Странната история на баркодовете

Малко хора се замислят за баркода по време на своето пазаруване, но през 75-те години, откакто бе изобретен, баркодът спомогна за улесняването на живота, пътува в Космоса, а назад в годините предизвика и страх от Антихриста, пише BBC.

Лазери – от това има нужда персоналът в супермаркетите, смятал Пол Макенроу. Скенери на излизане и малки лазерни пистолети. Насочи, стреляй, продавай!

През 1969 г. това е била почти другоземна визия за бъдещето – лазери да сканират странни малки знаци с бели и черни ресни, които Макенроу и неговите колеги в IBM изобретили, върху продукти. Според него това щяло да намали чакането по опашки в супермаркетите. Въпросното изобретение впоследствие ще стане познато като баркод.

До този момент баркодовете никога не са били използвани комерсиално – въпреки че идеята за тях се е развивала с десетилетия, след подаден патент на 20 октомври 1949 г. от един от инженерите, впоследствие вече част от екипа на Макенроу. Инженерите от IBM опитвали да върнат баркодовете обратно към живот. Те имали визия за бъдещето, в което пазаруващите минавали през изходите, сканирайки с лазери всеки продукт, който искат да закупят. Но адвокатите на IBM имали проблеми с бъдещето.

„Няма начин“, казвали те, според Макенроу, понастоящем пенсиониран инженер. Опасенията им били свързани с „лазерни самоубийства“. Ами ако някой реши нарочно да си навреди на очите и да осъди IBM? Ами ако персоналът ослепее?

Тогава Макенроу се опитал да обясни, че това е едва половин миливат лазерен лъч. В една 60-ватова крушка има 12 000 пъти повече енергия. Неговият апел обаче не срещнал отзвук.

И така той се насочил към макак резус, вид маймуни, внесени от Африка. „Мисля, че бяха шест“, казва той. След като тестовете в близката лаборатория доказали, че излагането на малкия лазер не уврежда очите на животните, адвокатите отстъпили.

И така сканирането на баркодове станало обичайно в супермаркетите в САЩ и в крайна сметка в целия свят.

Светът след изобретението на баркода

В неочакван обрат, лабораторията, използвана от Макенроу, впоследствие му казала, че ще му изпрати маймуните. Те вече ще са негова грижа. „Това беше лудост. Намерих зоологическа градина в Северна Каролина“, споделя събеседникът.

Заедно с маймуните, всеки човешки член на екипа на Макенроу в IBM заслужава признание за крайния Универсален Продуктов Код (УПК), както станала известна тяхната версия на баркода. Сред членовете бил Джо Уудленд, инженерът, измислил ранната концепция за баркода десетилетия по-рано, след като начертал линии върху плажния пясък. Той, заедно с друг инженер, подали заявление за патент на идеята през октомври 1949 г.

Джордж Лорър и други членове на IBM тогава взели идеята и я развили в изчистен правоъгълник от черни вертикални линии, отговарящи на номер, който да идентифицира всеки продукт в супермаркетите - от консерви със супа до кутии зърнена закуска, до пакетчета спагети. Търговските вериги официално въвеждат УПК през 1973 г.и първият продукт с баркод бил сканиран в супермаркет „Марш“ в Охайо през 1974 г. Оттам насетне той завладява планетата.

Примерът на УПК бива последван и така се поставят основите на т.нар. „2D баркодове“, като например QR кодовете. Но истроията зад тези черно-бели знаци е далеч по-сложна, отколкото бихте си представили.

Как наистина започва всичко

Може да се каже, че историята започнала с Централното разузнавателно управление (ЦРУ).

„Сканирах неща за ЦРУ. Страхотни големи географски карти“, казва Макенроу. Това била една от първите му работи в IBM, включваща сканиране на изображения. Както той обяснява в своята книга за създаването на УПК, опитът му спомогнал за работата върху абсолютно нова, но свързана технология, която да революционизира търговията на дребно.

Макенроу знаел, че опашките в магазините ще започнат да се движат по-бързо, ако персоналът в тях може просто да сканира продуктите, вместо да чете цената на всеки един от тях и след това ръчно да обработва продажбата. За да бъде приета, тази система за сканиране на кодове би следвало да работи всеки път – и да прочита правилно кода, дори той да е прекарван през скенера с висока скорост.

Екипът на IBM се захваща за работа, базирайки се на дизайна, патентован от Уудленд и неговия колега – но с важна разлика. Оригиналният подход разчитал на разчитането на дебелите черни линии.

Екипът на IBM обаче установил, че е по-лесно процесът на сканиране да се основава не на измерване на дебелината на тези линии, а по-скоро на разстоянието между водещия ръб на една линия и водещия ръб на линията до нея. С други думи, пространството между редовете, което било по-лесно за за улавяне от скенера. По този начин нямало значение дали принтерът за етикети има твърде много мастило и начертава линии, които са по-дебели от предвиденото – сканирането пак щяло да работи, почти всеки път.

Въпреки че първият продукт с баркод бил продаден в американски супермаркет през 1974 г., то отнело на британските супермаркети още 5 години, за да въведат УПК. Така първият сканиран продукт във Великобритания бил кутия с пакетчета чай.

Опасенията около баркодовете

Макенроу подчертава, че стартирането на технологията за баркод УПК не е минало без проблеми. „Първият ни магазин не отвори врати“, спомня си той, като добавя, че отвън е имало протестиращи заради това, че цените вече няма да бъдат щамповани върху самия продукт, а ще са видими само на рафтовете в магаина.

Някои профсъюзи по онова време смятали, че технологията за сканиране застрашава определени работни места в супермаркетите. Имало и опасения, че баркодовете могат да се използват за прикриване на цените. Самият Макенроу си спомня как в миналото купувачите понякога са търсили остарели артикули в супермаркет, тъй като върху тях може да има щампована по-стара и по-ниска цена. Ако баркодовете превземат търговията на дребно, възможностите за подобен лов за изгодни сделки щели да изчезнат.

Тези притеснения скоро изчезнали, но други, по-големи, се появили.

Сянката на библейското зло

За малцина фанатици барковедете не са нищо повече от зло. През 2023 г. Джордан Фрит, професор по комуникация в университета Клемсън в Южна Каролина, публикува книга за историята на баркодовете. По време на своето проучване той открива статия от 1975 г. в публикация, наречена "Gospel Call", която предполага, че баркодовете могат да бъдат „белега на звяра“ – препратка към библейското пророчество от Откровението на Йоан за края на света. Въпросният пасаж от Новия завет касае звяр – понякога описван като Антихриста – който кара всеки човек да бъде маркиран на дясната си ръка или на челото. Според пророчеството само белязаните можело да продават и купуват.

Статията от 1975 г. предполага, че баркодовете ще бъдат „лазерно татуирани“ върху челото или опакото на ръцете.

Макар и странна, идеята се оказва изненадващо дълготрайна. Книга от 1982 г., наречена „Новата парична система“, от евангелската писателка Мери Стюарт Релфе допълнително популяризира предполагаемата връзка между УПК баркодовете и белегът на звяра, след като тя твърди, че числото 666 е „скрито“ в редовете в двата края и в средата на всеки баркод .

Всъщност, тези „охранителни линии“, както са известни, служат като отправна точка, за да помогнат на лазерния скенер да избере началото и края на всяка УПК последователност. Лорър от екипа на IBM, считан за съизобретател на УПК, по-късно настоял, че няма нищо зловещо в това и приликата с модела, използван за кодиране на числото шест, е съвпадение.

Но странната теория все още може да бъде намерена в някои кътчета на интернет. Други дори предприемат крайни стъпки, за да избегнат баркодовете, включително членове на православна руска християнска група, известна като Староверци. Един такъв староверец, Агафия Ликов, която живее в особено отдалечена част на Сибир, казва на гостуващи журналисти от Vice през 2013 г., че баркодовете са „печата на Антихриста“. Тя добавя, че ако някой ѝ даде нещо, например пакет със семена, но с баркод, тя изважда съдържанието и изгаря пакета.

Освен това през 2014 г. руска млечна компания публикува изявление на уебсайта си, обясняващо защо има червен кръст, отпечатан върху баркодовете на картонените ѝ кутии с мляко. Защото, както е „добре известно“, гласи изявлението, баркодовете са белегът на звяра. Оттогава изявлението е премахнато от уебсайта на компанията.

Макенроу казва, че е наясно с някои от тези странни вярвания около баркодовете. „Това не е нещо, за което бих бил склонен да мисля“, казва той по-скоро дипломатично. Фрит от университета Клемсън в Южна Каролина отбелязва друго: „Странно е да си представим куп ръководители на хранителни магазини, водещи пътя към апокалипсиса.“

И все пак, може би, наистина има нещо странно антиутопично в баркодовете. За някои те са се превърнали в символи на капитализма в най-студената му форма. Те често се появяват във филмите. В „Терминаторът“ научаваме, че затворниците на роботи-убийци в едно апокалиптично бъдеще получават маркировки с баркод на ръцете си за идентификация.

Опасност или спасение

Понякога хората наистина използват баркодове злонамерено. Особено когато става въпрос за QR кодове, които се състоят от съзвездия малки черни и бели квадратчета в модел, който се чете от камерите на смартфоните.

Тъй като сканирането на QR код с вашия телефон може да насочи устройството към злонамерен уебсайт, QR кодовете понякога се внедряват от хакери. Затова и Националният център за киберсигурност на Обединеното кралство е предупредил обществеността да внимава с QR кодовете. 

Въпреки някои нечестиви употреби на баркодове и странни твърдения, че те представляват „белега на звяра“, тези маркировки сега стоят в основата на хиляди индустриални и търговски процеси по целия свят. Приблизително 10 млрд. баркода се сканират в световен мащаб, всеки ден, според GS1, организацията, която следи стандартите за УПК и QR.

Може да сте забелязали например баркодовете и QR кодовете върху опаковката на артикулите, които получавате като доставка. "Един пакет може да бъде сканиран много пъти по време на пътуването си от склада до вас", казва Фрит. И тъй като баркодовете позволяват на търговците на дребно да следят огромни продуктови наличности, това означава, че тези фирми могат да управляват гигантски магазини с относително малко персонал.

В природата баркодовете спомогнаха за проследяване поведението и движението на медоносните пчели и пойните птици, маркираха яйца и ембриони в клиники за плодовитост, за да се избегнат обърквания, и бяха поставени на надгробни плочи, за да насочват посетителите към онлайн мемориали за починалите.

Американските военни също ги използват, за да проследяват присъствието и обучението на персонала. Един университет в Саудитска Арабия също пилотно използва баркодове за записване на присъствието на студенти на лекции.

Баркодовете дори стигнаха до Космоса. Астронавтите на Международната космическа станция използват скенери за баркодове за идентифициране на оборудване и механични части, въпреки че те до голяма степен са заменени с радиочестотни (RFID) тагове. Баркодовете също се използват за регистриране на приема на храна и напитки от астронавтите, както и за идентифициране на техните проби от кръв, слюнка и урина.

Обратно на Земята е възможно баркодовете да са спасили животи. Болниците използват системи с баркодове, за да проследяват кръвни проби, лекарства и медицински устройства, като протези на тазобедрената става например. Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS) има програма Scan4Safety за насърчаване използването на баркодове за проследяване на такива неща. Машинноподпомаганата идентификация помага на персонала в болниците да гарантира, че прилагат правилното лекарство на правилния пацинет. Според доклад на Scan4Safety, въвеждането на тази технология е освободило 140 000 часа време на персонала за грижа за пациентите, което иначе би било изразходвано за изпълнение на административни задачи и проверки на инвентара.

И в свят, в който баркодовете са почти навсякъде, е възможно да се проектират интересни игри и преживявания около тях. Един от най-изобретателните примери е Skannerz, ръчна видео игра от началото на века, която имаше интегриран скенер за баркод в устройството. От играчите се изискваше да сканират произволни баркодове на хранителни стоки, докато намерят код, който случайно задейства „улавянето“ на извънземно чудовище в играта – нещо, което силно наподобява игрите на Pokemon. Други игри – включително японската Barcode Battler – също разчита на това играчите да сканират баркодове като част от „забавлението“.

Нищо от това не би било възможно без линиите на Уудленд в пясъка и работата на Макенроу и неговия екип в IBM. В момента има натиск – наречен Sunrise 2027 – да накара търговците на дребно да приемат кодове в стил QR вместо по-старите дизайни, базирани на вертикални линии. Това би им позволило да кодират повече информация – като срок на годност върху опаковката на храната или инструкции как да използвате определен почистващ продукт. Но според Фрит  традиционният баркод вероятно ще се застои за дълго време. "Най-голямото доказателство за успеха е, че никога не мислим за тях", добавя професорът.