Сложно, тревожно и непредвидимо: Седем партии в бъдещия парламент

На старта на предизборната кампания се очертава сценарий, при който в парламента влизат общо 7 партии и коалиции, две от които ДПС – едното на Ахмед Доган, а другото – на Делян Пеевски. Това показват данните от социологическо проучване на агенция „Алфа Рисърч“, проведено в периода 18 – 24 септември 2024 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна.

Според агенцията на старта на поредните избори се очертава

сложна, тревожна за избирателите и в много отношения, непредвидима за политиците картина, в която сблъсъци и обрати няма да са изключени до преброяването на последната бюлетина“

Данните от проучването показват, че ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила с 23.9% избирателна подкрепа – малко по-висок резултат от този на последните парламентарни избори, когато достигна 23.55%. След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14.4% при достигнати 14.45% на изборите през юни) и "Възраждане" (14.2% при отчетени 13.98% през юни).

Общо взето и трите формации запазват твърдия си електорат, но според „Алфа Рисърч“ те не могат да пробият "стъкления таван" – т.е. не могат да мобилизират нищо повече. Ако кампанията не доведе до рязка активизация, висока е вероятността всяка една от тях да отбележи загуба на гласове в абсолютен брой, респ. по-слабо доверие и подкрепа в обществото.

Една от най-интересните битки е безспорно между крилата в ДПС. На старта на кампанията агенцията регистрира 7.9% за "Алианс за права и свободи" (Ахмед Доган), 6.1% за "ДПС – Ново начало" (Делян Пеевски). Очакванията са, че ако няма нещо извънредно,

и двете ДПС-та ще влязат в парламента, като съотношението на силите между тях тепърва ще се изяснява.“

Мненията на избирателите около казуса с двете ДПС обаче са критични, като 51.8% смятат, че нито едно от двете крила не трябва да участва в бъдещо управление. 16.2% отдават това право на фракцията „Доган“, а 10.6% – на фракцията „Пеевски“. Economic.bg напомня, че на предходните избори, шести подред, през юни партията бе втора политическа сила с подкрепа от 14.66%.

БСП ще отбележи една от най-ниските си стартови стойности от 6.3 на сто подкрепа (при 7.01% през юни), като ИТН е с близък резултат от 5.4% (при 6.04% през юни), но към момента се очаква и двете формации да прескочат изборната бариера. "Около чертата гравитират няколко партии, но не е изключено протестният вот да изтласка нагоре и други екзотични образувания", посочват от агенцията.

Що се отнася до избирателната активност,

очакванията са до 31% от имащите право на глас пълнолетни българи да гласуват,

или с около 3 процентни пункта по-ниско спрямо юнските избори. Над половината (61.6%) от анкетираните определят ситуацията като „изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции“. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.

53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след изборите на 27 октомври, като това е "мощен фактор за намаляване на избирателната активност", смятат от "Алфа Рисърч".