Бубарството в България: Възможно ли е възраждането на един забравен отрасъл?

Бубарството в България води началото си от средновековието, като получава най-голямо развитие през 19-и и първата половина на 20-и век. Към 1990 г. в България е работела една свилоточна фабрика в Хасково и няколко копринотъкачни фабрики в Русе, София, Карлово, Свиленград и Враца, които преработвали произвежданите в страната годишно около 1 500 000 кг сурови пашкули. По производство на пашкули и естествена коприна тогава България е заемала първо място в Европа и едно от водещите места в света.

Какво се случва с бубарството?

Една от главните причини за драстичния спад на пашкулопроизводството е, че до 1990 г. държавата е стимулирала развитието на бубарството посредством дотиране на около 90% от себестойността на сухите пашкули, както и с други стимули за бубохранителите.

Цената на пашкулите беше висока, изплащането редовно, което правеше бубарството много привлекателна дейност”, казва за Economic.bg проф. д-р Паномир Ценов, председател на Научния център по бубарство – Враца.

Друга основна причина е загубата на предишните и липсата на достатъчно нови пазари за реализиране на произведената продукция поради сравнително високата ѝ себестойност спрямо производството в Китай, Бразилия и Виетнам, които на практика наложиха дъмпинг и диктуват цените на международния пазар. Особено негативно върху бубарството в България се е отразила и приватизацията на дружествата, занимаващи се с изкупуване и преработка на пашкули, които на практика спряха тази дейност след като преминаха в ръцете на новите си частни собственици.

Работническо-мениджърската приватизация (РМД) на единственото в България търговско дружество, монополист по отношение на свилоточенето – фирмата „Свила” в гр. Хасково – е довела до загуба на всякакъв контрол от страна на държавата по преработката на пашкулите, без която, както е известно, се обезсмисля и самото производство на пашкули, се казва в анализ на настоящата ситуация в сектора, изготвена от Науичния център по бубарство – Враца.

От 2000 г. само Опитната станция по бубарство – Враца организира отглеждането на известни количества буби, главно за нуждите на бубеното семепроизводство, но също така и за отмотаване и производство на сурова коприна, копринена прежда и готови плетени копринени изделия. Станцията разполага с необходимите за целта сушилни за пашкули, свилоточна и друга техника за тяхната преработка.

Поради това, че бубарството в страната не се субсидира, изкупната цена на пашкулите се определя от цената на суровата коприна на световния пазар, която обаче е нестабилна и силно варира. Европейският съюз с Регламент на Съвета на Европа от 2006 г. и Регламент на Европейската комисия от същата година субсидира бубарството със 133.26 евро за всяка отгледана кутийка буби при определени условия. Тази субсидия обаче засега се получава само в така нар. „стари“ страни членки на ЕС, но не и в България.

У нас, за съжаление, европейската субсидия не беше разрешена и производителите на пашкули се подпомагат само по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), което за тях е една почти нищожна подкрепа“, пише още в проект на Стратегия за укрепване на ролята на аграрния сектор в биоикономиката за период 2019 – 2023 г., с който Economic.bg разполага.

Възраждане на отрасъла

Понастоящем в България има около един милион черничеви дървета, които са достатъчни за производството на около 500 тона сурови пашкули годишно. Научноизследователската работа и научното обслужване на подотрасъла се извършва от Научния център по бубарство (НЦБ) във Враца, Аграрен Университет – Пловдив, Тракийски университет – Стара Загора и Лесотехнически университет в София.

Със задачата да се възроди този позабравен отрасъл в България се захваща холдингът „Текстилен Клъстер Коприна“. В материалите на клъстера е утвърдено създаването на 6 предприятия на територията на страната за изкупуване и преработка на пашкулите. В дейността на предприятието е заложено и засаждането на нови черничеви градини. Като в пилотен проект в тази насока клъстерът посочва, че още през есента на тази година предстои ново засаждане на градини в Севрозападна България.

В момента възстановяваме старите и създаваме нови градини. Започваме един щурм за производство на черничеви дървета и създаване на градини в цялата страна, но основно в Северозападна България“, казва Мила Димитрова, председател на Управителния съвет на „Текстил Клъстер Коприна“.

Новите дървета предстои да бъдат засадени през есента или пролетта, в зависимост от метеорологичните условия. Земите, на които това ще се случи, са собственост на клъстъра на база публично-частно партньорство

Колко точно е възвръщаемостта от дейността на бубарите, Димитрова не казва, но по думите ѝ е „много голяма, защото никъде в Европа не се произвежда естествена коприна“.

Силни и слаби страни на бубарството в България

В Стратегията за укрепване на ролята на аграрния сектор в биоикономиката се посочват силните и слабите страни на бубарството в България. Сред предимствата на отрасъла са:

• Бубарството при създаване на съответните условия би могло да осигурява добри доходи на фермерите и то в райони, където възможностите за доходи от друга селскостопанска продукция са силно ограничени;
• Същността на бубарското производство представлява сама по себе си едно биологично фермерство;
• Част от материалната база на бубарството, като черничеви дървета, помещения и инвентар за бубохранене, е запазена;
• Научният център по бубарство във Враца е гаранция за възстановяване и развитие на бубарството.

В същото време обаче засега липсват частни компании, които да раздават бубено семе или излюпени буби, изкупуват и преработват произведените пашкули. Фуражната и материалната база е остаряла, а очаквания от производителите е за по-висока изкупна цена на пашкулите в сравнение с пазарната. Системата за директни субсидии, която понастоящем е възприета в България, не е достатъчно благоприятна за производителите на пашкули, се казва още в Стратегията.

Към момента изкупната цена на пашкулите е 18 лв. на килограм, казва Мила Димитрова, според която цената се нуждае от коригиране в посока увеличение.