Който цапа, плаща: Изчисляването на такса „смет“ се променя

В България години наред дебатът за такса „смет“ се води на много фронтове. От една страна са общините, от друга гражданите. Там някъде са и инвесторите, които все по-често започнаха да повдигат въпроса, особено в светлината на новите изисквания около зеления преход.

Към момента таксата се определя на база оценката на имота, което е доста икономически и морално острял метод, натоварващ основно бизнеса за сметка на домакинствата.

А идеята е този модел да се промени и да се плаща спрямо реалното количество отпадък, изхвърлян от фрмите и физическите лица.

Припомняме, че на 25 януари Министерството на финансите публикува проектонаредба, в която са разписани начините за изчисляване на размера на таксата при прилагане на основните, предвидени в Закона за местните данъци и такси. В проектонаредбата е напълно променен принципът, по който се изчисляват задълженията, а той накратко е: замърсителят плаща. Крайният срок за приемане на наредбата беше 31 март, а новата методология трябва да влезе в сила от 1 януари 2025 г.

Какви са новите правила?

Наредбата съдържа подробни разпоредби и формули на базата, на които всяка една община може да изчисли размера на таксата за всяко задължено лице според избраната от съответния общински съвет методология.

Също така се унифицира и образец на документ, в който се представят необходимите разходи за предоставяне на услугите, като целта е да се намалят случаите на включване на недопустими разходи при определянето на таксата.

С приемането на Наредбата се постига прозрачност и публичност на включваните разходи при определянето на разходите в план-сметката, като е определен форматът на информацията и данните за таксата за битови отпадъци, които общината трябва да публикува на своята интернет страница за информация на гражданите“, казват от Кабинета.

На сайта на всяка община ще трябва изчерпателно да се посочват източниците на финансиране на разходите за услугите, които се предоставят от общините във връзка с управлението на битовите отпадъци.

Изрично е регламентирано, че разходите, които се финансират от други източници, различни от таксата за битови отпадъци, се изключват от план-сметката при определяне на таксата за битови отпадъци за разпределяне към задължените лица.

Към момента масово използваната от общините основа за определяне на такса „смет“ е данъчната оценка или отчетената стойност на недвижимия имот. Което реално няма никаква връзка със замърсяването, което се генерира.

Прави се опит да се стимулира и рециклирането, като се дава възможност на общините при определяне на формулата, по която ще начисляват таксата, да се въведе допълнително диференциране съобразно вида на битовите отпадъци – смесени или разделно събрани.

Как още може да се начислява таксата?

Наредбата допуска, че Общинският съвет може да приеме няколко варианта за начисляване на таксата:

• Индивидуално определяне чрез брой торби;
• Количество битови отпадъци според броя и вместимостта на съдовете и честотата за тяхното събиране;
• Брой на хората, използващи услугата в имота;
• Според разгърнатата застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот, като тази основа може да прилагана само за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места.

Бизнесът и такса „смет“

От години инвеститори и строители се оплакват от несправедливостта по отношение на таксата, която трябва да заплащат за строителство. В последните месеци все повече инвеститори поставяха въпроса с прехода към въглеродно неутрална икономика и Зелената сделка. Голяма част от предприемачите се обединиха около мнението, че устойчивостта на сградите минава именно през такса „смет“ и че правилният подход за нейното начисляване е именно през количеството генерирани отпадъци.

Промените, които бяха приети от Кабинета, обаче изненадаха бизнеса. Но всички са на мнение, че те са в правилната посока.

Сега научавам за промените. Но съм твърдо „за“. Надявам се, че всичко това ще доведе до по-голяма отговорност както от страна на гражданите, така и от страна на бизнеса“, заяви пред Economic.bg Щелян Калчев, основател на агенцията за недвижими имоти Primo + и инвеститор в няколко жилищни кооперации.

Екипът ни се свърза и с Николай Ламбуров от Българската инвестиционно-строителна асоциация, който обаче не пожела да коментира темата като строител, тъй като към момента няма действащ обект, върху който да има наблюдения.

Като гражданин на столицата обаче мога да кажа, че предишната схема беше изключително несправедлива“, казва той.

И дава за пример своя офис, в който е плащал такса „смет“ в размер на 3000 лв., а причината е, че имотът, в който се намира офисът е с много висока данъчна оценка, както и че негова собственост е юридическо лице.

За жилището, в което живея и е на две преки от офиса ми, заплащам в пъти по-малки суми въпреки че замърсявам много повече“, казва Ламбуров, който също е на мнение, че новите правила са по-справедливи.