Новата жп линия на Танзания, която прокарва връзки за Източна Африка

Оформен и оцветен като редкия скъпоценен камък в страната, танзанит, искрящият нов железопътен терминал в Дар ес Салам е символ на транспортните амбиции на Танзания, пише в специален материал BBC. Стъклените панели блестят на слънце, като огромна версия на призматичния синкаво-лилав скъпоценен камък, който блести на светлината.

Влаковете – захранвани с електричество, първи за региона – превозват пътници от търговския център до столицата Додома за по-малко от четири часа. Това е половината от времето, което се изминава по шосейна инфраструктура.

Той бележи началната точка на един от стратегическите проекти на страната – изграждането на 2560 км железопътна линия със стандартно разстояние (SGR), предназначена да свърже ключови градове, но и да направи връзка със съседите Бурунди, Руанда и Демократична република Конго.

460-километровият участък от Дар ес Салам до Додома е отворен от август, когато президентът Самия Сулуху описа железопътната линия като „път към нашето бъдеще“, който ще „подобри позицията ни в региона“. В Додома гарата е друга грандиозна сграда, наподобяваща скалистите хълмове около града – опит да се съчетае природното наследство на страната с модерността.

Градът за първи път беше определен за център на властта преди 50 години, но покойният президент Джон Магуфули със силна воля принуди правителствените органи да се преместят. Но тъй като повечето търговски дейности и дори някои правителствени дейности продължават да бъдат в Дар ес Салаам, бързата и ефективна транспортна връзка между градовете се смята за жизненоважна.

Електрическият влак също прави жп прехода по-лесен за обикновения танзаниец. Далеч от изживяването по пътя или от по-стария, по-бавен, по-тесен влак, който тази услуга заменя.

Вътре във вагона седалките са чисти, удобни и с възможност за накланяне. Към всяка има прикрепена сгъваема масичка с табла. Служител във влака е на разположение, за да продава топли и студени напитки, както и закуски. В икономичната класа има пет места на всеки ред, три от едната страна на пътеката и две от другата. В бизнес и луксозната (кралска) класа има две седалки от двете страни на реда, предлагащи повече комфорт и място за краката.

„Благодарни сме, не сме уморени“, казва Глория Себастиан, която живее в Дар ес Салам, пред BBC по време на пътуване, за да посети семейството си в Додома. Доволна е от удобството, което предоставя влакът.

И тя не е единствената.

Човекът, който наблюдава изграждането и експлоатацията на услугата SGR, казва, че най-малко 7000 пътници пътуват с осемте ежедневни услуги по линията, която вече наближава капацитета си. Мачибуя Масанджа казва на BBC, че търсенето е толкова високо, че

не можем да го посрещнем с тези пътувания, които правим на ден. Очакваме броят на пътниците да се удвои или утрои."

Популярността означава, че предварителното планиране е от съществено значение, тъй като услугите могат да бъдат напълно резервирани няколко дни предварително. Плащането трябва да се извърши в рамките на един час след резервацията, за да се запази място. Пътуването в икономична класа до Додома струва разумните 40 000 танзанийски шилинга (15 долара), докато това в бизнес класа - 70 000 шилинга (26 долара).

Ранната сутрешна линия тръгва от Дар ес Салам в 06:00 ч., но от хората се изисква да се появят два часа по-рано за проверки за сигурност.

Вътрешността на сградата с форма на танзанит наподобява летищен терминал. Пътниците се редят на опашка и преминават през щателни проверки като на летище. Багажът се сканира и хората понякога се претърсват, преди да влязат в салона за качване.

Един мъж по-късно каза пред BBC, че смята, че интензивният контрол изглежда ненужен и не изглежда да е имало пряка заплаха за сигурността, но атмосферата е добродушна. Качването е спокойно и организирано и влакът потегля навреме.

Влаковете в момента развиват максимум 120 км/ч, но могат да се движат и по-бързо.

Пътят минава през обширна местност - храсталаци и тревни равнини, осеяни с гледки към тучни ферми, покрай криволичеща река, скалист терен и вълнообразни хълмове. Има и тунели. „Препоръчително е да дъвчете нещо, да се прозявате или да държите устата си отворена“, каза дикторът за забавление на някои пътници.

За първите хора вълнението е очевидно. Бернис Августин пътува с дъщеря си на почивка през уикенда в Додома.„Страхотно е“, казва тя. „Не можете да го сравните със стария влак: удобен е, чист е, лесен е.“

Хилали Муса Магинга има лоши спомени от преминаването на старата линия. След пътуването до Кигома той се заклева никога повече да не се качва на влак. Но любопитството му се събужда, когато чува за SGR.

Детайли

От първоначалната копка през 2017 г. първият участък бе планиран за завършване през 2019 г. Но той се сблъска с дълги закъснения, които железопътната компания отдава на Covid и разходите за строителство, както и проблемите с труда. Има и въпроси относно огромните му разходи, оценени на 10 милиарда долара след завършването му.

Турската фирма Yapi Merkezi е главният изпълнител на първите четири участъка на маршрута, включително сегмента от Дар ес Салаам до Додома, докато китайски фирми строят другите два.

Финансирането идва от правителството на Танзания и кредитори, включително от Дания и Швеция, китайската банка Exim и Африканската банка за развитие.

Но г-н Масанджа казва, че е твърде рано да се тревожим за рентабилността, като казва, че това ще бъде дискутирано, едва след като цялата мрежа бъде завършена. Той добавя, че услугата генерира достатъчно приходи от пътници, за да компенсира оперативните разходи, и че от януари компанията планира да въведе товарни влакове.

Засега, казва той,

социалният му принос е много по-изгоден".

Услугата от време на време е била прекъсвана заради липса на електрозахранването, но г-н Масанджа казва, че те изграждат специална линия за електропренос, използвайки огромния капацитет за производство на електроенергия в страната, за да елиминират риска от нестабилно захранване.

Използването на електричество е намалило разходите за операции до около една трета от това, което би било изразходвано за дизел, който съседна Кения използва за захранване на собствената си SGR линия, казва той пред BBC.

Ние сме най-евтините в региона и в Африка по отношение на разходите“, казва той.

Автобусният транспорт

Не всички обаче са напълно щастливи. Адам Али Мваншинга, председател на Съюза на агентите на автобусните терминали в Додома, казва, че членовете му са загубили значителна част от бизнеса си заради железницата.

Модерната автогара в столицата не толкова отдавна беше оживен терминал, казва той, добавяйки, че сега има 4-500 по-малко пътници всеки ден. Въпреки че е по-евтино да пътувате с автобус, удобството на влака е по-привлекателно за мнозина. 

Бизнесът е замрял и животът е труден“, казва г-н Мваншинга.

„Автобусите не могат да се напълнят и многото фирми тук, които се възползваха от многото хора, страдат“, казва той. Той обаче изглежда се е примирил със ситуацията, като каза, че проектът е оценен от хората.

Това е природата на живота – има хора, които се възползват, и такива, които ще пострадат.“