Най-малко по 2 070 лв. ще плати всеки българин за АЕЦ”Белене”.
Отказ от „Белене”, заради сеизмичен риск, предложила Москва след труса във Вранча през 1977 г.
Стартира кампанията за референдума за АЕЦ
Между 15,3 млрд.лв. и 22,7 млрд. лв. ще струва инвестицията в АЕЦ Белене, според оценките на 5 независими източника, в които не е включен Росатом. Това съобщи Красен Станчев от Института по пазарна икономика, който е сред учредителите на Комитет „СтопБелене”. Допитването за бъдещето на ядрената енергетика е допитване за АЕЦ”Белене”, не за нов блок в АЕЦ”Козлодуй”, твърдят участниците в новосформираната организация, която представи позициите си в деня на старта на разяснителната кампания за референдума за ядрената енергетика в България, който ще се проведе на 27 януари.
Цената на тока, изчислена през инвестиционните разходи от 5-те източника е между 22,7 ст. и 15,3 ст. на квтч. , каза Станчев и посочи, че тя ще бъде между 2,5 до 3 пъти по-висока от тази на енергийния микс в момента, който включва и скъпия ВЕИ ток.
Икономистът се позовава на инвестиционни разходи, изчислени от Институт за пазарна икономика/ИПИ - € 11,7 милиарда (28 март 2011 г.), Института за екологична модернизация /ИЕМ/ - € 8,7 – 10 милиарда (18 април 2011 г.), НSBC, консултант на МИЕТ за проекта „Белене”- € 10,3 милиарда (29 март 2012 г.), Булат Нигматулин, бивш зам. министър на атомната енергетика на Руската федерация [1] - € 10 милиарда (29 март 2012 г.) и на „Аноним” (сайт без автор PowerEconomics, използван от БСП) - € 7,8 – 9,7 милиарда (14 август 2012 г.)
Всичките оценки не включват фактори като корупция и забавяне на проекта, посочи Станчев.
Минималната цена на капиталовата вноска на човек от населението е равна на почти три средни месечни брутни заплати/2070 лв./, за средностатистическия избирател – малко над три заплати, а за хората под 50 години тя ще струва над пет такива заплати.
Най-оптимистичният възглед за цената на електричеството от АЕЦ „Белене” на „Аноним” е равен на най-песимистичния ценови сценарий от конкурентни ядрени централи.
Печеливши от АЕЦ Белене ще бъдат инвеститорите, доставчиците от Атомстройекспорт, строителите – не малка част от скъпо-платените от тях ще са гастарбайтери, управителите от Росатом и износителите, т.е. шепа фирми регистрирани в България и няколко офшорни такива, твърди в анализа си Красен Станчев.
АЕЦ”Белене” носи сеизмичен риск, е категоричен Георги Касчиев , бивш председател на КИАЕМЦ / Комитет за използване на атомната енергия за мирни цели/.
България да се откаже от изграждане на Втора атомна централа на площадка”Белене” , предложила руската страна, след земетресението през 1977 г. във все още активното сеизмичното огнище Вранча, в Румъния. 120 души загинали тогава в Свищов, който се намира на няколко километра от площадка „Белене”, съобщи Георги Касчиев, бивш председател на КИАЕМЦ / Комитетът за използване на атомната енергия за мирни цели/.
България не се отказала, заради милиардите левове, които вече била вложила в проекта. Тогава на 7,5 метра под площадката на централата била положена баластова възглавница, която трябвало да защити централата при земен трус. При взривяването и премахването на сградата за стария ядрен реактор, никой не е помислил за риска от нарушаване целостта на притовоземетръсната възглавница. Спрени са и помпите, които трябвало да изпомпват подпочвените води. През зейналата яма, която се превърна в „гьол”, в баластрата и под нея са проникнали десетки тонове вода. Да се строи на това място АЕЦ е престъпление , е категоричен Касчиев.
Според последните оценки взривът в АЕЦ Фукушима след земетресението и предизвиката цунами вълна ще струва на Япония и на фирмите в региона между 500 и 600 млрд.долара.
Във френски доклад се казва, че при авария само на един 900 Мвт. реактор ядрените щети за Европа ще бъдат от порядъка на 120 млрд.евро. Ако аварията е от порядъка на Фукушима, тя ще струва около 400 млрд.евро.
Другият риск е погребването на радиоактивните отпадъци и стотиците тонове високоактивни остъклени отпадъци от отработено ядрено гориво, които Русия ще започне да ни връща до 10 години, посочи Иван Хиновски, председател на Българският енергиен форум.