Ще се разминем ли с рецесията
В състоянието на „пермакриза“ на глобалната среда, най-големият риск остават не икономическите ресурси, а военните конфликти
Снимка: Freepik
~ 4 мин.
Бисер Манолов Спомням си, че в края на 2022 г. изключително популярното списание The Economist публикува материал от главния редактор Зани Бедос, озаглавен: „Защо глобалната рецесия е неизбежна през 2023 г.“ Точно една година по-късно Джон Уилямс заяви пред аудиторията на US High School Economics class на Financial Times, че не прогнозира каквато и да било рецесия до края на годината, а и през следващата.
Бисер Манолов - Снимка Красимир Свраков
Единственото, което прогнозира, е незначително икономическо забавяне. В този ред на мисли бих припомнил един знаменит виц по отношение на макроикономистите: „Макроикономистът е специалист, който изключително обосновано ти обяснява защо прогнозата, която е направил вчера за състоянието на икономиката, днес не се е сбъднала“.
Бих започнал с възможно най-краткото описание на глобалната среда, икономическа и политическа, и то е „пермакриза“ (постоянна криза). Да, намираме се в среда на непрекъснати шокове – активни военни конфликти, галопиращи цени на храните и горивата, все по-високи лихвени проценти и все по-безпомощни политици за овладяване на този ултра микс от проблеми. Практически е невъзможно да се правят каквито и да е прецизни прогнози за поведението на глобалната система, съставено от толкова много динамично променящи се събития, които следват в геометрична прогресия. Това е основната причината за хаотичното лутане на макроикономистите в прогнозите си.
Ще се опитам обаче, да направя няколко безспорни констатации, базирани на икономически факти, чрез които да си изградим относително реалистични очаквания за развитието на глобалната среда през 2024 г.:
1. Безспорно геополитическото напрежение в момента достигна най-високата си точка от втората световна война насам, най-вече поради военните конфликти в Украйна и Ивицата Газа. Икономическите санкции на Запада спрямо Русия и перспективата за влошаване на търговските взаимоотношения на Китай с Европа и САЩ рязко изостриха процеса на деглобализация. Китай категорично загуби статута си на „световният завод“ – първо, поради безспорния факт, че вече далеч не е най-евтината производствена дестинация, която бе използвана от големите конгломерати с цел намаляване на производствените си разходи, и второ, голямата концентрация точно на тези производства доведе до възникването на рязко влошаване на доставките за цели сектори в Европа и САЩ по време на COVID пандемията и в последствие това бе дефинирано като стратегическа грешка от страна на големите икономики.
Процесът на деглобализация обаче определено означава, че нивата на инфлацията ще останат високи за дълго време, въпреки прогнозите за предстоящото икономическо забавяне. Преведено на по-достъпен език, това означава високи лихви за дълъг период от време. Нещо повече, ако нямаме осезаем икономически спад през 2024 г., инфлацията е възможно отново да потегли нагоре.
2. Въпреки геополитическите рискове, обаче, трябва да признаем, че до този момент пазарът на труда показва изключителна устойчивост. Нивата на безработицата в САЩ за 2023 г. се движат около 3,8%, в Германия са около 5,8%, в Япония са 2,6%. Това трябва да ни говори само едно – че потреблението ще остане на високи нива, въпреки високите лихвени проценти. Знаем, че в структурата на брутния продукт при развитите икономики потреблението се движи в границите между 60-70%, т.е. от гледна точка на трудовата заетост може да бъде направен извод, че все рецесията за 2024 г. е все още теоретично допускане, без реално да бъде подкрепено от развитието на трудовия пазар.
3. Най-проблемно изглежда ситуацията с държавните дългове на най-развитите икономики при съответния цикъл на покачване на лихвените проценти. Защо това е така? Логично е при високи лихвени проценти правителствата да увеличат значително разходите по лихвените плащания за обслужване на тези дългове. Как изглежда съотношението брутен продукт спрямо държавния дълг при развитите икономики? При американците това съотношение е 129%, при Китай - 77%, в еврозоната е 91.50%, в Япония е 263%. Казано с други думи, колкото е по-високо това съотношение, толкова повече е намален капацитета на правителството да интервенира, както в случай на форсмажорни събития, така и през отварянето на големи инфраструктурни проекти с цел стимулиране на икономиката.
Определено голямата задлъжнялост на най-големите икономики ще формира проблем с устойчивостта на публичните финанси през 2024 г. при запазване на високите лихвени проценти от страна на централните банки. Твърде вероятно е даже и при високи нива на инфлацията да станем свидетели на чисто политически натиск за разхлабване на паричната политика. Не трябва да има абсолютно никакво съмнение, че точно политическото влияние върху дейността на централните банки е една от най-големите причини за поредицата от абсурдни решения, които се реализираха през последното десетилетие, въпреки че законите изрично забраняват политическото вмешателство в дейността на централните банки.
В интерес на истината, обаче, трябва да признаем, че и Федералният резерв на САЩ, и Европейската централна банка намалиха балансовите си числа (основно отчитат размера на закупените държавни облигации от страна на ЦБ) с по 2 трилиона долара. Това, образно казано, може да бъде прието като свободен интервенционен капацитет в случай на спешна нужда при влошаване на ситуацията на вторичния пазар на държавен дълг.
През 2024 г. със сигурност ще има икономическо забавяне. Въпреки високите лихвени проценти, обаче, все още за рецесия не можем да говорим. Единствената голяма икономика от Г7, която реализира отрицетелен икономически растеж през последните два месеца, е Германия, но аз бих отчел това състояние по-скоро като техническо, отколкото началото на някакъв обезпокоителен тренд.
Вече казахме, че глобалната среда е в състояние на пермакриза. Въпросът е дали това ще прерастне в икономическа рецесия. Със сигурност най-големият риск за възникването на икономическа рецесия през 2024 г. е този от разрастването на военните конфликти. Както видяхме, чисто икономически имаме ресурс да превъртим икономическия цикъл без да преминаваме през тежко стопанска забавяне, но определено имаме нуждата и от смели политически решения за потушаване на военните конфликти.
