6-те най-срещани схеми за контрабанда на цигари
Най-често са осъдени отделни нарушители, но най-вероятно става дума за организирани престъпни групи
~ 2 мин.
Цветан Петров Кои са шестте най-често използвани схеми за контрабанда и нелегална търговия с тютюн и тютюневи изделия. Това е един от въпросите, на които е било отговорено в рамките на проекта на УНСС „Идентифициране на риска от контрабанда и фалшифициране (анализ на бизнес процесите и пространствения аспект)”, финансиран от PMI Impact – глобална инициатива на Philip Morris International за подкрепа на проекти, борещи се с незаконната търговия и свързаните с нея престъпления.
Става дума за фиктивен износ; контрабанда с т.нар. „мулета”; продажба на цена, по-ниска от пазарната; контрабанда чрез лица с дипломатически имунитет; контрабанда, при която цигарите остават в междинна държава и за контрабанда при транспортиране с големи плавателни съдове. Данните бяха представени от доц. Цветан Цветков от катедра „Национална и регионална сигурност” в УНСС.
Фиктивен износ имаме тогава, когато само се декларира, че дадени цигари са изнесени към чужбина, докато реално те остават в страната, освободени от акциз и ДДС при продажбата им. Контрабанда в междинни държави пък се наблюдава, когато тютюневите изделия, изпратени от една страна за друга, не достигнат крайната си дестинация, а се „изгубят” по пътя.
„От тук нататък ние продължаваме с анализа на тези шест типа бизнес модели, като ще насочим усилията си да разработим за всеки един от тях т.нар. симулационни модели. Тоест, да установим, когато имаме промени на входните величини (първоначалните условия при задвижването на схемата – б.р.) какво се случва с крайния резултат”, каза още Цветков.
По думите му УНСС дори има амбициозната цел според събраните данни да изготви нови учебни материали, по които да се подготвят бъдещите кадри на институциите и службите, борещи се срещу контрабандата.
Става дума за фиктивен износ; контрабанда с т.нар. „мулета”; продажба на цена, по-ниска от пазарната; контрабанда чрез лица с дипломатически имунитет; контрабанда, при която цигарите остават в междинна държава и за контрабанда при транспортиране с големи плавателни съдове. Данните бяха представени от доц. Цветан Цветков от катедра „Национална и регионална сигурност” в УНСС.
Фиктивен износ имаме тогава, когато само се декларира, че дадени цигари са изнесени към чужбина, докато реално те остават в страната, освободени от акциз и ДДС при продажбата им. Контрабанда в междинни държави пък се наблюдава, когато тютюневите изделия, изпратени от една страна за друга, не достигнат крайната си дестинация, а се „изгубят” по пътя.
„От тук нататък ние продължаваме с анализа на тези шест типа бизнес модели, като ще насочим усилията си да разработим за всеки един от тях т.нар. симулационни модели. Тоест, да установим, когато имаме промени на входните величини (първоначалните условия при задвижването на схемата – б.р.) какво се случва с крайния резултат”, каза още Цветков.
По думите му УНСС дори има амбициозната цел според събраните данни да изготви нови учебни материали, по които да се подготвят бъдещите кадри на институциите и службите, борещи се срещу контрабандата.
Цветанка Неделчева от Агенция „Митници”, която беше сред присъстващите на днешната конференция по повод проекта, коментира, че тези схеми процъфтяват, тъй като има търсене за контрабандни стоки. По думите ѝ трябва да се предприемат мерки за понижаване на самото търсене.
В повечето случаи става дума за работа на организирани престъпни групи, докато случаите граждани сами да пренасят стоки контрабандно са рядкост. Такова мнение изрази Мария Карагьозова, председател на Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет. Според нея организираните престъпни групи се разпръсват, когато стане вероятно да ги заловят, и затова осъдените са най-често отделни хора за малки количества.
