Промяната на парадигмата в паричната политика след години евтини кредити може да бъде придружена от пребалансиране на световната икономика и скъсяване на веригите на доставки, така че вече да не се разчита толкова много на внос.

Ромеро Макао вярва, че много компании биха могли да се възползват от шанса да преместят производството си от Китай. Страната някога привлече Запада с евтина работна ръка, превръщайки се по този начин в икономическо чудо, но сега губи позиции за сметка на места като Виетнам и Мексико. Северноамериканската държава има по-ниски разходи за труд, което я прави особено привлекателна за американските компании например.

Ричард Флакс, главен инвестиционен директор на мениджъра за дигитално богатство Moneyfarm, заяви, че кризата вече е провокирала политиците и бизнес лидерите да преосмислят стратегиите си.

Големите корпорации и правителствата преразглеждат своите вериги на доставки за важни стоки, като вземат предвид сигурността на доставките, както и разходите. Очакваме да видим съкращаване на веригите за доставки в някои сектори в отговор на COVID – или чрез повторно съхранение, или като опит за диверсифициране на източниците.“