Как Путин не си направи сметката в битката за Украйна

Няма събитие през последното десетилетие, което да е стреснало Кремъл повече от Оранжевата революция в Украйна през 2004 г. Сега изглежда, че най-тежкият момент за Владимир Путин е на път да се превърне в повтарящ се кошмар след като демонстранти отново запълниха площад "Независимост" с искане страната им да се приближи към ЕС и да се отдалечи от Русия, пише Financial Times в свой анализ.

Демонстрациите в Украйна са както унижение, така и заплаха за Путин. Руският президент може и да хвали силните културни и исторически връзки между Украйна и Русия, но открива, че десетки хиляди украинци биха предпочели да се борят с мразовитите температури и размахваните палки, отколкото да бъдат въвлечени още по-навътре в руската сфера на влияние.

Нещо повече, ако едно народно въстание може отново да заплаши да свали корумпираното и на моменти деспотично държавно управление на Украйна, потенциалният урок за Русия е ясен. Все пак няма и две години откакто демонстранти изпълниха улиците на Москва, за да протестират срещу връщането на Путин на президентския пост и да нарекат партията му "Единна Русия" "партия на крадци и мошеници".

Бунтът в Украйна в подкрепа на ЕС също така застрашава визията на Путин за мястото на Русия в света. Главната му външнополитическа цел е изграждането на сфера на влияние на Русия, която да обхваща по-голямата част от бившия Съветски съюз. Украйна със своите 45 милиона жители, обширна територия, икономически ресурси и отколешни връзки с Русия е предназначена да е перлата в короната. Тя е много по-ценна от Молдова или Беларус. Ако украинците се насочат на запад, а не на изток, външната политика на Путин се разпада, допълва Financial Times.

Руското правителство обаче може да се сърди само на себе си за начина, по който се развиха събитията. То наложи грубо противоборство с ЕС за съдбата на съседа си, забравяйки очевидния урок от първоначалната Оранжева революция - че ако се опитваш да решиш бъдещето на Украйна през главата на жителите й, те могат да излязат на улицата толкова масово, че да променят политическия курс на страната си.

В опит да убедят Украйна да се ориентира към Москва, а не към Брюксел, руснаците подходиха към правителството на Янукович с пачка в едната ръка и палка в другата. През лятото бяха наложени търговски ограничения на украински стоки, за да се внуши, че страната може да плати тежка цена ако обърне гръб на Русия. В същото време руснаците се позоваха на финансовите интереси на Украйна, и по-важното, тези на украинския елит.

Две срещи в последно време между Путин и президента Виктор Янукович изглежда са били решаващи да убедят украинския лидер, че интересите му, както и тези на семейството му и близките му сътрудници, са да застане на страната на Москва. В Украйна досегът до властта често е път към забогатяване. Синът на президента Александър, който е завършил стоматология, сега е много богат бизнесмен със солидни връзки.

Моментът, в който украинският лидер обяви, че няма да подписва споразумение за асоцииране с ЕС, трябва да е бил почувстван като сладка победа в Москва. Триумфът обаче бе краткотраен. Дори ако бруталната полиция на Янукович успее да затвори устата на опозицията чрез насилие, украинското правителство ще бъде тежко ранено, а идеята за Евразийски съюз ще пострада.

Путин може да си е направил грешно сметката, защото е повярвал в собствената си пропаганда за Оранжевата революция. Според него това далеч не е било народно въстание, а събитие, подготвено от западни разузнавателни служби, които са използвали като маша финансирани от САЩ и ЕС неправителствени организации.

За Путин т.нар. "цветни революции" са двойно зловещи. Първо, те заплашват да изтеглят държави извън естествената руска сфера на влияние и да ги прикачат в орбитата на Запада. Второ, те може да се използват като образец за подобни въстания в самата Русия.

Факт е, че когато избухнаха протести срещу съмнителни изборни резултати в Русия през зимата на 2011-2012 г., реакцията на Кремъл бе да вземе крути мерки срещу западни неправителствени организации, които според него подстрекавали вълненията.

Правителството на Путин изглежда се затруднява да приеме мисълта, че едно народно въстание наистина може да е народно, а не да е продукт на задкулисна манипулация. (Това в известен смисъл е странно, предвид собствената история на Русия, макар и може би не чак толкова странно, ако погледнем ролята, която игра заговорниченето при вземането на властта от болшевиките през октомври 1917 г.)

Този ограничен и конспиративен поглед върху първоначалните цветни революции може да е направил Москва уязвима за друга неприятна изненада по улиците на Украйна, където обикновените хора решават да разтрогнат сделки, сключени през главите им от лидери, които за тях са корумпирани и нелегитимни.

Като руски националист Путин обича да изтъква, че Русия е уникална "цивилизация", различна от европейската. В резултат на това борбата за Украйна за него не е само заради богатства или власт - тя е цивилизационна.

Схващането, че украинската средна класа, поне в столицата и в по-развитата западна част на страната, се чувства по-привлечена към цивилизациите на Варшава, Берлин и Лондон, вместо към тази на Москва, е оскърбително за руските националисти в и извън Кремъл.

Всъщност обаче перспективата за приближаване на Украйна към останалата част от Европа, при което да стане по-богата и по-добре управлявана, в крайна сметка би било в интерес на Русия. То би могло да послужи за образец за бъдещото развитие на самата Русия. Точно по тази причина обаче събитията в Украйна силно застрашават личните интереси и идеология на Путин и хората около него.