Мъск на пътешествие в човешкия мозък
Компанията му Neuralink получи разрешение да тества мозъчните си импланти върху хора и привлече 280 млн. долара финансиране
Снимка: Nueralink
~ 4 мин.
За повечето хора по света Илон Мъск е познат като основател на космическата компания SpaceX, съсобственик на производителя на електрически автомобили Tesla, а напоследък и с опитите си да промени социалната мрежа Twitter, която вече е преименувана на X.
Той обаче има и едно не по-малко впечатляващо начинание, което не е толкова популярно. А би трябвало да бъде, защото биотехнологичният му стартъп Neuralink се стреми да разшири възможностите на човешкия мозък, да помогне на хората с увреждания и да ни позволи да управляваме компютрите си с мисъл чрез мозъчни импланти.
Съвсем наскоро компанията получи сериозно развитие както по отношение на регулаторните разрешения, така и на инвестициите в нея. Преди да разкажем за това обаче, нека да изясним какво е Brain-computer interface (BCI). Мозъчно-компютърните интерфейси представляват технология за
прихващане на човешките мисли
и предаването им към машина с цел изпълнение на различни дейности. Това най-често става чрез измерване на електрическата активност на мозъка с различни методи, като електроенцефалография (EEG), магнитна резонансна томография (МРТ), интракортикални електроди и други. Тези сигнали се обработват и анализират от компютърна система, която може да ги интерпретира като команди или обратна връзка. Така чрез BCI хората могат да контролират различни устройства или приложения само с мисълта си.
Типичен пример за неинвазивен BCI е електроенцефалография (EEG), която измерва електрическата активност на мозъка чрез електроди, поставени на скалпа. Те приемат мозъчните импулси и могат да ги превръщат в сигнали, отиващи към компютър. По този начин вече са известни случаи, в които човек само с мисълта си успява да пише текст, да контролира курсора на компютърна мишка, както и да управлява роботи, дронове и т.н.
Инвазивните BCI са по-опасни, тъй като изискват хирургическа операция, за да се имплантират електроди в или върху мозъка. При този метод съществува повишен риск от инфекция, отхвърляне, увреждане на мозъка и други усложнения. Но според Илон Мъск той предоставя много по-точни и детайлни данни за мозъчната активност. Именно мозъчните импланти са в основата на създадения от него биотехнологичен стартъп.
Neuralink е основана през 2016 г. от Илон Мъск и екип от седем учени и инженери. Тя разработва мозъчни чипове, които да подобрят човешките възможности и да помогнат на хората с различни здравословни проблеми. Мъск споделя, че интересът му към идеята частично произтича от научната фантастика и по-точно от концепцията за
"мозъчна дантела"
на британския писател Йен М. Банкс. Първият си прототип на чип Neuralink представя през 2019 година. Той съдържа 1024 електрода, измерващи мозъчната активност, има безжична връзка с външно устройство, наречено под, което може да обработва и предава данни от и към него, както и вградена батерия, зареждаща се безжично.
През 2020 г. Neuralink демонстрира своя чип в действие, като показва как той записва мозъчната активност на свинята Гертруда. Година по-късно компанията публикува видео, онагледяващо как, благодарение на чипа, маймуната Пейдж играе видеоиграта Pong само с мислите си. На клипа тя контролира движението на хоризонталната лента на екрана без реално да извършва движение. През м. г. Neuralink обявява, че е започнал процеса по одобрение от Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) за провеждане на клинични изпитвания с хора. Компанията обявява също, че първите две приложения на нейната технология ще бъдат да помогне на парализирани и загубили зрението си хора. Новината от последните месеци е, че Neuralink получи разрешение да започне тестове за имплантиране на мозъчни чипове в хора.
Това е важен етап в развитието на технологията и отваря пътя за изследване на потенциалните ѝ приложения за лечение на
широк спектър заболявания
включително Алцхаймер, Паркинсон, множествената склероза и др. Според Мъск мозъчните импланти могат да се справят със състояния като аутизъм, депресия и шизофрения. В края на миналата година милиардерът привлече общественото внимание като каза, че е толкова уверен в безопасността на устройствата, че е готов да ги имплантира на децата си.
Имплантът на Neuralink включва няколко чипа, безжична батерия и друга електроника, херметически затворени в устройство с размерите на голяма монета. Няколко десетки ултратънки нишки стърчат от импланта и отиват директно в мозъка. Те улавят сигналите от мозъчната активност и се изпращат до външно устройство чрез Bluetooth.
Това би позволило на човек да контролира например курсора на мишката или мобилно устройство с помощта на своя ум. А амбициите на Neuralink са да направи възможно парализиран пациент да използва компютър или телефон само с мисълта си. А това, в комбинация с бързо развиващия се Internet of things сегмент, ще им позволи и да взаимодействат много по-пълноценно със заобикалящия ни свят.
Все още не е ясно кога ще започнат изпитанията с хора. Междувременно компанията си осигури 280 млн. щ. долара от група фондове за рисково инвестиране, сред които и този на съоснователя на PayPal Питър Тийл.
Критиките
Въпреки полученото финансиране, технологията на Мъск е критикувана от мнозина, защото според доклад на Reuters от 2018 г. насам по време на експерименти са загинали около 1500 животни, сред които овце, свине и маймуни. От множеството морални и етични съображения, през потенциалните рискове за здравето до притесненията, че мозъчните импланти могат да доведат до загуба на контрол над собствените ни мисли и действия - все още се водят активни дебати по тези въпроси, докато технологията на Neuralink продължава да се развива.
Въпреки че Мъск бърза да я пусне на пазара, не се знае дали тестовете с хора ще се окажат успешни. Преди мозъчните импланти за хора да започнат да се произвеждат масово, те ще трябва да получат регулаторно одобрение, за да излязат на широкия пазар. Но дори и това да се случи, не е ясно дали технологията ще получи одобрението на хората, много от които я смятат за опасна и са притеснени от възможните негативни последствия от имплантирането на чипове в човешкия мозък.
