„Никой няма да излезе невредим“: Защо Тръмп 2.0 може да направи целия свят по-беден?

Когато преди почти век САЩ вдигнаха митата за повечето стоки, влизащи в страната, последиците бяха тежки: световната търговия рязко спадна, американският износ се срина, а други държави предприеха ответни мерки, които задълбочиха един от най-тежките икономически спадове в света - Голямата депресия.

Въпросните мита, наложени по силата на Закона за митата на Смут-Хоули от 1930 г., биха били по-скромни от митата, които Доналд Тръмп обеща да наложи, ако спечели втори мандат в Белия дом.

Наред с други радикални идеи – включително масови депортации на имигранти без документи и намеса в независимостта на Федералния резерв – Тръмп заяви, че иска да наложи 10-20% тарифи върху всички стоки, внасяни в САЩ. Това би било рязко увеличение в сравнение с настоящата средна стойност от 2% за неселскостопанските или т.нар. промишлени стоки, половината от които влизат в САЩ безмитно, според правителството.

За китайския внос Тръмп предложи още по-висока тарифа от 60%.

За мен най-красивата дума в речника е „тарифа“. Това е любимата ми дума“, каза той по време на интервю за Bloomberg миналата седмица в Икономическия клуб на Чикаго.

Повечето икономисти не споделят пристрастието на Тръмп към митата, тъй като те действат като данък върху вноса, ощетявайки потребителите в страната, която ги налага, както и предприятията, които разчитат на вносни суровини и междинни стоки за производството на крайни продукти.

Много икономисти предупреждават, че планираните от Тръмп мита ще навредят на световния икономически растеж и ще повишат американската инфлация, както и в чужбина, ако в отговор други държави въведат по-високи налози върху вноса от САЩ.

Продължаването на по-високите тарифи „ще противопостави съюзниците и партньорите на САЩ, ще провокира световни търговски войни, ще навреди на глобалното икономическо благосъстояние и ще подкопае националната сигурност“, пишат в неотдавнашна бележка изследователи от базирания във Вашингтон Институт за международна икономика „Питърсън“.

Макар че прогнозите за щетите от новите мита на Тръмп варират по мащаб и обхват - в зависимост от размера на налозите и евентуалните ответни мита от страна на търговските партньори на Америка - прогнозите са преобладаващо негативни.

Например анализаторите на UBS смятат, че 60% мито върху вноса от Китай и 10% мито върху стоки от останалия свят ще намалят глобалния икономически растеж с един процентен пункт през 2026 г., когато повишенията на митата вероятно ще бъдат напълно въведени. Това би намалило растежа с почти една трета въз основа на настоящите тенденции.

Според UBS печалбите на компаниите ще намалеят средно с 6%, а световните борсови индекси също ще се понижат, като особено рязко ще спаднат акциите на европейските, китайските и други развиващи се пазари. Това може да доведе до намаляване на пенсионните фондове и други спестявания на хората.

Икономиката на Европа ще понесе значителен удар. Според ABN AMRO, ако САЩ повишат митата до 10% за всички стоки, щетите за брутния вътрешен продукт на еврозоната ще бъдат сходни с тези от енергийната криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Икономиката едва избегна рецесия впоследствие, а нидерландската банка прогнозира стагнация през 2026 г. в резултат на тарифите.

Международният валутен фонд също вижда удар върху глобалното производство от потенциалните по-високи тарифи в целия свят, показа последната му Световна икономическа прогноза по-рано тази седмица.

Според анализ на МВФ, публикуван миналата година, при „тежък сценарий“ на широко разпространено увеличение на митата и търговски ограничения световното производство може да спадне със 7% в дългосрочен план. Това би означавало намаление, равно приблизително на общия годишен БВП на Германия и Япония, заяви тогава агенцията.

Ако приемем, че (Тръмп) продължи с това, което предлага, никой няма да излезе невредим“, заяви пред CNN Морис Обстфелд, старши научен сътрудник в института „Питърсън“ и бивш главен икономист в МВФ.

Няма „световен мир“ без търговия

Миналата седмица в Чикаго Тръмп се похвали, че в първия си мандат е станал твърд към съюзниците си - включително Япония, Франция и Южна Корея - чрез мита или просто чрез заплаха от мита. Ако той се върне в Белия дом, неговият подход към търговските отношения, при който всички вземат всичко, ще подкопае още повече принципите на отворената търговия и конкуренцията, които от десетилетия стимулират световния икономически растеж.

През последните 40 години, когато делът на търговията в световния БВП се е увеличил наполовина, коригираният спрямо инфлацията доход на глава от населението се е удвоил и повече от един милиард души са излезли от крайна бедност, писа по-рано тази година Кристалина Георгиева, ръководител на МВФ.

Вярно е, че не всички се възползваха от търговията, поради което трябва да направим повече, за да гарантираме, че ползите се споделят справедливо. Но да затворим икономиките си би било грешка“, каза тя.

Нарастването на протекционизма по света означава, че отворената търговия вече е застрашена, а способността на нейния защитник - Световната търговска организация - да разрешава международни търговски спорове е силно ограничена.

Подходът на Тръмп би довел до „глобална търговска система, която е мозайка от двустранни сделки“, каза Обстфелд. „Как би функционирала тази система, можем само да гадаем, но можем да предположим, че търговията ще се свие, печалбите от нея ще бъдат намалени, а търговските отношения между държавите ще останат по-нестабилни, отколкото са били в миналото.“

Петрос Мавроидис, професор в Колумбийския юридически факултет и дългогодишен правен съветник на СТО, вижда още по-мрачен изход.„Мисля, че е нереалистично, ако се ръководим от световната история, да мислим, че можем да имаме сегментирана търговия, но световен мир“, каза той пред CNN.

Светът трябва да бъде свързан както в икономически, така и в неикономически план. Ако той не е свързан, тогава плащате цената.“

Други държави вероятно не само ще наложат ответни мита върху вноса от САЩ, но и ще въведат мита върху вноса от други страни, за да защитят пазарите си от потока стоки, които иначе биха отишли в САЩ.

Когато Тръмп обяви мита върху вноса на стомана и алуминий през март 2018 г., Европейският съюз последва със собствени мита върху определени стоманени продукти четири месеца по-късно, позовавайки се на риска от по-голям внос. Той също така отвърна директно на трансатлантическия си съюзник с мита върху американски стоки на стойност над 3 млрд. долара, включително мотоциклети, деним и уиски.

Неотдавна ЕС повиши митата за електромобили от Китай - ход, който според анализатори отчасти е целял да предотврати потока от внос на електромобили, след като президентът на САЩ Джо Байдън наложи 100% мита върху китайските електромобили.

Може да се стигне до спирала от търговски мерки, инициирани от САЩ, но след това засилени от други държави“, казва Андре Сапир, старши сътрудник в брюкселския мозъчен тръст Bruegel.

Очаквайте „по-радикален“ Тръмп

Освен тарифите икономистите са притеснени и от желанието на Тръмп да упражни по-голям контрол върху Федералния резерв. Макар че той избегна да отговори на директен въпрос на Bloomberg дали ще отстрани председателя на Фед Джером Пауъл, чийто мандат приключва през май 2026 г., той вече веднъж заплаши с това, защото Пауъл „поддържал лихвите твърде високи“.

„Мисля, че имам право да кажа: „Мисля, че трябва да се повишат или намалят малко“, каза Тръмп в Чикаго. „Не мисля, че трябва да имам право да му нареждам, но мисля, че имам право да поставям коментари дали лихвените проценти трябва да се повишат или да се понижат.“

Всеки опит да се отслаби независимостта на Фед, считана за свещена от инвеститорите, би разтърсил световните финансови пазари и би имал дестабилизиращ ефект върху долара - водещата световна валута за търговски фактури и валутни резерви.

Това е така, защото инвеститорите биха се усъмнили дали компрометираният Фед може ефективно да се бори с високата инфлация, която по принцип отслабва валутата и може да навреди на икономическия растеж, ако не бъде контролирана.

„Ако прехвърлите Фед под някакъв политически контрол, това наистина ще промени правилата на световните финанси“, каза Обстфелд, като добави, че „няма добър заместител“ на зелените пари и затова да се заиграва с тях е „лош план“.

Едуард Олдън, старши научен сътрудник в базирания във Вашингтон Съвет за международни отношения, външнополитически мозъчен тръст, смята, че е малко вероятно Тръмп да се намеси в независимостта на Фед, като се имат предвид рисковете, които подобен ход създава за икономиката на САЩ.

Все пак действията му по време на втори президентски мандат вероятно ще бъдат по-крайни, отколкото по време на първия му престой в Белия дом, когато „имаше активна група от по-конвенционални републиканци, които работеха много усилено, за да попречат на Тръмп да прави безумни неща“, каза той пред CNN.

Никой от тези хора няма да има работа във втората администрация“.

Евентуална кандидатура за преизбиране също няма да го ограничи, тъй като президентът на САЩ може да служи само два мандата, отбеляза той.

Тръмп „ще бъде много по-необвързан и има много по-добър усет за това как да работи с бюрокрацията, за да постигне своето“, добави Олдън.

„Това, което ще видим при Тръмп 2, е много по-радикално от това, което видяхме при Тръмп 1“.