АИКБ и КНСБ предлагат „принудителен престой за работодателя“
Целта на промените е работодателите и служителите да имат възможност, да се възползват от компенсациите по време на кризисна ситуация
Снимка: Красимир Свраков
~ 3 мин.
Симона Димитрова Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) и Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) предлагат изменения в Кодекса на труда, за да могат повече работодатели и работници да се възползват от компенсациите по време на кризисна ситуация. С предложението, обсъдено от социалните партньори по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) на 27 ноември, се въвежда понятието "принудителен престой за работодателя". Става въпрос за случаите, в които предприятията спират дейността си поради заповед на държавен орган.
Изготвеният законопроект вече е изпратен за разглеждане в комисиите по трудови и осигурителни отношения към НСТС.
Целта на промените е да се създаде постоянна нормативна уредба, която да се задейства в кризисни ситуации, като работниците и работодателят, които се оказват в принудителен престой, да бъдат подпомогнати директно от държавния бюджет.
Досега в пандемията подкрепата, с изключение на схемата "60/40", която е за работниците, бюджетът реално не е давал никакви допълнителни средства. Бизнесът се оплака, че дори парите, обещани от правителството по линия на оперативните програми, все още не са достигнали до тях. По данни на АИКБ досега от обявените 1 млрд. лв. държавна подкрепа са достигнали само 173 млн. лв. за микропредприятията, за малките мярката все още не е стартирала.
В проекта има следното предложение за изменение в чл. 120в.
Заглавието му да се изменени и да гласи:
Престой не по вина на работодателя при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.
А самият текст да се преформатира и да изглежда по следния начин:
„Когато при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е в принудителен престой“.
Другата предложена промяна е в чл. 267а.
Като АИКБ и КНСБ предлагат заглавието му да се промени на:
„Компенсации при принудителен престой на работодателя“.
А в самият текст да се създадат две алинеи, които да предвиждат, че във времето на принудителния престой работникът или служителя имат право на компенсация от държавата в размер на 80 на сто от брутното си трудово възнаграждение за месеца, предхождащ издаването на заповедта за затваряне на предприятието. Компенсацията за тях пък да е до 25 на сто от нетните приходи от продажби спрямо същия месец на предходната година.
Отделно се предлага и създаване на нов член в КТ, с който да се предвиждат компенсации за работниците, ако работодателят едностранно реши да въведе непълно работно време – за период на извънредно положение, извънредна обстановка или заради намаляване на обема на работа.
С този нов член се цели работниците да получават компенсация от държавата в размер на 80% от брутното си трудово възнаграждение за часовете, в които се налага да не работят, но с условието за не повече от 4 часа дневно.
„Трябва да е ясно, че за времето, през което е на работа работникът получава уговореното с договора трудово възнаграждение, а компенсацията му се дължи само за частта на неотработените дневни или седмични часове”, поясняват от КНСБ.
Компенсацията за неотработеното работно време ще се изплаща, само когато предприятието има спад в нетните приходи от продажби поне 20% спрямо същия месец на предходната година.
АИКБ и КНСБ добавят, че компенсацията се дължи пропорционално на неотработеното работно време по трудов договор и е в размер на 80 на сто от брутното трудово възнаграждение за първите два месеца, за периода на въведеното непълно работно време, в една и съща календарна година. То ще се намалява с по 5 на сто за всеки следващ месец, но няма да достига по-малко от 65 на сто от възнаграждението на работника за 6 месеца през календарната година.
