До 30% от заетите в момента получават пари „под масата”

- Г-н Бранков, много често в България минималните осигурителни прагове са единствената защита на хората, за да ги осигуряват на по-висок доход. Не е ли добре, ако те бъдат увеличени?

Ако упражнявате свободна професия, имате интерес да се осигурявате на по-ниски нива. Има професии, където реалните приходи са 4-5-6 хил. лв., но те се осигуряват на 420 лв. Такива хора имат друг механизъм да осигурят себе си като пенсионери. Техният обективен интерес е да се осигуряват на по-малко.

Ако обаче сте заето лице и разликата не е толкова голяма, на вас пенсията Ви ще се изчислява на 500 лв. При това положение вашият дългосрочен интерес е да се осигурявате на реалните пари, които взимате. Самата държава е тази, която трябва да си свърши работата и да упражнява контрол.

- Значи сте на мнение, че трябва да има ниски осигурителни прагове и силен държавен контрол?

Това е в идеалния случай, разбира се. И в други държави има разлики между декларираните доходи и реално получените, но те са значително по-малки. Около 5-10% максимум. Макар че аз разполагам с данни от стари проучвания, които показват, че процентът на тези, които работят без трудов договор в България, но имат относително постоянни работни места, е не повече от 10%. И горе-долу пак 10% са тези, при които има разлика между получена и декларирана сума. Максимум 20% или не повече от 30% от общия брой на заетите в момента получават пари изцяло или частично под масата. Все пак се правят доста проверки, специално за укрит данък, защото укриване на заплати е укрит данък. Това е престъпление по наказателния кодекс.

- Много често обаче служителите са изправени пред липсата на избор и се съгласяват на всичко. Дори при проверка лъжат и прикриват работодателите?

Така е наистина. Знаете, че Конституционният съд премахна поправката, с която предвиждаше глоба и за работниците, ако бъде установено, че получават повече от декларираното. Съдът мотивира решението си именно с по-слабата позиция, в която е поставен работникът.

- В текстилната индустрия бяха договорени минималните прагове да се вдигнат с 10-15%. Как се получи толкова голямо увеличение?

Там има друг феномен. Самите организации в този бранш са няколко и първата, която е седнала на преговорите е подписала. Но там са големите предприятия. Малките и средните, които са казали, че не искат, не са се подписали. Тук вече става въпрос за валидност на споразумението. Когато има няколко браншови организации всички трябват да подпишат, а не само една.

- Има ли шанс постигнатото споразумение в крайна сметка да не се приеме?

Ако се следва Кодексът за социално осигуряване, защото там е дефинирано, няма основание. Договореното е договорено.

- Как се получава така, че браншовите организации са на различно мнение, но в крайна сметка се постига споразумение?

Ами това е пропуск на законодателството. Това не е пропуск само на преговорите. Преговорите трябва да са валидни, само ако са представени всички браншови организации, а не само една. КНСБ и "Подкрепа" сядат, а срещу тях има само един работодател. Всъщност обаче има много други.