Къде е проблемът с електронните ваучери за храна и има ли решение?

Благодарение на високата инфлация от последните две години – особено при хранителните продукти – и все по-стегнатия пазар на труда ваучерите за храна се превърнаха във водеща корпоративна придобивка, която служителите в България вече очакват по подразбиране. За 2024 г. месечният лимит на служител бе увеличен до 200 лв., а заради необлагаемостта на сумата за ваучерите бизнесът пести 1278 лв. от данъци и осигуровки годишно на служител. Общо в страната пък ползвателите на ваучери за храна са около 800 хиляди човека.

От началото на тази година е факт и дигитализацията им – очакван за всички страни в процеса момент, с който се сложи край на разнасянето на хартии, а покупките не е нужно да бъдат над определена сума.

С удобството на електронните ваучери броят на търговците, които ги приемат, е нараснал около четири пъти – от 1000 на около 4000, според данни на Асоциацията на операторите на ваучери за храна. В тяхната мрежа вече освен големите хранителни магазини влизат и ресторанти, заведения за хранене, малки магазини, бакалии и други.

От другата асоциация в брашна – новосформираният Борд на българските оператори на електронни ваучери за храна – забелязват друг момент – улеснената и дигитализирана процедура мотивира все повече малки работодатели със служители дори около 10 човека да започнат да предоставят услугата на екипа си.

Къде е проблемът?

Дигитализацията на ваучерите въведе нов модел на използването, който наподобява плащането с дебитна карта, но с едно съществено уточнение – ваучерите за храна не са регулирани от европейските директиви както платежните карти. Липсата на регулация позволява обменните такси, компонент от цялата своеобразна „цена“, която търговецът заплаща при електронните ваучери за храна, да бъдат в пъти по-високи от тези при регулираните разплащания с платежна карта.

Сигурно е прецедент в световната история дигитализацията на някоя услуга да води до повишаване на разходите вместо до понижаване“, коментира темата Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, което обхваща най-големите хранителни вериги в страната.

Той посочва, че новите обменни такси оскъпяват осребряването на ваучерите за храна и водят до допълнителни разходи за търговците от около 24 млн. лв. годишно.

Според изпълнителния директор на онлайн платформата за доставка на хранителни продукти eBag Иван Александров и Николай Йорданов от „Кауфланд Сървис“ осребряването на ваучер може да достигне до 5% от стойността на покупката и то за хранителни стоки, където поначало маржовете при търговията са малки.

Според Александров голяма част от малкия и среден бизнес дори не осъзнава колко плаща за осребряването им.

Един малък магазин с 2 – 3 души персонал няма финансов директор, няма кой да прави детайлни отчети. Едните ваучер оператори работят неизвестно за мен защо с 1.5% такси при трансакция, а другите – с 0.5%. Не виждам защо бизнесът трябва да плаща тази разлика – накрая ще я плати крайният клиент, дори клиенти, които не използват електронни ваучери“, казва той.

Операторите са разделени

Доставчиците на платежните схеми с ваучери за храна в България са три – два международни в лицето на Visa и Mastercard и един национален – „Борика“.

Именно условията около новите ваучери за храна доведе до разделянето на операторите в България на две бизнес организации – Асоциация на операторите на ваучерите за храна в България и новия Борд на българските оператори на електронни ваучери за храна.

Първите включват трите най-големи оператора в България, които държат около 70% от пазара и работят с Mastercard и Visa, както и на останалите пазари, на които извършват дейност.

Другата асоциация включва пет от останалите осем оператора, които работят с българския доставчик на платежна система „Борика“. Те държат около 30% от пазара с очаквания до края на 2025 г. той да достигне 45% и се опитват да уеднаквят и свалят таксите по приемане на ваучерите на българския пазар.

По думите на Стоилка Арсова, директор на „Национална картова и платежна схема“ към „Борика“, българската платежна схема се предлага с по-ниски такси в сравнение с международната, като обменната такса е 0.3%, каквато е и регулираната на европейско ниво за платежните карти.

С останалите такси в крайната цена, осребряването при търговците, използващи българската схема, достига около 0.8 – 0.9% в зависимост от условията на банката, която управлява ПОС терминала на търговеца.

По техните думи и тези на бизнеса обаче осребряването на ваучерите при международните платежни схеми достига и до 5%.

Какво е решението?

Трябва да се намери дългосрочно решение“, казва Александров.

А шум по темата вероятно се вдига неслучайно сега – очаква се в следващите няколко месеца България да приеме традиционни поправки в данъчните си закони като част от процедурата по приемане на бюджета за следващата година.

И докато европейска директива все още липсва, е възможно национално решение – с промени в Закона за корпоративното подоходно облагане бе дадена власт на финансовия министър веднъж годишно да въвежда лимит на таксите при ваучерите за храна.

Как се развива пазарът

А прогнозите са квотата за електронни ваучери за храна да достигне 2 млрд. лв. През лятото служебният финансов министър Людмила Петкова заяви, че се прави анализ дали с оглед на инфлацията месечният им лимит да бъде повишен над 200 лв.