Сакскобургготски: Не е редно да се водят деца на протестите

Мисля, че не е редно, колкото и да изглежда невинно, да се водят деца на подобни събития (протестите - б.а.). Надали е и възпитателно те да стават свидетели и участници в противопоставянето на наши и ваши, часове да бъдат подложени на въздействието на силните шумове, както и да възприемат използваните епитети, още повече, че има изрични европейски директиви, отнасящи се за закрилата на децата. Това пише в свое изявление Симеон Сакскобургготски - бивш български цар (1943-1946) и бивш министър-председател на България (2001-2005).

"Ние, българите, винаги сме били задружен и сплотен народ. Обединявали са ни битките за освобождение, независимост и национална идентичност. Обединявал ни е стремежът към възход и просперитет на нацията. Историята показва, че когато сме обединени, сме силни", започва експремиерът.

"В демократичните общества гражданите могат свободно да изразяват своите желания включително и протестирайки. Питам се, обаче, колко значими и реални са тези прояви на фона на хората, които са гласували на изборите, още повече на фона на цялото население на страната, и в колко от градовете на България се провеждат те", пише на личния си сайт Симеон Сакскобургготски.

Ето и пълният текст на изявлението на Симеон Сакскобургготски:

Ние, българите, винаги сме били задружен и сплотен народ. Обединявали са ни битките за освобождение, независимост и национална идентичност. Обединявал ни е стремежът към възход и просперитет на нацията. Историята показва, че когато сме обединени, сме силни.

Има ли в момента разединение, реално ли е то или е плод на желанието на определени кръгове да се възползват от несъвършенствата на демокрацията за постигане на задкулисни намерения и безотговорно да ни делят на протестиращи и анти протестиращи, на симпатични, умни, десни, бедни, богати, българи, цигани, турци, евреи и т.н.

Безвъзвратно отминаха времената, когато беше забранено да се критикуват управляващите, а за протести и дума не можеше да става. В демократичните общества гражданите могат свободно да изразяват своите желания включително и протестирайки.

Питам се, обаче, колко значими и реални са тези прояви на фона на хората, които са гласували на изборите, още повече на фона на цялото население на страната, и в колко от градовете на България се провеждат те.

В момента едва ли има демократична държава, в която управляващите да не са обект на критики и гражданите да са доволни от всичко, но в международните медии е необичайна практика ежедневно новините да започват с броене на поредния ден от началото на протестите и контра протестите.

Също така мисля, че не е редно, колкото и да изглежда невинно, да се водят деца на подобни събития. Надали е и възпитателно те да стават свидетели и участници в противопоставянето на наши и ваши, часове да бъдат подложени на въздействието на силните шумове, както и да възприемат използваните епитети, още повече, че има изрични европейски директиви, отнасящи се за закрилата на децата.

Следейки международните медии, рядко срещам опити, както напоследък се случва тук, вместо да информират обществото безпристрастно, да се превръщат във фактори, определящи политическите процеси, и да очертават разделителна линия с противоречивата си и дори тенденциозна статистика.

Гледайки новините често чувам упреци как полицията не си вършила работата. Показват се блокирани от демонстрантите улици и кръстовища и множество хора, които не могат да се придвижат до домовете или работата си. В същото време органите на реда са остро критикувани, заради това, че изпълняват задълженията си, опазвайки гражданския мир, и осигурявайки ред и спокойствие.

Чуваме призиви към депутатите да не "ваканцуват", защото са избрани да работят, но същевременно са възпрепятствани да влязат на работното им място.

Когато правителството работи и парламентът приема закони, в ход влиза тезата за някаква "тройна коалиция" като нарицателно и то самоцелно, забравяйки, че в чужбина, това може да предизвика отрицателни и вредни за нас интерпретации.

Не е тайна, че в някои влиятелни европейски държави с работеща икономика и висок жизнен стандарт се стига до  демократични споразумения по важни теми в името на постигането на национални цели. Тази практика се възприема като нещо нормално.

Все по-често забелязвам, и то със загриженост, в социалните мрежи и в медиите да се демонстрира липса на респект към институциите. Опасявам се, че с подобно отношение и взаимно изключващи се призиви не само се излагаме пред света, но  плашим и инвеститорите и туристите.

Ако в публичното пространство виждаме повече примери за намиране на допирни точки и диалог, а не за конфронтация и сензация, сигурно животът ни ще е по-спокоен и по-пълноценен. Мрачното настроение не е верният ни съюзник.

Историята ни е пълна с примери за далеч по тежки времена, в които не сме могли да разчитаме на външна помощ и подкрепа. Предприемчивият и силен български дух е действал съзидателно и не се е поддавал на провокации. Нека, въпреки различията си, и сега да се стараем да намерим това, което може да ни обедини, за да живеем по-добре, за да бъдем по-успели и щастливи.