Разколебаване на единството в Европа: Путин разчита на сурова зима за победа

Студените зими помагат на Москва да победи Наполеон и Хитлер. Сега президентът Владимир Путин залага на това, че рязкото покачване на цените на енергията и възможният недостиг тази зима, ще убедят Европа да принуди Украйна за сключване на примирие – естествено – при условията на Русия, пише Reuters в свой анализ.

Според двама руски източници, близки до руските власти, това е единственият път към мира, който Москва вижда, като се имат предвид твърденията на Киев, че няма да преговаря, докато Русия не напусне териториите на Украйна.

„Имаме време, можем да изчакаме“, казва единият от източниците, близки до руските власти, който отказва да бъде назован, тъй като няма право да говори пред медиите.

Това ще бъде трудна зима за европейците. Може да станем свидетели на протести, размирици. Някои европейски лидери може да се замислят дали да продължат да подкрепят Украйна и да сметнат, че е време за сделка", допълни той.

Вторият, близък до Кремъл източник, заяви, че Москва вече забелязва разколебаването на европейското единство и очаква този процес да се ускори на фона на задаващите се трудности през зимата

„Ще бъде наистина трудно, ако войната се проточи през есента и зимата. Така че има надежда украинците да поискат мир“, каза още източникът.

Кремъл отказва отговор на изказванията, но отрича Русия да използва енергията като политическо оръжие.

Украйна и нейните най-верни западни поддръжници твърдят, че нямат намерение да се откажат, а американски служители, говорейки при условие за анонимност, казват, че засега не виждат признаци за разколебаване на подкрепата за Украйна.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Twitter се обърна към украинците по случай националния им празник с думите:

ЕС е с вас в тази борба от самото начало. И ще бъдем толкова дълго, колкото е необходимо“.

Подкрепян от американска и друга западна военна помощ, обучение и споделено разузнаване, както и с поредица от морално стимулиращи атаки, Киев смята, че има шанс да промени фактите на място.

„За да станат възможни преговорите с Русия, е необходимо да се промени статуквото на фронта в полза на въоръжените сили на Украйна“, заяви Михайло Подоляк, съветник на украинския президент.

Необходимо е руската армия да претърпи значителни тактически поражения“, подчерта той.

Украинските сили осуетиха руските опити за превземане на столицата Киев и втория по големина град Харков, редовно унищожават и прекъсват руските линии за снабдяване. Освен това те успяха да потопят „Москва“ – флагманския кораб на Черноморския флот на Русия, както и да нанесат големи щети на руската военновъздушна база в анексирания Крим.

Киев също така отдавна говори за мащабна контраофанзива, за да си върне южната част на страната, въпреки че Русия е заета с изграждането на собствени сили там и не е ясно дали и кога ще ги осъществи.

Изпитание на волята

Геополитическото противопоставяне доведе до рекордно високи цени на енергията. ЕС забрани вноса на руски въглища и одобри частична забрана за внос на руски суров петрол, за да накаже Москва. А Русия нанесе свой собствен удар, като рязко намали износа на газ за Европа.

Европейските правителства се опитаха да увеличат устойчивостта си на енергийния натиск тази зима, като потърсиха алтернативни доставки и прокараха мерки за икономия на енергия, но малко енергийни специалисти вярват, че тези усилия ще успеят да покрият всички свои нужди.

Кремъл обвини за намалените газови потоци техническите проблеми, западните санкции и отказа на някои страни да плащат в рубли. Междувременно рекордните приходи от петрол и газ продължават да увеличават военния бюджет на Русия.

„Кремъл, разбира се, разчита на възможността да загубим интерес заради междинните избори в САЩ, във Великобритания, която си търси нов министър-председател, в Германия, която се притеснява до смърт за газа, и спадането на нивото на р. Рейн“, каза американският генерал в оставка Бен Ходжис, бивш командващ силите на американската армия в Европа.

Войната е изпитание за логистиката и за волята. Тестът ще бъде дали ние на Запад имаме превъзходство над волята на Кремъл? Мисля, че това ще бъде предизвикателството", допълни той.

Първият източник, близък до руските власти, заяви, че във всяко бъдещо потенциално мирно споразумение, Москва ще иска да закрепи териториалните си придобивки, да осигури целия регион Донбас и Киев да се ангажира с военен неутралитет.

Във вторник украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Киев няма да се съгласи с никакво предложение за замразяване на сегашните фронтови линии, за да „успокои“ Москва.

Неговият съветник Михайло Подоляк заяви, че Западът снабдява Киев с достатъчно оръжия, за да „не падне“, но не достатъчно, за да победи и призова за по-голяма подкрепа.

Западните държави отказаха да ангажират сухопътни войски в конфликта и се въздържаха от доставка на някои видове военна техника, тъй като искат да избегнат по-широка война с Русия, която разполага с най-големия запас от ядрени оръжия в света.

Война на изтощение

Според представители на САЩ Путин все още се стреми към първоначалната си цел да превземе Киев, но не може да я постигне. Руското министерство на отбраната не отговори веднага на молбата за коментар на това твърдение. Същите американски служители казаха, че не са видели признаци, че руснаците възнамеряват да деескалират, и смятат, че войната ще се проточи.

Андрей Кортунов, ръководител на РИАК, външнополитически мозъчен тръст, близък до руското външно министерство, заяви, че нито една от страните не изглежда да мигне първа.

И двете страни очевидно смятат, че с времето позициите им могат да станат по-силни. Реалистично погледнато, много е трудно да си представим, че можем да стигнем до политическо споразумение в скоро време", каза той.

Двете армии отдавна са вкопчени във война на изтощение, като досега никоя от тях не е успяла да направи решителен пробив.

Изправени пред сериозен недостиг на личен състав, който според западното разузнаване е следствие от тежки загуби, руските сили са постигнали само скромен и трудно извоюван напредък в Източна Украйна през последния месец.

Конрад Музика, военен анализатор от Полша, заяви, че руските сили имат инициативата в няколко района на Източна Украйна, но е трудно да се види, че едната страна ще спечели надмощие без значително увеличаване на оборудването и живата сила.

„Който успее да направи това, ще спечели войната“, каза Музика.

„Представянето на Украйна на бойното поле от сега до зимата може да определи посоката на войната“, твърди Нийл Мелвин, анализатор в мозъчния тръст RUSI, базиран в Лондон.

Украйна трябва да убеди западните си поддръжници, че може да спечели в битката и да има импулс. Ако през този период те успеят да покажат, че могат да изтласкат руснаците назад и да запазят тази инерция, това ще бъде победа“, допълни той.

Но колкото по-дълго се протака войната, толкова по-големи стават рисковете от разделение на Запада по отношение на Украйна, тъй като по-високите цени на горивата, газа, електроенергията и хранителните продукти, хапят гражданите.

„Всички икономически показатели вече се обръщат в негативна посока. Ще бъде по-трудно да се мотивират хората, които треперят в апартаментите си да приемат трудностите, ако не се вижда, че Украйна печели“, казва Мелвин, според когото тогава натискът за политическо уреждане може да нарасне, разделяйки както ЕС, така и военния алианс НАТО.

Ядрена заплаха?

Тони Брентън, бивш британски посланик в Русия, заяви, че Западът в някакъв момент може да се наложи да принуди украинците към някои доста неудобни компромиси, ако Киев не постигне някакъв пробив.

Той предупреди, че една ядрена Русия може да ескалира конфликта, ако бъде изправена пред унизително поражение.

Ако изборът за Русия е да води губеща война, да загуби тежко и Путин да падне, или някаква ядрена демонстрация, не бих се обзаложил, че няма да избере ядрената демонстрация“, каза Брентън.

Русия неведнъж е отхвърляла идеята, че ще ѝ се наложи да използва тактически ядрени оръжия. Миналия месец Путин заяви, че Москва едва е започнала действията си в Украйна, и предизвика Запада да я победи на бойното поле.

„Киев рискува да бъде принуден да живее с фактическа подялба, като до една четвърт от територията му е под руски контрол, освен ако не успее да промени динамиката на войната“, заяви Самир Пури, автор на книгата „Пътят на Русия към войната с Украйна“.

„Смятам, че Русия може да се окопае за това в дългосрочен план и че разделението, за съжаление, е най-вероятният резултат в средносрочен план“, допълни той.

Други са по-оптимистично настроени.

Смятам, че руската логистична система е изчерпана и скоро няма да се подобри“, каза Ходжис, пенсиониран американски генерал.

„Ако Западът, начело със САЩ и Обединеното кралство, продължи да доставя това, което сме заявили, че ще доставим...Оптимист съм, че Украйна може да си представи, че ще успее да изтласка руснаците до линията от 23 февруари до края на тази година“, заключи той.