Заради хаоса по границите: Предстои модернизация на граничните пунктове до 2032 г.
Служебната власт представи дългосрочни мерки, свързани със заплахата от съседките ни да намерят алтернативни маршрути, заобикалящи България
Реконструкция и модернизация на граничните пунктове, изграждане на нови пътища и разширение на вече съществуващите, както и изграждане на две системи, които ще подпомогнат регулирането на трафика по границите. Това са дългосрочните мерки с хоризонт до 2032 г., с които служебната власт се надява да реши проблемите с хаоса по границите и прекомерното изчакване на тежкотоварните превозни средства. Единствената краткосрочна мярка, която бе представена, е тази за пускането на ферибота Русе – Гюргево, което трябва да се случи до месец.
Четирима служебни министри – на транспорта Красимира Стоянова, на регионалното развитие Виолета Коритарова, на вътрешните работи Атанас Илков и на финансите Людмила Петкова – бяха изслушани от разреден състав на парламента относно заплахата от страна на Гърция и Турция да предприемат мерки за заобикаляне на България и нов алтернативен транспортен коридор именно заради неразбориите по границите ни.
Въпроси бяха задавани от „Продължаваме промяната – Демократична България“, БСП, „Има такъв народ“ и „Възраждане“, но не и от ГЕРБ и ДПС. Главно действащо лице в предоставяне на отговори бе служебният финансов министър Петкова, която на практика дори даде информация по отношение на инфраструктурата около граничните пунктове.
Частните паркинги в района на Русе и Видин, от който се оплакаха румънските превозвачи, бяха засегнати бегло, като единствено бе споменато, че по темата има създадена работна група, която ще излезе със становище в края на месеца. Петкова съобщи, че НАП не е открила нарушения при проверката на буферните паркинги.
Припомняме, че през март стана ясно, че КЗК проверява „Тир Паркинг Русе“ за злоупотреба с господстващо положение. Частният оператор бе избран от Община Русе да управлява паркигна до пункта и „виртуалната опашка“ за камиони на „Дунав мост“ при Русе, а румънските превозвачи се оплакаха, че плащат различни такси за престой от българските си колеги.
Министрите не взеха отношение относно това, че България не е изградила някои от основните си транспортни коридори, че инфраструктурата в страната е в лошо състояние и че няма алтернативни жп направления, които да поемат пътния трафик. Единствено служебният министър на транспорта Красимира Стоянова заяви, че България следва европейските директиви и политика, а проектите в сферата на жп инфраструктурата и подвижения състав, които се изпълняват, са много.
Балансът между жп и автомобилния сектор е сложен, необходимо е да се намери. Уверявам ви, че като служебно правителство няма да забавим нито един проект в областта на жп транспорта, който би допринесъл за преодоляване на задръстванията по границите."
Служебният министър на регионалното развитие Виолета Коритарова отговори на въпрос относно ремонта на "Дунав мост" и дали предвиденият срок от 2 години не може да бъде съкратен. Според нея срокът е заложен в самата обществена поръчка, която обаче не е реализирана от служебния кабинет. Коментира, че ремонтните дейности са сложни и не могат да бъдат извършвани през нощта предвид безопасността на работниците.
Румънската страна направи същия ремонт и той пак беше изпълнен в срок от 24 месеца. Не приемам упреци за срока на изпълнение на договора", заяви Коритарова.
Проблемите според властта
Според Петкова инфраструктурата на ГКПП-тата е от 80-те години, като те са планирани за трафик от 2 млн. МПС-та годишно. През годините обаче този трафик се увеличава. Към настоящия момент преминават 4.7 млн. МПС-та годишно, което е ръст от 135%.
Прогнозната оценка е, че до 2039 г. трафикът ще нарасне до 10 млн. МПС-та, т.е 5 пъти, а това налага спешни мерки за реконструкция и модернизация на ГКПП-тата и прилежащата инфраструктура към тях“, заяви Петкова.
Според нея властите в Румъния също бавят проверките, което допълнително увеличава времето за преминаване. Освен това досега никога не е обсъждана и разработвана цялостна стратегия за ГКПП-тата и прилежащата инфраструктура към тях, допълни Петкова.
Мерките
Тя съобщи, че финансовото министерство и Агенция „Митници“ разработват такава стратегия за модернизиране на пунктовете с цел облекчаване на пропускателната способност и ефективен граничен контрол. Тя би се реализирала със средства от европейски структурни инвестиционни фондове от „Фронтекс“. Управляващ орган е Дирекция „Международни дейности“ в МВР.
Петкова информира, че Агенция „Митници“ планира дейности за периода 2024-2032 г. за реконструкция, модернизация и разширяване на граничните пунктове с Турция, Сърбия и Северна Македония, като най-приоритетни са най-натоварените такива – „Капитан Андреево“, „Лесово“, „Калотина“, „Малко Търново“ и „Логодаж“. Освен това са заложени и дейности по изграждане на нови пътища и разширяване на съществуващите.
Предвиждат се и мерки, свързани с дигитализация на процесите по границите. Петкова представи два проекта – единият за изграждането на система за управление на опашките, а другият за система за управление на трафика – на които се разчита значително да разтоварят трафика, но реализацията им ще може да се случи едва през 2026 г.
Системата за управление на опашките ще функционира само за тежкотоварните превозни средства в направление за изход от България. Ще се дава възможност на камионите да заявяват времеви слот за преминаване през пункта. Първоначално ще почне да действа пилотно при „Капитан Андреево“, където има наличен буферен паркинг.
Системата за управление на трафика пък чрез специален алгоритъм ще насочва тежкотоварните превозни средства към съответното трасе за преминаване. Тя ще управлява преминаването през пунктовете с камери, смарт устройства, информационни табла, бариери и други. Според Петкова ще се предотвратят и корупционните практики.
Припомняме, че преди месеци бе обявена възможността за онлайн плащане на такса на „Дунав мост 2“, но при днешното изслушване за нея не се спомена нищо.