„Спешният отряд“, който спасява интернета по света

Часът е малко след 17, датата е 18 ноември 1929 г. Земята започва да се тресе до бреговете на полуостров Бурин, намиращ се на юг от Нюфаундленд, Канада, като впоследствие е измерено земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер.

Междувременно в морето се движи невидима сила. Около 19:30 ч. цунами с височина 13 м достигна полуострова. Общо 28 души са загубили живота си в резултат на удавяне или наранявания, причинени от вълната.

Земетресението е опустошително за местните общности, но има и дълготраен ефект по-навътре в морето. То предизвиква подводно свлачище. Хората не са го видели тогава, показват историческите записи, защото никой не е знаел, че въобще съществуват такива подводни свлачища, разказва BBC.

Въпреки че геоложкото образувание не е забелязано по това време, то оставя издайническа следа. На пътя му е лежала най-модерната за тогава комуникационна технология: трансатлантическите подводни кабели. И тези кабели са се скъсали.

Дванадесет от тях са прекъснати на общо 28 места. Някои аварии са се случили почти едновременно със земетресението, но при 16 от скъсванията е отнело много повече време.

Тези проблеми са наложили да се извърши сложен ремонт и да се положат много усилия, но вследствие на това са били направени и много нови научи открития.

През следващите десетилетия, когато глобалната мрежа от дълбоководни кабели се разширява много, техният ремонт и поддръжка водят до други изненадващи научни открития – отваряйки изцяло нови светове и позволявайки ни да шпионираме морското дъно както никога досега, като същевременно комуникираме с рекордна скорост.

В същото време нашето ежедневие, доходи, здраве и безопасност стават все по-зависими от интернет и в крайна сметка – от тази сложна мрежа от подводни кабели.

Но какво точно се случва, когато се скъсат?

Армия от резервни кораби за ремонт

Ако се открие повреда, се изпраща ремонтен кораб. „Всички тези плавателни съдове са стратегически разположени по света, за да бъдат на 10 – 12 дни от базата до пристанището“, казва Мик Макгавърн, заместник-вицепрезидент за морските операции в Alcatel Submarine Networks.

Имаме това време, за да разберем къде е повредата, да наторварим кабелите и телата на повторителя“, казва той.

Въпреки че са били необходими девет месеца, за да се поправи повредата на подводния кабел, причинена от земетресението в Нюфаундленд през 1929 г., Макгавърн казва, че модерният дълбоководен ремонт обикновено отнема седмица или две, в зависимост от местоположението и времето.

Това не означава, че интернетът на цяла държава спира за една седмица. Много нации имат повече кабели и по-голяма честотна лента от необходимото им, така че ако някои са повредени, другите могат да поемат липсата. Това се нарича излишък в системата. Именно той гарантира, че повечето интернет потребители никога няма да забележат, ако един подводен кабел е бил повреден – може би тази статия ще отнеме секунда или две повече за зареждане от нормалното.

В екстремни случаи това може да бъде единственото нещо, което поддържа една държава онлайн. Земетресението от 2006 г. с магнитуд 7 край бреговете на Тайван прекъсна десетки кабели в Южнокитайско море – но едва шепа хора останаха офлайн.