България успява в нишовите иновации
Големият въпрос остава кога държавата ще се включи активно и осезаемо във финансирането на научноизследователска и развойна дейност
Снимка: Freepik
~ 9 мин.
Мая Цанева Защо и през 2023 г. България остана успешна с нишови иноватори, а не с пробиви в масови технологии и производства? Отговорът не е еднозначен, защото страната ни остава привлекателно поле за рисково предприемачество с неизследвани възможности, но изостава с политики, които да повляят по-мащабно и бързо промяната на цялостния имидж на държавата като автентичен насърчител на мислене и действия с хоризонт в бъдещето.
Според Глобалния иновационен индекс (GII) 2023 на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) попадаме сред първите 50 държави от общо 132 по иновативност, но сме в долната половина на тази част на класацията – на 38-о място. По индикатор „Инфраструктура“ сме на 28-а позиция, а по резултати от знания и технологии и творчески резултати – 34-ти. Институциите, развитието на човешки капитал и на научни изследвания ни дърпат надолу. В Европа България остава нововъзникващ иноватор. Войната в Украйна, възстановяването от COVID кризата, политическата нестабилност са „обичайните заподозрени“, но реалните предизвикателства са как да се компенсират недостатъчния национален финансов и политически ресурс за наука и иновации и видимите резултати от кризата в образованието.
И все пак, въпреки неблагоприятния контекст, има ръст на процесни иновации с 45% и делът на иновативните предприятия с продуктови иновации е почти 80%, както пише в годишния доклад „Иновации.бг“ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. Расте заетостта в иновативни предприятия (с близо 41%). България отбелязва по-осезаемо доближаване до средните европейски равнища по показателите за брой на специалистите в областта на ИКТ (83%) и износа на знаниево-интензивни услуги (75%).
Страната ни все още е сред „нововъзникващите иноватори“ в Европа, но поради голямата динамика на различен тип подкрепа за предприемачество, това я прави привлекателна за рискови бизнес начинания, особено сред младите или предприемчивите. По оценки на експертите базираните в България фондове управляват близо 1 милиард лева и ще нарастват. Според статистика на Invest Europe в Западна Европа институционалните инвеститори държат над една трета от капитала на подобни фондове. Това има огромен смисъл, защото увеличава доходността на цялостното им портфолио. В Източна Европа този процент е от порядъка на 4%, в България е около нула.
Рисковите фондове намират младите по възраст и по мислене у нас, а те доказано са силно предприемчиви. Според изследване на Евробарометър за нагласите и ценностите на младите хора от 2023 г. страната ни се очертава като лидер в ЕС с най-висок дял на ангажирани младежи (между 15 и 30 г.) с бизнес в Европа - 14%, на фона на средно 9% в ЕС. Често неформалното предприемачество играе ролята на пазарен тест за бъдещите бизнесмени. Предприемаческата екосистема се измества и към по-малки населени места извън традиционните топ-5 града (София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе), към места без университети или с ограничено изнесено академично обучение.
Големият въпрос е кога държавата ще се включи активно и осезаемо във финансирането на научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Предприятията осъществяват повече от две трети от разходите за НИРД в страната (68%) - 858 млн. лв., ръст в стойността с 21% на годишна база. Темпото на движение на „локомотива“ на иновациите у нас – бизнеса, се засилва, именно защото половината от изследователските кадри са заети в него. Тяхното високо ниво проличава по българските пробиви на световния пазар, на които ставаме свидетели. Те се отличават и благодарение на факта, че при масово ниска дигитализация на икономиката, почти всеки пети от бизнесите в България (18%) е с високо и много високо равнище на дигитална трансформация. По данни на БСК 26% от българските компании използват изкуствен интелект в своите бизнес процеси.
Данните често „уморяват“ ума, но конкретният пример на новаторите в бизнеса най-добре говори за това какво ни прави по-силни в нишови сфери и по-слаби в масовата икономика.
Три компании, победители в конкурса „Иновативно предприятие на годината 2023“, показват посоката:
Емил Кирилов: Фокусът да е добавената стойност
Емил Кирилов е изпълнителен директор на Зекенг АД. Компанията спечели наградата в категория „Иновации в креативните индустрии“ в конкурса „Иновативно предприятие на годината 2023“ с компактен усилвател за китара Dulo. Продуктът предизвиква интереса на най-големия доставчик за музикални инструменти в Европа (Thomann.de), който въвежда изцяло нова продуктова категория за него - портативни усилватели за pedalboard. – Снимка Красимир Свраков
Г-н Кирилов, с какво вашата иновация се отличава във своята сфера?
Иновацията в нашия продукт е съчетаването на 2 съществуващи технологии, които не бяха използвани заедно - а именно - класически схеми на усилватели за китара, които са се наложи през последните 30-40 г., в съчетание на нова технология за усилвана на звука, която се използва в съвременните озвучителни системи, мобилни устройства и безжични тонколони.
Каква е цената да иновирате в България? Кои са най-големите предизвикателства и възможности?
Цената е висока, защото се съобразяваме с много ограничения в производството, което е налично у нас. Обикновено високотехнологичните фабрики не обръщат внимание на стартиращите компании и пилотни серии, защото обемът е малък. Така става трудно да се правят дори и елементарни неща, а работата с китайски организации отнема много време. Затова и при самия избор на продукт както и при дизайна, се съобразяваме с тези предизвикателства. За хардуер и материални устройства е много трудно, защото почти нямаме фонд, който да инвестира в такъв тип продукти. Като цяло производството на хардуер изисква много повече финанси от една страна, от друга - става и по-бавно. Дори и продуктът да е успешен, то скалирането му е предизвикателство.
Вашите "да" и "не" в бизнеса и в развитието на иновации?
Ако една компания в България, която стартира тепърва, иска да успее, трябва да се фокусира върху нишови продукти с висока добавена стойност и респективно - висока продажна цена. Масовите технологични продукти на ниски цени не са нашата стихия. Тук влизат всякакви смарт устройства или такива, които може да купите от Алиекспрес.
Ако може да се обобщи: да се фокусираме върху съществуващи технологии, но в несъществуващи до момента комбинации; да се използват възможно най-много материали и производства, които са достъпни в България; да се работи локално, но да се мисли глобално. Препоръчвам да не се използват свръхнови технологии, които още не са “наложени”, освен ако не може да си го позволите финансово. Както да не се използват компоненти и материали, които са налични само при един доставчик.
Мартин Цанов: Създаваме стартъпи на световно ниво
Мартин Цанов е управляващ директор на „Бизпортал“ АД, която разработва иновативни информационни продукти в областта на алтернативните данни. Тендър Алфа предоставя данни за възложени обществени поръчки и проследява вериги на доставки на държавно и корпоративно равнище. Фирмата бе отличена в категория „Пазарно лидерство“ на конкурса „Иновативно предприятие на годината 2023“. – Снимка Красимир Свраков
Г-н Цанов, с какво вашата иновация се отличава във вашата сфера? Каква е добавената й стойност?
„Бизпортал“ създаде първия в света продукт за данни за вериги на доставки от целия свят, основаващ се на отворени данни за обществени поръчки на глобално ниво. Най-новата ни иновация, свързана с данни за вериги на доставки, разкрива информация за доставчиците на хиляди правителствени агенции по света до четвърто ниво. Освен за преките доставчици, сме в състояние да предоставим данни и за техните непреки доставчици, т.е. техните подизпълнители. Тази информация дава възможност за наблюдение на сигурността на веригите на доставки по света, маркира рисковете и проблемите, както и позволява анализ на големи и малки правителствени доставчици и тяхната финансова стабилност. Предлагаме данни за икономическата активност в стратегически важни държави като Китай и Русия.
Кои са най-големите предизвикателства и възможности?
Основно предизвикателство е достъпът до талант, особено в техническите сфери. Нуждаем се от по-специфичен тип програмисти с умения в извличането на информация и обработването на данни. В България има традиции по отношение на развиването на таланти в техническите области, но вузовете и частните школи не произвеждат точно това, от което се нуждаем.
Друго предизвикателство е достъпът до бизнес знания в света на алтернативните данни. Още не е установен ноу-хау, няма от кого да се научим. Предвид това, че сме една от малкото фирми, оперираща в сферата на алтернативните данни, трупаме знания за пазара чрез участия в събития и чрез директна комуникация с клиентите.
Възможностите пред нас са много. Предвид това, че създаваме продукт, който, така да се каже, е интелектуална собственост, е много по-лесно да го продаваме в целия свят - от САЩ, през Великобритания, до Хонконг и Австралия. Далеч по-трудно би ни било, ако правехме хардуер, например.
Разбира се, трябва да добавим и това, че България остава дестинация, даваща възможност за развитие на иновации на по-конкурентна база спрямо държавите от Западна Европа и САЩ. Достъпът до местни фондове е по-голям, като ние се възползвахме от такава възможност през 2020 г.
Как оценявате иновационната и предприемаческа среда у нас?
Иновационната среда зависи най-вече от достъпа до капитал, кадри и ноу хау. Както споменах и по-горе, достъпът до капитал се подобрява. От друга страна, процеси като демографската криза, които текат в Западна Европа, не подминават и нас, което се отразява и на достъпа до таланти. В това отношение изоставаме от САЩ и Азия.
Все пак, България е среда на изключително предприемчиви хора. Благодарение на тях се създават стартъп фирми на световно ниво, които предлагат продукти, адекватни на търсенето на пазара.
Вашите "не" в бизнеса и в развитието на иновации?
„Не“ на търсенето на бързи решения и реализации. Винаги сме се старали да се докажем на световния пазар, вместо да търсим бързи успехи на местно ниво. „Не“ на прекаленото формализиране на процесите на работа, защото малките и гъвкави организации създават истинските иновации.
Калин Йонов: Кратките срокове пречат на креативния процес
Калин Йонов е изпълнителен директор на „Лулис Мел България“ ЕАД, специализирана в производството на мелничарски продукти. Производственият процес е изцяло автоматизиран. Компанията е победител в категория „Иновационен мениджмънт“ на конкурса „Иновативно предприятие на годината“ 2023. – Снимка Красимир Свраков
Г-н Йонов, с какво вашата иновация се отличава във вашата сфера? Каква е добавената й стойност?
Основната ни цел за 2022 г. беше да въведем в производството ни иновативни продукти с висока добавена стойност, които биха позволили по-нататъшното развитие на дружеството в България. Така създадохме продукта „брашно за машинно индустриално производство на баница“ в резултат на успешната работа на нашия интердисциплинарен екип (CFT – cross-functional team) по развойна дейност. През последните години се оказа, че съществуващите на пазара брашна не могат да подсигурят непрестанен и безпроблемен производствен процес. Иновацията се базира на факта, че разработихме суровина, която гарантира краен продукт с добро и постоянно качество, без интензивно използване на глутен, който оскъпява значително продукта.
Как иновирате в България?
В традиционен сектор като мелничарския избрахме подход на „устойчив тип“ иновацията - чрез надграждане на вече съществуващ продукт. Създаването на иновативна среда в дадена компания грешно се свързва често с допълнителни разходи. Основната концепция е чрез използване на креативни идеи да се разработят нови полезни продукти или методи на работа. Голямото предизвикателство пред мениджърите е точно в най-трудния момент да пуснат юздите на контрола и да дадат авторитет и правомощия на служителите.
Как оценявате иновационната и предприемаческа среда у нас? Как се вписвате в тях?
Иновационната и предприемаческата среда в България е достойна за уважение, особено при по-младите предприемачи. В последните 10 г. наблюдавам много частни предприемачески екосистеми и увеличаваща се подкрепа от държавните институции. Толкова активна среда на иновации поражда колективен подем на предприемачески дух.
Вашите "да" и "не" в развитието на иновации?
Чрез траснформативно лидерство се стремя да вдъхновя своите колеги да постигнат повече, отколкото са смятали за възможно, като се възползват от своя пълен потенциал. Поощрявайте експериментирането с нестандартни идеи и поемането на рискове.
Отрицателната обратна връзка трябва да се използва с мярка, в правилния момент и да е много конкретна. Не се опитвайте да потушавате веднага всеки конфликт в екипа. Мирните и спокойни екипи не са сигурна предпоставка за високо представяне. И поставянето на кратки срокове за развиването на конкретна иновация задушава креативния процес.
Какви са очакванията Ви за 2024 г.?
2024 г. ще е голямо изпитание за дружества с висока задлъжнялост, тъй като сме свидетели на постепенно покачване на лихвите по заеми, което ще се задържи. Бизнес идеи, които са били жизненоспособни при 2-3% лихва, могат да се окажат неизгодни при нива от 5-6%. Друг голям крайъгълен камък за българската икономика ще бъде дългоочакваното ни приемане в Шенген. Очаква се силно положително въздействие върху експортно-ориентираните и търговските предприятия.
