Хазартът иска по-ниски данъци и за конвенционалните игри

- Г-жо Маккий, кабинетът се отказа засега от облагането на печалбите на физическите лица от хазартни игри. Как щеше да се отрази приемането на този данък върху бизнеса?

Прилагането на тази мярка според нас ще окаже силно негативен ефект върху легалните организатори в България. Осъществяването на плавен преход между стария и новия Закон за хазарта в сегашния момент е изключително важно за бизнеса, който изпитва сериозен спад. Всяка стъпка, която може да доведе до отлив на клиенти или допълнително да депресира бизнеса, би била със сериозни негативни последици за лицензираните организатори и би демотивирала онлайн организаторите да се лицензират, както и международните инвеститори, които гледат към българския пазар.

Спецификата на хазартните игри предполага, че клиент може да заложи и изплати една и съща сума или част от тази сума. В този случай той не реализира печалба. В хазартните игри, при изплащането на определена сума след игра, е напълно възможно клиентът практически да е дори на загуба. В този случай клиентът ще трябва да плаща неколкократно данък върху едни и същи средства, тъй като няма дефиниция на термина „печалба” при хазартните игри и за такава се счита всяка изплатена сума, а често на клиентите се изплащат недоизиграни суми от първоначално заложените пари. Поради това е много е трудно да се посочат юрисдикции, където подобно облагане се прилага и работи, а там, където се прави, то е върху големи акумулирани суми, например джакпоти, където е неоспоримо, че става дума за печалба.

Последиците ще бъдат срив в легалния сектор, затваряне на локации, освобождаване на заети, пренасочване на клиенти към сивия сектор, и в крайна сметка - загуби за бюджета. Клиентите ще потърсят алтернативни възможности с „по-конкурентни“ условия при чуждестранни или нелегални организатори, а това не е добре, нито за клиентите, нито за икономиката,  нито за бизнеса.

 

- Казвате, че понятието "печалба" не е дефинирано. Каква трябва да бъде дефиницията му според вас?

Трудно е да се дефинира това понятие при хазартните игри поради спецификата и цикличния характер на игрите. Редно е да може да се приспадат разходите по играта и загубите на клиентите от спечелените суми, за да може да говорим за „печалба“, но тъй като механизъм за това няма, е най-добре за печалби да се считат големи акумулирани суми над определен праг.

От думите на зам.-министъра на финансите Владислав Горанов стана ясно, че печалбите от хазарт няма да се облагат с 10% налог, но  за сметка на това хазартните оператори ще трябва да информират държавата за всички изплатени печалби над 5000 лева.

Според нас това изискване за справка на годишна база за изплатени печалби от хазартни игри е неприложимо именно поради липсата на ясна дефиниция за печалба.

Клиент може да закупи чипове за 10 лева и след това да ги осребри обратно. След това с тези пари - да отиде в друго казино и след като изиграе половината от тях, да осребри разликата. В този случай едното казино ще е отчело, че му е изплатило 10 лева, без той да е имал реално печалба, а другото ще отчете, че му е изплатило 5 лева. На практика клиентът е играл с негови 10 лева, загубил е 5 лева и си е тръгнал само с 5 лева от тях, докато в справката, подадена за него, ще пише че е получил 15 лева. Проследяване на по-големите изплащания и в момента има, тъй като всяка изплатена сума над 5000 лева се превежда по банков път.

 

- Беше решено конвенционалният хазарт да запази ставката си от 15% върху оборотите, а при онлайн игрите тя да бъде намалена до 7%. Какъв е Вашият коментар за това решение на финансовото министерство?

По отношение на хазартните игри смятаме, че предложението да се приемат по-ниски данъчни ставки е удачно, тъй като в момента те са високи.

Смятаме обаче, че е редно не само ставката за онлайн организаторите, но и за конвенционалните организатори да е с по-нисък размер, тъй като в единия случай мотивът е да се стимулират онлайн организаторите да се лицензират в България и да излязат от сивия сектор, а в другия случай мотивът е да не се получи нелоялна конкуренция между организатори на едни и същи игри.

Важно е да се изгради балансирана данъчна политика, която да постави стопанските субекти в бранша в равнопоставено положение. В същото време ставките трябва да са в приемлив размер, който позволява на бизнеса да съществува, да се развива и да дава своя принос не само към бюджета, но и към икономическия живот на страната, чрез изграждане на инфраструктура и инвестиции, създаване на нови работни места, както и сътрудничество с други сектори, предлагащи съпътстващи дейности и услуги.

 

- По повод идеята на Симеон Дянков за облагане на печалбите от хазартни игри от бранша бяхте категорични, че сега не е времето за приемане на такива промени. В каква ситуацията се намира игралната индустрия в България?

Моментът за въвеждане на такива промени, както и всякакви промени, които допълнително ще доведат до сътресения в бранша, е изключително неподходящ.

Секторът е в процес на преход и на привеждане в съответствие с приетия нов Закон за хазарта. Той все още не се прилага и към днешна дата, макар да влезе в сила от 1 юли тази година, тъй като  подзаконовите актове още не са приети. Това води до силно безпокойство сред организаторите поради съкращаване на 15-месечния срок за привеждане в съответствие. Има и неяснота дали изискванията в новите поднормативни документи въобще ще им дадат възможност да продължат дейността си.

Немаловажен е факторът, че икономическата ситуация в България и високите данъци доведоха до над 40% свиване на сектора за изтеклите 2 години. Все пак предполагаме, че целта на всички приети разпоредби не е да откаже легалните организатори, доказали своята коректност и професионализъм, и да стимулира сивият сектор, а точно обратното.

 

- Как повлия забраната за тютюнопушене на закрито на хазартния бизнес?

Забраната на тютюнопушенето оказа силен негативен ефект на всички сектори, в това число и върху игралната индустрия и само за тези няколко  месеца от влизането й в сила браншът отчете около 20% допълнителен спад в приходите и то в туристическия сезон.

Категорично остава мнението на бранша, че казината и игралните зали би следвало да се разглеждат като изключение и би трябвало да останат извън такава забрана поради специалния режим на тези обекти: ограничен и контролиран достъп на лица, пълна забрана за достъп на непълнолетни, както и специфичният денонощен режим на работа. Не са малко и примерите по света, в които точно тези места са изключени от общата забрана.

Подобни сътресения в бизнеса, а оттам в бюджета и косвено в обществото, биха могли да бъдат избегнати в случай, че се приеме либерализация на пълната забрана на тютюнопушенето за специфични обществени места, каквито са казината и игралните зали.