9 значими прогнози, които не се сбъднаха през 2012 г.

Както всяка година, така и за 2012 г. анализатори и икономисти правиха най-различни прогнози. Част от тях се сбъднаха, част от тях не напълно, а други въобще нямаха нищо общо с реалността. Сайтът spekulanti.com е събрал 9 от най-големите разминавания между очакванията и действителността.

9. Успешен борсов дебют на Facebook

Тази прогноза определено не се сбъдна. Първичното публично предлагане на Facebook за 16 милиарда долара, което бе третото най-голямо провеждано в САЩ, се оказа любовна афера с горчив край за някои спекуланти.

С 1 милиард абонати - или около 40% от ползвателите на интернет по света, инвеститорите в социалната мрежа точеха лиги относно потенциала за растеж на компанията. Това дори накара компанията да вдигне ценовия диапазон за първичното публично предлагане от 28-35 долара до 34-38 долара, само три дни преди листването.

Много инвеститори на Уолстрийт нямаха съмнение, че акциите ще се изстрелят в дебюта на борсата. Но на 18 май тези надежди се изпариха. В ден първи от борсовия живот (когато бе подкрепена от маркетмейкъра си) акцията отбеляза нулев растеж, а в ден втори се срина с 11%. Разочароващият дебют прогони инвеститорите трайно, като през септември акциите се търгуваха на 17.73 долара - повечето от половината под цената на листването от 38 долара.

8. Твърдо приземяване за китайската икономика

Тази прогноза също не се материализира. След няколко месеца на забавяне на темпа на растеж на икономиката на Китай и на фона на спад в цените на жилищния пазар, мнозина започнаха да прогнозират тежко приземяване за втората по големина световна икономика.

Още в края на 2011 популярни инвеститори, като Джим Чанос и Марк Фабер, отбелязваха, че е налице голяма вероятност за тежко приземяване. Чанос дори заяви, че този сценарий вече е в ход.

Данните за икономиката през първите 9 месеца, когато растежът бе 7.7%, доста под десетте процента на които бяхме свикнали с десетилетия, накара мнозина да бъдат предпазливи. През третото тримесечие ръстът дори падна под 7.5%, засегнат от слабото търсене от чужбина и забавилите се инвестиции у дома.

Но скоро започнаха да се появяват знаци за съживяване в икономиката, което заедно с гладкото предаване на властта през ноември върна позитивната риторика към Китай. Последните данни за производствения сектор и жилищния пазар, заедно с подобряването на износа сочат, че икономиката е избегнала твърдото приземяване. Експертите вече прогнозират, че растежът вероятно се е върнал до нива от 8% през четвъртото тримесечие.

7. Грекзит

Терминът, комбиниращ името на Гърция и думата за излизане на английски, бе популярна прогноза, която също не се реализира. Гърция е в еврозоната и в края на 2012.

Изборите през май, които не успяха да донесат решителна победа за никоя партия и доведоха до нарастване на влиянието на националистически, че дори и радикални партии, доведоха до прогнози, че дните на страната в еврозоната са преброени. Терминът Грекзит бе измислен от двама анализатори от Citi, но скоро доста именити фигури, като Мохамед Ел-Ериан от Pimco, започнаха да го използват, в очакване за скорошно напускане на еврозоната от гърците.

През май Ел-Ериан заяви, че излизането на Гърция от блока е неизбежно, като посъветва инвеститорите да започнат да се готвят за него.

Гръцкото правителство, което прогнозира, че дългът на страната ще достигне 190% от БВП през 2013, има проблеми с прилагането на мерките на икономии и повишаването на данъците, които са нужни за справянето с дълговото бреме и гарантирането на поредния кръг спасителни средства, заради публичното противопоставяне на икономиите.

Изходът от вторите избори, обаче, от 17 юни, при които Нова демокрация спечели, заедно с парламентарното одобрение за бюджета за 2013, уталожи страховете, а до Грекзит през 2012, в крайна сметка не се стигна.

6. Златната треска

Хорът на феновете на златото прогнозираше, че благородният метал ще стигне 2000 долара до края на годината, но той е на около 300 долара от тази цел.

Привържениците на инвестициите в злато твърдяха, че масивното количествено облекчаване на централните банки ще доведе до ръст на инфлацията, което ще накара инвеститорите да се обърнат към златото - считано за традиционна защита във времена на инфлация. Тази прогноза, обаче не се сбъдва, като златото дори изгуби 2.5% от стойността си от обявяването на третия кръг на количествено облекчаване от Фед на 13 септември.

Търсенето от страна на двата най-големи потребителя в света - Индия и Китай, също не успя да окаже подкрепа за ценния метал тази година. Търсенето на злато от страна на Индия тази година ще е с 12% по-слабо от 2011, заради слабия икономически растеж и отслабналата рупия, която прави вноса на злато по-скъп. В Китай търсенето на злато пък падна с 8% за периода юли-септември.

5. Балонът с щатските ДЦК

Пазарът на щатски държавни ценни книжа е на път към катастрофа, а те реално са с джънк статут (б.р. - боклук, или неинвестиционен клас), казваха анализатори през годината.

Тези коментари бяха породени от ултра хлабавата монетарна политика на Фед, която държи лихвите на абсолютното дъно, в опит да съживи икономиката.

Несигурната глобална икономика, усилена от кризата в еврозоната, накара инвеститорите да търсят безопасността на щатския пазар на държавни ценни книжа. Емитирането на държавни облигации счупи рекорд, като мина 1 трилион долара през октомври.

Тези колосални цифри създават опасения за неизбежен колапс. Страховете са свързани с това, че след като инфлацията започне да расте наново, Фед ще е принуден да изостави ултра-хлабавата си политика, което ще доведе до разпродажби и ще изстреля доходностите нагоре и ще затрудни възможността САЩ да се разплаща с кредиторите си.

Милиардерът Уилбър Рос коментира през март, че е готов за пукането на балона при 10-годишните държавни ценни книжа, както и при другите с дълъг матуритет, тъй като идеята, че инфлацията си е отишла и че изкуствено ниските лихви могат да оцелеят дълго е „глупава".

Доходността, която се движи в обратната посока на цената, по 10-годишните щатски ДЦК, обаче, падна от 2% до 1.6% за последните 12 месеца, много над средното ниво от 4.4% за последните 10 години.

4. Връщане на САЩ към рецесията

Страховете за нова рецесия в САЩ бяха сред водещите заглавия на изданията в началото на 2012, като ред икономисти прогнозираха задълбочаване на кризата в най-голямата световна икономика през първото полугодие.

Последният път в който САЩ бе в рецесия бе от декември 2007 до юни 2009, по време на глобалната финансова криза. От повратната 2010, когато БВП нарасна с 2.4% възстановяването е доста неравномерно. През 2011 растежът падна до 1.8% и страховете за рецесия се върнаха.

През октомври миналата година популярният икономист Нуриел Рубини, който прогнозира финансовата криза през 2008, коментира, че щатската, както и британската икономика, са на път към втора рецесия през първата половина на 2012. Тези опасения допълнително се усилиха, след като бившият президент на САЩ Бил Клинтън коментира през юни, че според него САЩ вече е в рецесия.

Но вече сме в края на годината и щатската икономика удържа растежа. Миналия месец цифрите за ръста на БВП за третото тримесечие бяха ревизирани нагоре, до 2.7%, което е най-добрият показател от четвъртото тримесечие на 2011.

Въпреки слабия пазар на труда, щатската икономика вероятно ще отчете растеж от порядъка на 2% за 2012. Новата 2013, обаче, започва с нови предизвикателства, а „фискалната скала" създава заплаха за материализиране на рецесията, макар и с година по-късно отколкото икономистите предупреждаваха.

3. Паритет на евро и долар

Волатилността на еврото от началото на европейската дългова криза го направи основна цел на разпродажби и накара много икономисти да прогнозират, че единната валута ще падне до паритет с долара през 2012.

Еврото падна с над 12% от пика от 1.49 долара през май 2011, изправено срещу огромен натиск от липсата на решение на дълговата криза и от страховете, че тя може да се разпростре из повече страни във валутния блок. Въпреки натиска, който лошите новини създаваше по отношение на валутата, към края на годината тя остана на нива 1.3 долара за евро, много далеч от прогнозите за паритет.

През май гореспоменатият Нуриел Рубини заяви, че еврото трябва да падне до паритет с долара, за да може Европа да възстанови конкурентоспособността и растежа си. Анализаторите обаче коментираха, че подобен паритет би бил пагубна новина за големите икономики, като САЩ и Китай, тъй като техните износители ще се окажат неконкурентни на европейските си съперници.

2. Дългова криза в Япония

Подобно на щатския пазар на държавни ценни книжа, много стратези, особено тези в хедж фондовете, алармираха за японските ДЦК и прогнозираха, че през 2012 доходностите при тях ще нараснат драматично, което ще доведе до дългова криза.

Страховете произтичат от това, че японското правителство все още се финансира по 10-годишния дълг при лихва под 1%, въпреки че публичният дълг е на страховитите нива от два пъти размера на японската икономика и въпреки негативния растеж на икономиката и застаряващото населени на страната. Предвид факта, че банките държат огромно количество японски ДЦК, които станаха спасително убежище в условията на дългова криза в Европа, един ръст в основната лихва би причинил огромни загуби на финансовия сектор.

Кайл Бас, един от най-популярните хедж фонд мениджъри, коментира пред CNBC през май, че Япония ще е следващата, след Европа, която ще навлезе в дългова криза, като предложи на инвеститорите начин да се възползват от подобна криза. Той определи изкупуването на държавен дълг за стотици трилиони йени от Японската централна банка като опасно и заяви, че стратегията на централната банка да излезе от кризата с печатане на пари е свързана с много рискове.

Въпреки това, японските държавни ценни книжа продължиха силното си представяне. 10-годишните държавни ценни книжа удариха в началото на декември девет и половина годишно дъно, при 0.685%, заради очакванията за още монетарни стимули от централната банка, а доходностите вероятно може да отидат и още по-надолу, след изборите спечелени от либералдемократите на Шинзо Абе, обещаващи още по-агресивно стимулиране.

1.Краят на света

Последната, но не и по значимост от несъстоятелните прогнози за 2012 е тази, че светът ще свърши на 21 декември 2012, когато идва края на календара на маите с продължителност от 5 125 години.

Тази популярна интерпретация на серия от календари, принадлежащи на цивилизацията на маите, живяла на територията на Централна Америка - от централно Мексико до северна Коста Рика, разпали страхове, доведе до тревоги, самоубийства и до хиляди статии в медиите за всякакви възможни катаклизми - от сблъсък с космически обект, до нападение на извънземни или мощни природни катаклизми.

Глобално изследване на компанията за пазарни проучвания Ipsos от май показа, че близо 15% от анкетираните над 16 000 души в 20 страни по света вярват, че светът ще свърши по време на техния живот, а близо 10% казват, че определено се страхуват за края на света на 21 декември.

Известни учени се опитваха да опровергаят твърденията за апокалипсис, а щатската космическа агенция НАСА отиде даже по-далеч, като написа на сайта си, че светът няма да свърши на 21 декември и отговаряше на Често задавани въпроси (FAQ) относно прогнозата за края на света.

Ред статии и интервюта показаха, че наследниците на самите маи, живеещи в Гватемала, не вярват в мита за свършека на света. Групата представляваща маите Oxlaljuj Ajpop в Гватемала, дори обвини правителството, че използва мита за да прави пари.