Завръщането на ядрената заплаха: Кой с какво разполага и как ще се защити Европа?

Ядрените оръжия бяха символ на Студената война от миналия век. Неотдавнашните руски заплахи във войната с Украйна обаче ги поставиха отново на дневен ред. Как работи възпирането и с каква защита разполага Европа – отговор на тези въпроси търси DW в свой анализ по темата. 

Нашата страна също разполага с различни средства за унищожение, а в някои случаи те са по-модерни от тези на страните от НАТО“, каза руският президент Владимир Путин в обръщение пред нацията преди броени дни.

Той даде заявка, че страната ще използва всичките си разполагаеми средства, за да защити територията и народа си, ако те бъдат застрашени. Също така обвини Запада в ядрен шантаж и даде да се разбере, че говори сериозно. 

Във вторник Дмитрий Медведев, президент на Русия (2008-2012), също потвърди заплахата от „ядрен апокалипсис“ и каза, че Путин не блъфира. По думите му НАТО не би се намесил директно в конфликта, ако ядрени оръжия бъдат използвани на територията на Украйна. Изказването на Медведев идва само ден след като САЩ предупредиха Русия, че ще има „катастрофални последствия“, ако използват ядрени оръжия.

От началото на войната многократно сме чували подобни предупреждения, които могат да се тълкуват като заплаха за използване на ядрени оръжия“, казва пенсионираният полковник Волфганг Рихтер пред DW.

Експертът по сигурност казва, че изявлението на Путин е послание към западните държави, което гласи: „Ако вие (Западът) се намесите във войната или дори атакувате руска територия, тогава ядреният удар става по-вероятен“. Рихтер посочва руската ядрена доктрина, която предвижда само два случая за използване на ядрени оръжия. Първо, ако самата Русия бъде атакувана с ядрени оръжия или други оръжия за масово унищожение. И второ, когато съществуването и оцеляването на руската държава е заложено на карта. Въпреки това, ако територии на атакувана държава бъдат анексирани и след това обявени за руска територия, подобни сценарии няма да имат съдържание според международното право, смята Рихтер.

В интервю за BBC бившият зам.-генерален секретар на НАТО Роуз Готемюлер не изключи възможността Русия наистина да разположи ядрени оръжия. Тя определи руснаците като непредсказуеми и дори допусна използването на оръжия за масово унищожение.

Психология на възпирането

С повече от 6300 бойни глави Русия притежава най-големия ядрен арсенал в света. В рамките на НАТО Съединените щати имат най-голямата ядрена сила с около 5800 ядрени бойни глави. Говори се, че Франция има почти 300ѝ, а Обединеното кралство разполага с около 215. Точните числа не са ясни, тъй като въпросните държави пазят в тайна всякаква информация във връзка с ядрените си програми.

Независимо че САЩ играе ролята на ядрен чадър, европейските страни не биха могли да предотвратят ядрена атака с военни средства. „Чадърът“ се основава на предположението, че противник не би посмял да атакува страните от НАТО с ядрено оръжие, защото този агресор би трябвало да очаква контраатака.

Ядрените сили на НАТО следват различни концепции за възпиране. Франция и Великобритания разчитат на така нареченото „минимално възпиране“. Те не предполагат размяна на ядрени удари в продължение на няколко дни, а смятат, че способността за отмъщение или спиране на противника с „последен предупредителен изстрел“ (Франция) е достатъчна.

САЩ, от друга страна, разчитат на възпиране, което включва ядрени оръжия с намалена експлозивна сила – американските военни предвиждат, поне теоретично, възможността за „ограничена ядрена война“.

Източник: DW

От правна гледна точка почти всяко използване на ядрено оръжие, с огромното въздействие, което има върху цивилни, нарушава международното хуманитарно право. Теоретично, възможните изключения включват ограничена ядрена атака срещу военен кораб в морето.

Германският принос

Приносът на Германия за ядреното възпиране на Европа включва изтребители Tornado на германските военновъздушни сили, разположени във въздушната база в провинция Рейнланд-Пфалц. В случай на спешност самолетите с германски екипажи биха летели с американски ядрени оръжия към целта. Поне веднъж годишно пилотите на Бундесвера тренират пускане на примерни американски ядрени бомби.

Нидерландия, Белгия и Италия също участват в споразуменията на НАТО за споделяне на ядрени оръжия. Съобщава се, че в момента в Европа се съхраняват между 100 и 150 сравнително неточни ядрени гравитационни бомби, сертифицирани за самолетите Tornado.

Бомбите са реликва от една отминала епоха, чието военно значение днес е незначително“, казва Петер Рудолф, политолог от Германския институт за международни въпроси на сигурността (SWP) в Берлин. За да се използват обаче, първо трябва да се елиминира противовъздушната отбрана на противника.“

Концепция за ядрено споделяне

Германският канцлер Олаф Шолц казва, че приносът на неговата страна към ядреното възпиране не подлежи на обсъждане, независимо че концепцията за споделяне на ядрени оръжия има доста критици в управляващата коалиция. Министърът на отбраната Кристин Ламбрехт обяви в понеделник, че Германия ще замени някои от остарелите си бомбардировачи Tornado с произведени в САЩ изтребители F-35, способни да носят ядрени глави.

Веднага след нахлуването на Русия в Украйна Шолц изтъкна перспективата да закупи тези самолети.

Все още считано за важен политически символ, споделянето на ядрени оръжия имаше много по-голямо значение за Германия по време на Студената война, отколкото днес. В дните на Варшавския договор Германия щеше да бъде в сърцето на битката при евентуален въоръжен конфликт с НАТО. Ядреното споделяне отвори възможността за германското правителство да упражнява поне ограничено влияние върху ядрената стратегия на алианса.

Кой взема решение за използване?

Президентът на САЩ е първият, който взема решение за използването на американските ядрени оръжия, съхранявани в Германия, Италия, Белгия и Нидерландия. Той или тя ще разреши пускането на бомбите, а страната, в която са разположени, ще трябва да се съгласи те да бъдат хвърлени от нейните собствени изтребители. Преди такова разгръщане другите съюзници от НАТО вероятно ще се консултират със Северноатлантическия съвет (NAC). Това е основният политически орган на НАТО за вземане на решения.

Разполагането на френските ядрени сили се решава единствено от френския президент, а британският министър-председател има думата за Обединеното кралство. Трите центъра за вземане на решения за ядрени оръжия се считат за елемент на възпиране, тъй като затрудняват противника да изчисли как ще реагира НАТО в случай на нападение.

Ядрени оръжия във войната в Украйна

Руската военна доктрина не изключва използването на тактически ядрени оръжия на бойното поле. Русия притежава такива, както и САЩ.

Първо и най-важно, руските заплахи имат политическа функция“, казва експертът от SWP Рудолф. „Това е послание към САЩ да не прекрачват границата с намесата си в Украйна.“

След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. руският президент многократно е заплашвал да използва ядрено оръжие. Това може да предполага използването на така наречените „тактически ядрени оръжия“ с относително ниска експлозивна сила. Те могат да отприщят около една петдесета от експлозивната мощност на бомбата, унищожила Хирошима.

Но в интервю за DW експертът по сигурността Рихтер се съмнява, че наистина може да се стигне до ядрен удар.

Ако Русия наруши ядреното табу, което съществува от 1945 г., страната ще бъде изолирана и прогонена в целия свят. Путин ще загуби всички съюзници, включително Китай. Това ще има непредвидими последици за политическото, икономическото и социалното оцеляване на Руската федерация.“

Следователно Рихтер смята ядрена война с НАТО за малко вероятна. „В крайна сметка Русия не може да спечели, но това би довело до взаимно унищожение. Мисля, че остатъчна рационалност със сигурност все още има в Кремъл.“

И може би Владимир Путин си спомня едно недвусмислено изказване на президента на САЩ. В телевизионно интервю за CBS преди няколко дни Джо Байдън настойчиво предупреди Путин да не използва ядрени или химически оръжия, като каза:

Не го правете! Това би променило лицето на войната, както нищо друго след Втората световна война.“