Разходка в рая на Западните Родопи

Ако сте сред хората, които избират България като място за отдих или за разходки сред природата, за срещи с хора и забележителности, то с. Огняново и близката му околност може да са притегателен център и за вас. Заради горещите минерални води, слънцето и светлината някога селището било наречено Фотьовица, а после, огнено и горещо, то станало Огняново.

Според преданието Бог дал целебна сила на минералните извори при Огняново след горещите молитви на св. Апостол Павел. Траките, след тях и римляните оценили природните дадености на тези земи и построили крепостта Никополис Ад Нестум - в превод Град на победата, при р. Места. Днес в този благодатен район израстват нови и нови хотели с открити и закрити басейни и така Огняново печели слава като малката перла на спа туризма в Западните Родопи. Местата за настаняване варират от луксозни и фамилни спа хотели до най-разнообразни къщи за гости. Огняновските минерални бани се развиват като курорт с многобройни извори и със специфичен микроклимат по долината на р. Канина. А когато стане дума за вкусна храна, неизменно ключовата дума тук е „Рай“, така се казва ресторантът, който местните без колебание препоръчват.

Богатото разнообразие на минерални извори, които са около 40 на брой, позволява лечение на заболявания на опорно-двигателната, ендокринната, дихателната и храносмилателната система, нервни, гинекологични и сърдечно-съдови заболявания, както и проблеми с обмяната на веществата. Може обаче да съчетаете полезното с приятното и да се потопите в автентичния дух на околните села, да се порадвате на красива природа.

Село Долен, на 28 км от Огняново, е архитектурен резерват, в който времето сякаш е спряло. Тук може да получите усещане за родопското тайнство. Артисти, художници и хора от една „особена порода“ се заселват в него в търсене на хармония и вдъхновение. Селото има притегателна сила за фестивали, пленери и артистични проекти. Местни майстори, владеещи старите строителни технологии, продължават да градят нови сгради в стар дух и да вдъхват живот на постройки, които без човешката грижа рухват.

Къщата за гости „Портите“ се управлява от художничката Невена Атанасова и Даниел Вълчев, там ще намерите галерия, дюкян, кафене, място за срещи и за събития, ще получите подслон в сграда с артистична атмосфера, но и с богата история. Ако сте гладни, „кодът“ е баба Джушка. С апетитните ястия и с гостоприемството си тя поддържа доброто име на механата в „Шарковата къща", на която е стопанка.

Село Ковачевица, на 17 км от Огняново, се радва на силен интерес със своята архитектура. Във вековете назад селото е давало убежище на бежанци, които са търсили добро място за дом и семейство. Те са били привлечени от красивата природа, непристъпната планина, изобилието на вода и пасища. По време на Възраждането селото добива известност като център на просвета и църковна независимост. Този край е освободен чак през 1912 г., а в израз на радост, местните хора издигат четириетажна камбанария на своята църква. Къщите са изградени от камък и дърво, в типичен за селото стил. През 1977 г. то става исторически и архитектурен резерват, за да се съхрани духът на Ковачевица. Тук са снимани много български филми, сред които „Мера според мера” и „Мъжки времена”.

Село Лещен – на 9 км от Огняново, също смайва с неповторимата си архитектура. Къщите с големи чардаци, криволичещите улички и дивната природа като с машина на времето връщат в отминали времена.

Преди години много от старите къщи са били пред срутване, но хората не позволили това да стане. Църквата „Света Параскева” е в центъра на селото, тя е построена през 1833 г. и е запазена в напълно автентичния си вид. Кръчмата, частната галерия и глинената къща, позната като „Къщата на Флинстоун”, привличат туристите.

Село Гърмен е в непосредствена близост до Огняново. В него привлекателно място е чинарът на шест века, представител на вида platanus orientalis, който в миналото образувал гъсти гори в тази част на Балканите. През 2020 г. Гърменският чинар зае второ място в конкурса „Европейско дърво на годината“. Край него има чешма с планинска вода, предпочитана от местните хора. Дървото е в непосредствена близост до църквата „Св. Георги“, обявена за паметник на културата от национално значение, тя е изградена върху останките от друга църква. Руините на римския град Никополис ад Нестум в землището на Гърмен се издигат върху основите на тракийско и по-старо неолитно селище.

Ландшафтният исторически парк „Градище“ – на 20 км от Огняново, е място, което без съмнение си струва да се посети от малки и големи. Местните легенди разказват, че в предишни времена в местността са живели владетели гиганти, които са изградили причудливите скални фигури. Оттам идва и името „Градище”. В него е създадена екопътека, обособени са места за почивка и панорамни гледки. „Градище” е археологически обект, в който според специалисти се намира едно от най-древните мегалитни светилища в Югоизточна Европа. Най-популярното скално образувание в местността е Главата.

Тракийското светилище е разположено върху този феномен. Една скална арка, наречена провиралище, и днес се използва от местните за обредно-магически действия с цел лекуване на редица тежки заболявания. В средата на екопътеката е римският мост, до който има чешма. В близост е легендарният Момин вир, в него някога се е хвърлила мома, за да не бъде насила омъжена. Паркът е на площ от 500 декара, осеян със скални масиви, антропоморфни и зооморфни мегалитни фигури.

Хаджидимовският манастир „Св. Георги Победоносец“ – на около 15 км от Огняново, е място, което също не бива да се пропусне. Построен е през 1865 г. върху останките на стар манастир. Легендата разказва, че овчар от близкото село три нощи подред сънувал млад мъж на бял кон, който му казвал да разкопае хълма край селото. Овчарят се вслушал в съня, минал през различни перипетии и при разкопките била открита икона на св. Георги. Тази чудотворна икона може да се види в манастирската църква. Любопитна подробност е, че през 1978 г. в този храм пожар изпепелява всичко, дори целия иконостас. Остава само иконата на св. Георги Победоносец. Сега Хаджидимовският манастир се разраства, той е резиденция на неврокопския митрополит. Строи се и хотелска част.

Зоокът, който е непосредствено до манастира, е другата атракция край Хаджидимово. В него може да видите сърни, елени, кози, понита, камили, кенгуру, лами, пауни, лебеди, патици, гъски, зайци, катерички, дори и екзотичният гризач патагонска мара. За разлика от други зоологически градини, тук има достъп до животните. Може да влезете при тя, да ги погалите, да ги снимате отблизо, да им се радвате, без прегради да ви делят на разстояние. Зоокътът се появява през 2007 г. и започва с две сърнички, а после, за да не са сами, са купени муфлони. Така започва неговото развитие. Мястото вече е често посещавано, обитателите му са свикнали с човешко присъствие и с това, че са герои в много фотоспомени.

Огняново и районът на община Гърмен дава възможности за туризъм и целогодишна активност, в която интересът може само да расте, както и желанието да опознаете и да научите повече за този край.

Текстът е част от бр. 122 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.