Облагат с 10% лихвите по депозитите (обновена)
Предложението попадна в разпоредбите на приетия от Министерски съвет Бюджет 2013 г.
Правителството предложи данък от 10% върху лихвите по банкови депозити на физически лица. Въпреки че преди дни от кабинета обясниха, че не обмислят подобно предложение, все пак то попадна в разпоредбите на проектобюджета за 2013 г.
Финансовият министър мотивира решението си с това, че е „време богатите хора в България да започнат да плащат повече данъци от бедните”.
Той обясни, че не е привърженик на поставянето на тавани и затова ставката от 10% върху лихвите ще важи за всички банкови депозити, без значение от размера им.
България е единствената страна, която досега не е имала данък върху лихвите по депозитите. "Смятам, че това е правилно и от гледна точка на равнопоставеността от данъчните закони", заяви Дянков. По думите му фискалният ефект ще бъде около 120 млн. лева.
Предвидено е данъкът да влезе в сила от 1 януари догодина.
"Банките нямат общо с данъчната система в страната. Не знам как данъкът от 10% върху лихвите ще се отрази на депозитите на физически лица, нямам представа дали ще има изтегляне на влогове". Така Левон Хампарцумян, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и Главен изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" АД коментира за Информационна Агенция Икономика новият данък.
"Няма момент в човешката история, през последните 2-3 хил. години, в който обществото да е приветствало вдигането на данъците и посягането върху спестяванията".
"Ние (банките - б. а.), като компании и граждани сме обект на тази данъчна система. Но нямаме нищо общо с анализа на ефектите, които ще се постигне с този данък. Може и да има страхотен позитив, не знам!", каза още Хампарцумян.
От Института за пазарна икономика разкритикуваха предложението на Министерски съвет. „Честно казано взе да ни писва от постоянните идеи за политики, които първо не се обосновават изобщо като се предлагат, после се отхвърлят, после се предлагат пак, но изменени, незнайно след какви разговори и с кого. Какво се получава - първо всички са шокирани, после започват обсъждания по медиите на неясно какво, през това време се активизират всякакви субекти за и против и накрая се приема нещо, което започва да се изменя почти веднага след влизане в сила. Това не е читав начин за правене на политики. Това не е обществено обсъждане. Така не се решават проблеми, а се създават нови. За този начин на работа плащат всички - работници, работодатели, администрация. Резултатът - все още сме с ниски доходи и изгледите не са добри”, гласи тяхното становище.
Финансистът Владимир Каролев също изрази мнение за приетата идея в бюджета за следващата година да се облагат лихвите по депозиитие с аргумента, че е "време богатите хора в България да започнат да плащат повече данъци от бедните".
Според него това изказване е чист популизъм, който не оправдава средствата. "Изхождайки от логиката, че политиците се движат главно от политически подбуди (тоест, главната им цел е да спечелят изборите, което е логично), целевата група избиратели на ГЕРБ е концентрирана сред домакинствата без депозити или с депозити до около 2500 лева, пред които би минал номера "жертвайте тук едни двадесет лева, за да може богатите да обеднеят", смята той.
"Парите излизат от банките и влизат в бизнес, когато има добра бизнес среда и ниска корупция, което води до нисък риск, ниският риск сваля лихвите по депозитите и кредитите, и става сравнително по-неизгодно да си държиш парите на депозит, отколкото да ги вложиш в бизнес. Не става по принуда", смята Каролев за идеята, че това би "раздвижило парите в страната".
Според него "бизнесът по принуда" не би имал очаквания ефект.