Женева – столицата на мира (снимки)

Дом на централите на множество важни международни институции, в т.ч. Организацията на обединените нации (ООН), Световната здравна организация (СЗО) и Световната търговска организация (СТО), швейцарският град Женева често е наричан столица на мира. Това име обаче крие много повече зад себе си, отколкото само златната репутация на събирателен пункт на световни организации и добре запазения неутралитет по време на военни конфликти в миналото.

Един безграничен свят

Жан-Жак Русо, известен философ, чиито корени започват от Женева, някога е казал, че макар светът на реалността да има своите ограничения, този на въображението е безграничен.

Думите му оживяват в съзнанието при среща с швейцарския полумесец, или това е Женевското езеро – най-голямото в страната и в Алпите. Водите на езерото, отразяващи блясъка на слънчевите лъчи, все още силни дори в средата на октомври, са като плаващи диаманти, които радват със своето спокойствие и плавни движения. Сред тях могат да се видят белите крила на лебеди и патици, които необезпокоявано обикалят водите и оглеждат също толкова любопитните туристи.

Районът около езерото е оживен, дори в делнични дни, тъй като често се използва за разходки – с приятели или на домашни любимци – докато някои местни граждани избират мястото, за да се насладят на гледката, докато пият гореща чаша ароматно кафе. Не липсват и ентусиасти, които правят дължини в студа на есенната вода.

И докато сме на тема хора, те са неразделна част от лицето на града.

Жан-Жак Русо вярвал, че всеки човек носи доброта в себе си, а това лесно може да се забележи в жителите на Женева.

Тук хората са спокойни и усмихнати, няма напрежение в техните действия и думи. Вежливостта и готовността да помогнеш са водещи качества в социалния етикет на женевчани, допринасяйки за усещането, че си попаднал в един въображаем, по-добър от реалността свят.

Историята на един херцог

Ако продължите да вървите по крайбрежието на Женевското езеро, ще се натъкнете на няколко интересни забележителности.

Една от тях е мавзолеят на Брунсуик. Паметникът е построен през 1879 г. в памет на живота на Чарлз II, херцог на Брунсуик, завещал цялото си богатство на града.

Роден през 1804 г. херцогът несъмнено е бил интересна личност – той е бил не само рицар, но и лингвист и музикант. През 1830 г. обаче бива прокуден от собствените си владения, понастоящем попадащи в територията на днешна Германия. Той бяга в различни европейски страни, включително Париж, а след това се мести в Женева. През 1873 г. херцогът почива, завещавайки огромното си състояние на града, но и изисквайки красив мавзолей на свое име в замяна.

Неоготическите елементи веднага грабват окото със своя сложен детайл – мавзолеят е изпъстрен с цветя, гербове и човешки лица, а във вътрешната страна на купола блестят златни звезди. Колкото повече се заглежда човек, толкова повече впечатляващи символи открива във фасадата на паметника. По-невероятното е, че той не е единствен – всъщност мавзолеят на Брунсуик е точно копие на гробниците на рода Скалиджери във Верона, Италия.

Обектът се пази от каменни грифон и лъв, заобиколени от зелени площи и два малки басейна.

Малко по-надолу от монумента се намира Цветният часовник – голяма зелена площ, чиито пъстри цветя, наредени под формата на часовник, напомнят на швейцарците колко е важно да поддържат може би най-известното си качество – своята точност и пунктуалност. Дори през есента местните градинари са открили подходяща флора, която да украси часовника така, че той все още да радва човешкото око и да не се огъва под силните ветрове на застудяващото време.

Източник на щастие

Русо има и друго изказване, което си струва да бъде споменато, а то е, че „природата ме прави щастлив и добър, но ако съм друг, то това е по вина на обществото“.

Често в забързаното ежедневие забравяме да се огледаме за красотата около нас, докато в други култури това е превърнато в обичаи – както японците се събират всяка пролет, за да отпразнуват цъфването на вишневите дръвчета, или както в Китай дружно се любуват на луната по време на Лунния фестивал.

Е, в Женева човек сякаш няма друг избор, освен да се спре и да се наслади на природата около него. Дърветата тук са големи, а ярките им есенни цветове внасят свежест и напомнят за преходността на живота.

Ако обичате чистия въздух и природата, то задължителна спирка за вас би бил паркът на вила „Ла-Гранж“. Входът към парка е свободен, като в него може да се видят много спортуващи или такива, които си разхождат кучетата. От самата вила се открива красива гледка към Женевското езеро, сякаш сгушено между короните на многовековните дървета в парка.

Мой личен фаворит в него е Градината на розите – през октомври са малко оцелелите рози, но въпреки това ароматът им се усеща отдалеч и навява спомени за родна България. Градината на розите е разделена на четири сектора, всеки, от които, има своя собствена тематика и концепция, която позволява на посетителите да изживеят многообразието на семействата рози – от ароматните, през китайските до съвременните.

Град, поставен на хълм, не може да се укрие

Матей 5:14-16 „Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие“. Това е един от цитатите в Международния музей на Реформацията в Женева. Както подсказва и самото име, той е посветен на едно от най-важните движения в Европа, с което протестантството се отделя като направление на християнството.

Музеят е разделен на общо девет зони, като всяка разказва различен аспект от историята на протестантството.

Има зони за водещи личности и лица на направлението, в т.ч. Жан-Жак Русо, Йохан Себастиан Бах, холандските художници Рембранд Хамерсон ван Рейн и Винсент Ван Гог, и други. Впечатляваща е и залата с общо 244 Библии, сред които и такава на български език. За тези, които не обичат да четат дълги текстове и обяснения, музеят предлага и аудио гид, а освен това има зали с кратки филми за историята на протестантите.

Точно до самия музей се намира катедралата "Св. Пиер". Да, тя не е толкова впечатляваща, колкото най-старата сграда в Амстердам, отново църква, построена върху 2500 гроба, но също крие своя чар, запазен от XII век насам. Залата на църквата е широка, с много пейки и Евангелието на Йоан, стоящо отворено най-отпред. В църквата се намира и столът, използван от Жан Калвин - един от лидерите на протестантската Реформация, чийто образ може да се види и на Стената на Реформацията, намираща се на пет минути от църквата.

Post tenebras, lux

"След мрака, светлина", или това е мотото, изписано на Стената на Реформацията. И макар Женева да е наистина впечатляваща през деня, то несъмнено трябва да се разгледа и под светлината на звездите и нощното небе. Тогава си заслужава да се направи отново обиколка около Женевското езеро и по-конкретно - около неговия фонтан, достигащ 140 метра. През нощта той се оцветява в червено, създавайки илюзията за червена линия, пресичаща небето. А точно над нея - все така красива и пленяваща - грее нощното слънце, наречено Луна.